Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Увеличава се броят на Борхесовите по/читатели, а писател от малко малко напомнящ аржентинеца, нямаме

borРумен СТОЯНОВ

Нали съм Борхесов преводач, обългарих „История на вечността“ (подборка от седем сборника), „Пясъчната книга“, дори мисля, че пръв прехвърлих негово нещо,

един разказ, а и трикратно излезе моето изследване „Борхес чете богомилите“, не ми е безразлично как бива посрещано тук делото му. В кратце: с растящи слава и възторг. Не ще проследя приема с обзор на статии, бележки, предговори, а ще погледна от към необичаен ъгъл.

Увеличава се броят на Борхесовите по/читатели, а писател от малко малко напомнящ аржентинеца, нямаме. И едва ли ще проимаме, щом подхождаме неправилно към творчеството му. Листим го, умишляваме, писмено и устно, с възхита и комай тук свършваме. До нас идва крайният резулат от една почти надчовешка дейност. Ако искаме да се възползваме от изключителните й постижения, трябва да знаем не само тях, но и как до тях е стигнал южноамериканецът. Защото Борхес не е родéн Борхес, а е станал такъв, по-точно изградил сам себе си. Това гаче съвсем не интересува белетристи; четейки оня чутовен слепец, те искат да открият формулата му за високословие и от нея да се някак възползват, да са борхевисти, простовато речено: да чопнат нещинко от гения. Обаче разковничето не е в това, което от Борхес четем, а в предходилото го: как Борхес става Борхес. Отговорът е: с много труд, много четива. И то на различни езици. Той го върши, освен на испански, тоже на английски, френски, немски, италиански. Пък изучава и англосаксонски (староанглийски), надзърва към исландски, японски. Без тия свои разнопосочни усилия да навлиза без нечие посредство в чужди литератури, култури Борхес нямаше да е Борхес. А по тая част, меко речено, хич никакви ни няма. През славния и героичен соцкомунизъм тъдявашен повествовател, с редки изключения, в най-жертвеготовия случай поназнайваше руски, а щом издемократясахме, стори заменка: мина към сегашния му още по-велик наследник, английския. И то най-често  битовия. Ала това, повтарям, в редки случаи; както вчерашният, тъй и днешният отечествен прозаик не люби да губи (ей че хубавка римичка) време с иноезикови залисии: оти да прахосвам време с тях, ей ги преводачи, нали те осъществяват словопреноси, това им е работа, ще ги чета и ще си творя моето.

Писателството е неотменимо двусъставно: дарба и култура. Първата ни се дава свише, за нейната заложеност не можем нищинко направи, спускат я у теб без да те питат каква я щеш по вид, размер. В замяна, културата е винаги последица от лично приобретяване. Обаче за натрупването й сме твърде, твърде, доста, доста, обилно пестеливи. Кой наш сегашен писател следва примера на Борхес да черпи направо от разнопосочни извори, без посредници? Кой изучава примерно, латински, с цел да взема направо от източници каквото завещали са древни словесници? Мчи то назека ни мързи в старобългарски да заничаме, камо ли по чуждотии. А сакаме да пишем по Борхесов образ и подобие. В чудното село Драганово мъдро говорят: което не се е пъ´рчило, няма да се кóзи. Тоест, коза трябва първо да иде на пръч, та след туй ще й дойде чедо. А ние чакаме да родим без да ходим на пръч. Вече по-читавко повтарям: точим лиги да ядем вкусна гозба, но да не я ние приготвим. Ясно защо тя не осенява нас, защо винаги оставаме на сухите бани: четем обилно Борхес с надежба да прихванем нещо, а тоя подход равнозначи да чакаш от умрял писмо. Всяко удоволствие се заплаща, трябва да четем дорде ни се изпотят очилата, пък го избягваме. И номерът с чопванката не минава. И ще са на халост всички наши ахканици, ехканици, ихканици, охканици, ухканици, ъхканици по великия незрящ, никога не ще завъдим негов читав следовник, ако само почитваме туйцък, онуйцък негово, ще въздишаме по задокеанските му страници и толкоз, в най-добрата сгода ще събудят почуда за нам недостъпни висоти.

Питат Иисус Христос: „Учителю, как да познаем кой какъв е?“ И Всеспасителят отговаря: „По плодовете им ще ги познаете“ (Maтей, 7:16). Вече десетилетия общуваме с Борхесови творби на говора ни мил, та основателно щръква питанка с чуденка: е, и? Къде го благодатното му въздействие, у кого, в каква степен са тия негови правилно усвоени поуки? Миии... Никога не ще им се радваме, щом не се подръкавяме, подкрачолваме да навлезем чрез няколко езика в литературни, културни инородия с могъщи образци. Все едно бленуваш да изживееш океански омайности, а се плацикаш на три крачки от брега. За сега и не знам до кога Борхес е върховна услада на ценители и критическо-изследователски тук-тамешни присягвания. Осезаеми, положителни въздействия в белетристични произведения не съзирам: плаши ни цената, която непременно изискват. А без да я платим, не можем стана пълноценни Борхесови последователи. Сме му ревностни по/читатели, плахи изследвачи (книга за аржентинеца от българин къде я?) и тук запецваме. Същото нерадо твърдение трябва да направим относно големите ерудити Октавио Пас, Алехо Карпентиер: прекалено скромни, постни са ни четивцата писателски, с трици опитаме да ловим маймуни, скрънзави са ни залозите, играем на дребнъцко, липсва ни шир и глъб. А те се придобиват само, единствено, изключително с яки постоянства, до които страхливко не опираме: жалим се прекалено. И никога не ще хванем копняната маймуна, грешка, повествователност, щом я мамим с шепа трици, в действителност мамим себе си като вярваме, че с тях ще примамим нея.

Съвсем не зова към раболепно подражателство. А да видим какво стои зад това изумително майсторство, какво е градивото на тоя литературен подвиг. И, виждайки отвъд прозата на Борхес, да сме на ясно как може той да ни е от полза: истинска, пълноценна, благодатна, а не евтинко чопване.

 

 

 

   Fluida

   Lema BG


 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba