Караконджулите са навсякъде, не тръгвайте без скилидка чесън в джоба

Петър МАРЧЕВ

Кръчмата „Рибарска среща“. Барба Яни топи мустак в чашата с мерло. После намига на кръчмарката. И Цецка му носи пакет синьо „Виктори“. На старите цени. "Умната, момчета!" Барба Яни пали цигара. Сега без огънче и скилидка чесън в джоба никъде не се ходи. Особено нощем. Щото всички караконджули са отвързани през Мръсните дни – от Коледа до Йордановден – и бродят. Чико нали го знаете? Дето държи

чейндж-бюрото до „Котвата“. Глупости – отвлекли го! Навръх Нова година го пресрещнал един караконджо. Яхал го цяла нощ. Чико оживял, ама сега е в психодиспансера.

Значи, запалена цигара и скилидка чесън помагат и срещу таласъми. Ама срещу вампирин нищо не те спасява. В наше село навремето имало много плътеници. То е същото. Един нашенец в Америка умрял. Ама не го погребали и не го опяли до 40-ия ден. И той се уплътил. Подир се укостил. То само тъй е думата, щото вампирите вместо кости имат хрущял. И по туй се познават – като ходят, месата им се тресат. А очите им – червени…

Качил се вампиринът на парахода. И се върнал. Жена му го приела. Ама тогава други нашенци от Америка написали писмо, че еди-кой си бил умрял преди 2-3 месеца. И гледай какво става. Събрали се по-коравите мъжаги. Хванали вампира и го залостили в една плевня. Драснали ѝ кибрита и всичко свършило…

Умълчаваме се всички. Защото в „Рибарска среща“ влиза някакво същество. От женски пол. В допенсионна възраст. Със зачервени очи. А месата ѝ се тресат, сякаш няма кости. Това бюст, това ханшове.

Изтръпваме всички.

Но съществото вади тефтер и химикал и се спира пред електромера в ъгъла…