Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Преклонение пред непомерното творчество народно

gaiРумен СТОЯНОВ

Подир славния, е па героичен 10-и, зов един екна, отекна и веч не клекна, още по-малко секна, сецна: забавлявайте се. По съвкупна употреба той далеч задмина всички лозунги, с които другарята бяха засипали/ущедрили хубавата ни земя гиздава. И моя смиреност си рекох: ще се забавлявам я, няма да изоставам, да не съм нещо улав и тук посочвам как се кефлийски кефя. С четене, зер биват люде

всякакви, та се развличам като чета народни умотворения, те ми доставят услади яки, при туй безплатно в тия времена, кога щом кихнеш, особа частна, държаБна, търчи пари да ти вземе. А на мен никой не ми сака пукнат грош, загдето си правя удоволствия на душата и снагата. Ето примери от многотията.

  - „Мъжко съм дете детúла“. Къде другаде ще видя, че разполагаме и с такова слово,? предполагащо детя, детиш и т. н. Пак в стих:

  - (х)“Азна да припленúш“. Дали необичайният глагол е лепнал представката с оглед брой на срички, ритъм, или е същecтвувал и вън от туй съображение? Кой да ме открехне? Дори ако е предназначен само за случая, пак буди възхита, у мен, у кого другиго, кой е гламав да се звери по такива дребнотийки тъдявашни, умноглави учени, ученки от порядъка на семантици, семиотици бърчат гнусливо нос пред изказови ситнежи, наука тежка не ги базари.

 - „Мáня“ е майка, иди, че допускай наличието на тая дума в езика наш насущний, неизбродимий, прекрасний. Но да не разточителствам прочувствено.

 - „Много невести раздомúл“. Сега ще кажем семейства разтурил, бракове развалил. Но безименният Велик Словотворец е съчинил раздомявам, ибо не го е мързяло за свои нужди с лична глава да мисли, а не като мозъчно хилавите си потомци все на готовинко чопванки да чопват от английски.

  - „Едно дърво, мале ле, средя´ гора“. Ради стиховия размер ли притурено е я-то или нейде някога някои (очевидно якавци) тъй са хортували?

 - „Разбродéте“, пребродете, съвсем еднакво. Ала трябва да имаш тънък езикоусет, за да го пръв изречеш. И околни да го оценят, повтарят, утвърдят, че до нас, затъпели от немислене, да стигне вече неупотребимо, разбираемо и укоряващо бездействието ни.

 - „Дружина да ми пригостú, / пригости, още придарú“. Явно тук не стиховият размер и ритъм влияят, ибо може да се използват и нагости, надари, това ме кара да смятам, че съществували са глаголите пригостявам, придарявам. Тогава и да са били обичайни поне някъде, днес ми звучат свежо, та им се радвам, радвам още прирадвам.

 - „Дрýгашен“. Очебийно сходство с днешен, тамошен. Родил го е наш предходник, като цяло обществото ни сега няма потребност и сетива за новици.

 -  „Че ще дружина остава“(я). Даскалската стилистика, плод на професорясващи тесни разбирания, които биват насаждани в университети, също и посредством скопяващо скроената правилност (?!) на книжовния език, отбягва тая подредба.

  -  „Че ще, дружина, да идем“. Тук, в инаква песен, ще, означаващо бъдеще, и собствено казания глагол, разделя ги не пряко допълнение като в новоредието горе, а обръщение. За да разбереш, любочестний, значимостта на двете възможности, сравни дали стават такива вклинявания по езици, водени за големи, велики, международни, междуконтинентални, световни. Да такива са, че и многолюдни, обаче не обладават удивителните словоредни волности, отличаващи, изтъкващи, извисяващи българския. Същите, които не познаваме, не милеем, не използваме, все едно сам си туряш наочници.

 Далеч не само думи, изкази ме услаждат. „Стоян и дружина“, песен хайдушка, но: стихове 538. От време, кога и в най-дръзки мечти нямало даже намек за сегашните какви ли не улесняващи гъделчета: кой днес е способен да стъкми без никаква техническа помощ такъв брой стихове и то не какви да е, а художествено издържани, че и да ги пее?

Цялото непомерно творчество народно ме изпълва с почуда, възторг, преклонение. И упование, сила: народ, родил това чудо в музика, слово, танц, не може да няма читави бъднини.

 

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Безименно стихотворение
Сряда, 18 Ноември 2020
article thumbnailГергана АТАНАСОВА             Какво толкова има в едно стихотворение?! На този въпрос разумният ще увисне като паяк. Не му казвай за тайните пролуки на света, през които се връщат при тебе разтопен скреж от снежен човек, тетрадка с широки...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...