Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Твърди писателката Теодора Димова

teodШЕСТОДНЕВ

Погледнато на едро и глобално, ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик, г-жо Димова?

- Пандемията е глобално световно бедствие, каквото не се е случвало друг път в човешката история. Ние сме виждали безброй локални бедствия - пожари, наводнения, цунами, аварии, атентати, които се случват почти

ежедневно у нас и по света и всяко от тях оставя своя отпечатък. Последствията са с различни мащаби, но поражения и разрушения винаги има. Абсурдно е ако сега, след бедствие с такъв планетарен мащаб, очакваме светът да "възстанови предишния си облик".

Но как точно ще излезем от пандемията напълно зависи от нас. Дава ни се огромен шанс да се обърнем към себе си, да се съсредоточим, да открием латентните си залежи. На гръцки krisis означава също и избор, решение, изход. Но наблюдавам, че част от хората не могат да приемат вглеждането в себе си, тишината, близостта на смъртта, перспективата на есхатона, размисъла за важните стойности. А когато са изправени пред тях, предпочитат да се приплъзнат по познатите лайсни на стародавния живот - агресия, "хейтване", злоречие, злост. Това е лесния и приемлив за тях вариант на живеене, очевидно друг не познават, а и не искат да научат, макар и мнозина от тях да се именуват християни. Изобщо, тази пандемия показа какво има вътре във всеки от нас - дали има Царство Божие, както е казал Христос, или има нещата, които изредих.

Тази криза ни направи прозрачни един за друг. Като че ли всеки човек е станал прозрачен за другите, така, както въздухът се е прочистил от бензиновите изпарения и булевардите изглеждат по друг начин. Защото в дните на скръб и на равносметка човек не може да се прикрива, да лукавства, да лицемерничи, в дните, през които преминаваме, и най-малката преструвка отеква като траурен звън и я прави видима за околните. Лъжата моментално се надушва, и не само лъжата, причините за нея също. А себевъзвеличаването и себевъзгордяването те удрят в лицето като с юмрук. Те са толкова очевидни, дори без особено вглеждане, дори с просто око. Като че ли виждаме и усещаме самите си души, извадени на показ като под стъклен похлупак. Не представляваме красива гледка. Доста неприятна гледка дори представляваме. Дърветата се разлистват, и люляците също, и магнолиите цъфтят, въпреки заразата, която опустошава по пладне, а ние трябва да гледаме тази вътрешна нелицеприятна картина. Трябва да гледаме уплахата, паническите действия, унизителния си страх пред смъртта, суетата, самовъзвеличанието, които сега изглеждат още по-отблъскващи и цинични.

Опасявам се да не пропуснем голямата и фантастична възможност, която тези дни ни предоставят. В началото като че ли имаше надежда, че всички вкупом ще тръгнем в посока, която ще ни изведе на по-добро място. И в началото наистина беше така. Настина като че ли всички се държахме за ръка. Наистина като че ли всички се бяхме смирили, бяхме станали кротки, бяхме отхвърлили хейта и агресията от себе си, бяхме като новоизкъпани. И колкото повече мерките се ограничаваха, колкото по-строги ставаха, толкова повече солидарността, толерантността и емпатията един към друг отстъпваха място на омраза, злост, злоречие. Агресията поразява всекидневно нови и нови маси от хора така, както вирусът всеки ден взима своите жертви, така и омразата и непоносимостта към другите сега шестват триумфално из празните улици и изсмукват от въздуха запаса от състрадание и милост, който в първите дни заплахата се беше натрупал. Появяват се нови и нови огнища на омраза и агресия. След политиците най-уязвими бяха вярващите, един университетски професор дори написа на стената си, че след контакт с вярващ, човек трябвало внимателно да мие ръцете си. После бяха, разбира се, ромските общности, после имигрантските общежития, после старческите домове, понеже в тях били живеели "сухи съчки" само, както се изрази любимецът на хейтърите.

Гледката, уви, не само не е приятна, но е и доста печална. Изходът от кризата зависи от самите нас така, както движението на квантовите частици зависи от отношението на този, които ги наблюдава. Ако в тези дни на скръб и на траур ние мечтаем за веселба, прослава и танци - резултатът ще е един. Ако ги използваме, за да преосмислим посоката и координатната си система, ако издържим на вглеждането в себе си, резултатът ще е съвсем различен. Материалните поражения ще бъдат най-малки, икономическите също ще се преодолеят, защото специалистите казват, че тези отрасли, които първи бяха засегнати, именно те първи и ще се възстановят. Очаквам най-осезаеми да бъдат последствията в отношенията - между държавите, институциите и хората. Ние открихме, че светът може да живее и без бясна надпревара. Открихме колко много излишни и грешни неща сме произвеждали и купували, мислели и вършели или както точно се изрази един мой близък млад човек в началото на пандемията - колко арогантно сме живели. И ако в нас се случи метаноя, то ще бъдем други като хора. А това означава и други като общество.

Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни) промени в глобален и национален план? Пък и личен.

- Не се наемам да предвиждам. Ние имаме само интуиции, имаме само гадания, само предположения. Засега внимателно наблюдавам и анализирам. Ще бъдат направени много опити в различни посоки за извличане на ползи от извънредното положение. Някои от опитите ще успеят, а други не, защото не всичко може да бъде контролирано и насочвано, още повече че интересите са антагонистични. В обществото винаги е съществувал естествен механизъм за регулиране, който изравнява и направлява разнопосочните човешки интереси. По време на извънредното положение темата на пандемията стана доминираща в медиите, често имаше цели новинарски емисии без нито една друга тема. Предполагам, че и след постепенното нормализиране на живота тази тема още дълго ще бъде водеща, ще се обсъжда и анализира и ще сравняваме новия живот, който ще започне, с онзи, който сме живели преди.

Очаквам също в литературата, в изкуството да се появят произведения, подобни на антиутопията на Оруел. През 1948 г. авторът е доловил тенденции в развитието на света, които е разположил 36 години напред. Една част от тях се осъществиха сега, през 2020 година, но в същото време се откроиха други, които предстои да станат реалност през следващите години.

Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?

- Човечеството е преживяло стотици, може би хиляди епидемии. Те не са добивали такъв глобален мащаб, просто защото светът е бил много по-затворен. Но всички те са оставили траен отпечатък в историята и развитието на обществото и най-страшните от тях са се превръщали в метафори. Затова, когато днес кажем "чума" имаме предвид не само инфекциозното заболяване. Същото е и когато кажем "проказа". Основната метафора, която откриваме засега е, че светът води война срещу невидим, невоенен противник, но мобилизационните ресурси и средства, термините, които използваме срещу него са от същия порядък. Метафора има и в самото име на коронавируса, макар да се казва, че то е заради формата на вириона. До началото на тази година понятието "корона" имаше друг смисъл и събуждаше съвсем различни асоциации. Можем да кажем, че новата корона породи нов тип монархия. Какво ще се случи с нейните поданици, предстои да видим.

 

---------------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на това интервю е в БТА

 

 

   Fluida

   Lema BG


 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Made in BALGARIQ
Сряда, 05 Февруари 2020
article thumbnailПетър МАРЧЕВ               Кубрат се бие - за България уж,                                                          но за бели парици. Аспарух портокали бере -                                              там, нейде край град Ница.   Тервел сарацини вкарва в Европа                                                            /300 евро парчето/. Крум краде луксозни коли в...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

halba