Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Да влезем в храма, за да чуем сладкия старобългарски язик

krestРумен СТОЯНОВ

Православни богослужения слушал съм на руски, испански, португалски, арабски, гръцки, арамейски, най-вече български. Преподавах наший говор мил (1983 - 1988) в Мексиканския

национален автономен университет. Пусто маймунско любопитство, баща ми го имаше за семейна добродетел, веднъж не утраях, влязох при мой колега, обучаващ студенти по японски, не бях виждал как на тоя език се печата с пишеща машина. Обясних какъв ми е зорът, съчувствено подсмихна се човекът, седна пред възголемия уред и милозливо показа как става тая работа: всички йероглифи изградени са от различно съчетани общи съставки, на всяка съответства клавиш и за да обозначиш даден йероглиф нанасяш ги една по една, дорде го сглобиш от тях. Нея нощ ще да съм спал по-сладко: всемирът ми разкри една от безбройните свои загадки, поне тя няма да ме мъчи.

     Никаквата случица ме посближи с японстващия мексиканец. Той се оказа от сирийско потекло и знаеше, че българите православим, та намерихме обща приказка и един ден узнах, че оня син на два народа, отдаден на трети, се черкувал в храм, гдето богослужели на арамейски. Нещо не бъркаше ли? На арамейски проповядвал е нашият Господ Бог Иисус Христос, но да да чуеш същата реч две хиляди години по-късно, през девет земи и още толкова морета? Да, на арамейски богослужат в гр. Мексико, настоя високият мъж, арабин по баща, латиноамериканец по майка, азиатец по съпруга, ако искаш, ще те заведа. Има си хас, да не чуя думи, произнасяни от Самси Христос. И отидохме в онзи молитвен дом, там арабският бе пропъстрен с арамейски вмъквания, но ще спра, останалото няма връзка с тук излаганото, единствено ще добавя, че след две десетилетия, през 2005, в Софийския университет моя студентка българка трябваше да говори на португалски и разправи пред курса, че владеела арамейски, езика на съпруга й чужденец. На тоя език свързвала се и с родата му, а дъщеричката й го знаела по-добре от българския и като тръгнала на детска градина лелките научили по някоя от ония думи, за да обгрижват невръстната арамейсконосителка. Разправеното ме препрати в Мексико, Азия, Америка, някак разтроих се.

     В махленската черква службата се води на съвременен български и на старобългарски. Тоя двоен подход малко е да заявя, че ми допада, защото съответствува на двуделното единство, отличаващо словността ни, която е падежна (преди) и безпадежна (сега). При този вид черкуване в пряка връзка съм както с безсклонитбения днешен говор мил, така и с някогашния склонитбен. Въпросното обстоятелство ме обдарява с възможността да общувам едновременно с древния наш изказ и със съвременния, а то ми дава усещане за езикова цялост. По тоя начин превъзмогвам разлома склонитбеност/безсклонитбеност, пред мен езикът ни стои в своята вълнуваща ме всеобхватност, слушайки го да звучи с падежи и без падежи той ми се възправя в истинското си величие, насища ме с чувство за пълнота. И за прякост в съприкосновението ми с него: нявгашната ни склонимост не ми се чини отмряла, ето, изпълва храма Господен, обема всички богомолци, включая мен, чувствам се приобщен към развойното богатство на езика ни, от което съм лишен, ако не се черкувам с тая двойнственост, която е двуединност.

     Не съм споделял тия мисли и не знам как е с други, но за мен, простолюдния, твърде важна е възможността да се докосвам о миналото и сегашното в езиковия ни път през хилядолетията, и славен, и труден, чувствам се по-уверен, крепна духом. Доколкото знам Българската православна църква използва съвременния български в проповедта и благовестието, които трябва да бъдат слушани от людете, а църковнобългарския употребява в богослужението и литургията, предназначени да бъдат чути от Всевишния. Тоест, обикновената, сегашна реч служи на човеците, а църковнобългарският предназначен е да служи Богу. Но от богословие не разбирам, стига ми, че съм в състояние да черпя сили, вдъхновение като докосвам тъй сладкия ми падежен български. Неговите слова ме окрилят, помилуй мя, Боже, по велицей милости Своей ми е драго, драго и мило, изпитвам наслада от тоя по-инакъв гласеж на майчината, още бащина словесност. Дано не бъде кощунство: черкуването посредством старобългарски е моето езиково причастие.

     Но има и друго. Чрез старобългарския някак, макар със задна дата, присъединявам се към нявга въжделяното от българете в техните Господни домове службата да се води на български. Защото предците ни точно тоя български искали са да звучи от устата на свещениците. И слушайки го в молитви, песнопения аз някак вливам се в оная тъй свята борба на моя народ против гръцкото духовно робство, борба тъй чисто водена и спечелена от светлейши наши умове и неуки техни следовници, тя изпълва ме с гордост и става ми по-близка, по-осезаема щом край мен се въздигат песнопения, които нашите църковници, учители, занаятчии, селяци мечтали са да доживеят. Баба ми по баща, Анастасия Илиева от Русчук, родена през 1870, отлично я помня, почина на 87-годишна, кога завършвах гимназия, можех да я питам какво е правил баща й Стоян през оная борба за национално освестяване, уви, с незрелия юношески ум не го сторих. Сетне разпитвах и научих от сродница, че онзи прадядо хубав глас имал и бил дяк, сиреч дякон, в черква пеел. Дали го е вършел на български не ще никога разбера. Но екне ли Отче наш, иже еси не небесех и тям подобни благочестиви думи аз се някак усещам участник в борбите на българете за църковна независимост: при все отминала, тя е и моя, аз не съм й зрител. Впрочем оная борба за верска самостоятелност продължава другояче и днес, тоя път срещу попълзновения идващи извън православието.

     Има още нещо. Безбожническият тоталитарсоциализъм наложи ограничения връз православието и те засегнаха тоже езика му: езика ни. Партията с прословутата своя безпогрешност сриваше, затваряше храмове и манастири, а и в пожалените осезаемо присъстваше, както във всичко останало у нас, изволяваше да се върши само онова, което разрешаваше тя, всемогъщата и на дело подтисна цял един богат, красив и древен пласт в нашата съвременна езикодействителност. Разлистете и бездруго преоскъдните ни речници от онуй почти полустолетие и ще установите жалката и обвиняваща липса на хиляди прекрасни български думи. Те биваха низвергвани от словната ни съкровищница ради една-единствена причина: марксистите брояха ги за попщина. Това бе всичкото им прегрешение. Обаче то бе достатъчно, за да бъде проведена строга езикова чистка в словниците ни, източник на себепознание, себеуважение и национално достойнство, всички те с оная върло противонаучна мярка бяха преследвани, а ние ущетени. Думите имат сила, ако битуват в съзнанието на човеците, а ленинистите лишиха цели поколения от слова, вярно служили на българщината откак православим. Не преувеличавам. “Български тълковен речник”, Андрейчин и др., Наука и изкуство, 1963, съдържа богоборец, богоборство, богохулен, богохулник, богохулство, но: подминава богоносен, богоносец, богохраним, златозарен, златозарие, смиреномъдрие и пр., пр., и пр. Ненавистното отношение, бликащо от идеологически съображения, по-точно предразсъдъци, онагледява следната съпоставка. Богоизбран е “От бога избран; от бога отличен. Богоизбран народ (ирон)”. Значи, ако един народ е смятан за богоизбран, това е винаги иронично. А за ударник е отделено преобилно обяснение, гаче той е крайно важен в отечествената история: “Проявен, отличил се в трудово съревнование работник, надминал норменото производство, активно овладял техниката на социалистическото производство и показал примери на трудова дисциплина. В тазгодишното предмайско съревнование в нашата страна се проявиха много нови ударници ”. Партийните речникари гонеха слова, беззаветно служили на България повече от хилядолетие, даваха превес на класово-борчески еднодневки.

   Днес на горния показателен случай викаме мозъкопромивка. Да не помисли някой, че в ония идеологизирани до мозъка на космите времена пропускаха се думи заради липса на място; как тогава ще обосновем факта, че марксистки издържаният справочник включва множество широко известни, важнейши слова от разреда на пасмо: “1. Уработена за предене вълна, лен и др. 2. Част от навита на чиле прежда; гранка”. Пред такъв подход не ми остава друго, освен да въздъхна: Бог да ни е на помощ с държава, милееща за пасмо и преследваща богохраним.

     Църковнобългарският (лукаво наричан църковнославянски, което потулва нашия принос) не е прашасала отживелица, излишност, а мост към отечествената древност, и то мост пряко свързващ сегашната ни безсклонитбеност с някогашната ни склонитбеност, заедно образуващи двуединната неделимост, двуделната целокупност на български език. И тъкмо поради тая му изключителна значимост на обединяващо звено безбожниците комунисти удариха църковнобългарския, тя им се зловидеше не по-малко от неговата попщина кога трябваше да късаме с черното минало. Да, той е преподаван в учебни заведения, изследвачи работят над паметниците му и прочие, ала народът, решаващият фактор за езиковото ни себепознание, езиково самочувствие, езикова целокупност бе прогонен от храмовете, гдето се докосваше о него. След 10-и ноември тръгнаха сънародници закъде ли не, стъкмихме езикови помагала какви ли не, обаче старобългарски-новобългарски речник по прежному няма и няма, той пак и пак е нежелан, зер езиковото ни землище трябва да е стеснено, така бе и е улеснено пръкването - уякчаването на иженарицаемия македонски…

 

 

   Fluida

   Lema BG


 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba