Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Големият поет на Пловдив и на България стана на 90

deШЕСТОДНЕВ

"Все още си мисля, че като отворя вратата на съседната стая, детството ми ще бъде там." Цитатът е на Иван Теофилов, който на 24. март навърши 90 години. Поет, драматург и преводач. Наричан е големият поет на Пловдив - града, в който е роден. "Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ", казва Теофилов в разговор с Георги

Господинов, публикуван в "Дневник".

"Ако днес застана пред деца, за да им кажа с приказка, какво им се случи през последната година, ще им кажа отново това, което бях писал в една песничка за спектакъла „Приказки по Чапек” на режисьора Леон Даниел", казва Теофилов:

Най-важното сега е сред детските си сфери

да минете с таланта на приказния маг.

Човек се блъска, търси  д о б р о т о  да намери

и в себе си намира – какво? - детето пак.

Деца, пазете туй дете, което

сте вие днес и занапред така.

Това ще ви потрябва в битието.

Не вярвате? Повярвайте в Детето

и винаги го дръжте за ръка!

Според Поета, в момента сме в лоша приказка, но приказките, колкото и да са лоши, свършват с добър край. "Помня, преди 30 години (през тоталитарния режим) пътувахме с театъра в Мюнхен. Бяхме предварително предупредени, че там е „котилото” на „Свободна Европа” и да се пазим от българите, които работят там. Но те сами дойдоха на представлението и след спектакъла някак непринудено, по български се сляхме, и общуването ни продължи до среднощ, забравяйки за забрани и режими", каза Теофилов. "Та и от днешната ни политическа поквара се надявам да излезем като хора и започнем едно по-човешко общуване".

Според него, през последната година политическите негодяйства и безчинства са станали много нагъсто и е редно да има развръзка. Лишили сме се от нормалните неща "простите, насъщните човешки неща. Но не вярвам да е завинаги", казва Теофилов.

Иван Теофилов е автор на много стихосбирки за възрастни и деца. Той превежда и едни от най-сложните руски поети като Йосиф Бродски, Андрей Бели и др. Благодарение на него на български може да се чете прозата на нобеловия лауреат Иван Бунин, за която Теофилов получава наградата на Съюза на преводачите през 1979 г. Седем години по-късно е награден и със Златния знак на Съюза на преводачите.

През 2011 г. Теофилов отказа да получи орден "Стара планина" с думите: "Получих съобщение по телефона от прeзидентството, че съм награден с орден "Стара планина" – втора степен. Искам да уведомя нашата общественост, че се отказвам от наградата. Проследявайки премеждията на творческия си път в тази държава, имам достатъчно основания за отказа си… Не желая награди от ничия власт. Държа на своята маргиналност. Убеден съм, че съчетанието художник - власт е противоестествено и гибелно за твореца."

Първата стихосбирка на Теофилов e "Небето и всички звезди". Като драматург той работи с режисьора Леон Даниел в Бургаския театър. През 60-те години на миналия век пиесата му "Поетът и планината" е спряна и той за години е лишен от възможността да публикува.

 hfd

 

 

 

 

 

 

 

------------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този текст е в „Свободна Европа“

 

   

   

 

 

 

sa

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

НИ ПЕДЯ ЗЕМЯ!
Събота, 13 Февруари 2021
article thumbnailИван ВАЗОВ                                                                                                  И рече безумец: няма Бог!   Славянство? - глупост, братство? - празна дума. Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук! Свещена клетва? - за хитреца глума, измама за простака тук.   О, Сърбио, така ли...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...