Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Стоян СТОЯНОВ

pla

 

 

 

 

 

 

 

Отдавна,

преди дни,

преди години,

преди кръвта ми да прелее

в бездънния и плосък порцелан

на чашите -

кръвта, която винаги

и винаги е недостатъчна,

ако животът ми виси,

а той вися

на лъскавия прът

сред лозето

и чакаше децата да пораснат,

за да разберат,

че съм натъпкано със слама.

Но винаги ли е било така?

 

Ако мелачката,

с която мелят гроздето,

се завърти назад

и върне лятото,

зелените листа,

пътеките и слънцето

и всички незапочнати неща ...

и разминатите,

неосъществени срещи

се състоят все пак,

макар че времето ги прокълна

да бъдат спомени

за незапочнати, небивали неща ...

 

Тогава може би децата

няма да пораснат;

плашилото завинаги ще бъде живо;

пропуснатите срещи ще са минало,

което ще си спомняте през зимата

на масата с бутилка старо вино.

 

------------------------------------------

Бел. ред. Какво би могъл да иска един поет от света? Да си спомня поне едно негово стихотворение, когато него вече няма да го има тук. Да, „Старото плашило“ винаги ще ни напомня за бат’ Стоян, за задушевните ни разговори, за някогашния дух на Казанлък… Почивай в мир, поете!

 

Иван СУХИВАНОВ

soz

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Трептят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът

и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия

Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам

се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари

от степите, прекосили със салове въображението и

отплаващи към незнаен мегалитен бряг, към озъбените смъртоносни сили –

които ни убиват окончателно… Завинаги!

А може би към Босфора са поемали те някога, или обратно, към Колхида? По античните маршрути към улова на щастие, а под тях нестигналите – хиляди удавници

които шушнат в нямата акустика на мъртвото и ни причакват - сред извити пипала

на изчезнали чудовища, по пясъка на дъното, където е забита статуя на Галатея, убежище на раците…

И пак завинаги приключва всичко – тук, сега -

преди Спасителят да се е родил, преди всякое преди, а може би

Възкресението, а може би… Не остава даже пепел от докосванията на

влюбените двойки, бездънна меланхолия витае над дървения пристан,

над лодките, и оная тишина на сенките – попила сол, въздишки и очакване…

Всъщност елините са се бояли от морето – казва философът… Първобитен ужас

от черните води, по-страшни: от страхопочитанието към вълните,

като сепването нощем - от стъпки на рибар по калдъръма…

Страхът, объркващ ни посоките, залеза и изгрева – непрекъсващия денонощен ход

на умирането, оная илюзия за историята, която се повтаря уж

в нашия живот, а ние я живеем пак - за първи път… В града

наречен на Спасителя, каква ирония, да се надяваш да те прероди легендата

за оня - неродения.

 

------------------------------------------------------------

Бел. ред. Стихотворението е от книгата "Непревзето море" - единствената в българската литература изцяло маринистична стихосбирка. Премиерата на книгата е тази вечер, 30. октомври, в бургаския Дом на литературата, от 18 часа.

 

Стефан ФУРНАДЖИЕВ

troeruchica

 

До пейката,

на кофата за боклук,

безрък художник

с мигли рисува

Света Богородица,

Сина ù

и три ръце.

 

Три твоеподобни ръце -

с една ме държиш,

с две се молиш

за мене,

мамо!

 

Николай СТАНКОВ

ghfgd

 

 

 

 

 

 

Мое малко

                прощално щурче

не осъмвай

                върху асфалта.

Този град

           няма да те разбере.

Песента ти –

                   още по-малко.

Ще изписка трамвай

                     или гума над теб,

или нежна обувка

                               със токче.

Ще те закарфичи

                    с бастуна си

                              някой слепец.

И тревата

                 ще тъгува

                                   до корена.

Под клепачите

                           на нощта

утрото

                бавно проглежда.

Мое малко

                   и светло щурче,

събуди ме,

          заклевам те,

                             със надежда.

 

 

--------------------------------

Из втората стихосбирка на поета със заглавие "Ризница от коприва", 1997 година, изд. "Казанлъшка Искра". Николай си отиде от този свят няколко дни след премиерата ѝ.

 

nosht

 

 

 

 

 

Нощта през август е като една сирена,

която ме зове назад в годините.

Към онзи бряг, където запленена

душата моя плуваше с делфините...

 

Нощта през август е луна над лятно кино,

където двойки шепнат си прегърнати.

Тя нежен блус е, полъх с дъх на вино

и силуети, от цигарен дим обгърнати...

 

Нощта през август е лула догаряща.

Акорд разтърсващ от пиано плачещо.

Тя допир нежен е, искра изгаряща.

Момиче, край морето крачещо...

 

Нощта през август е целувка хапеща.

Прегръдка - среща на души изгубени.

Вода е, сред оазис капеща,

живот дарила на безумно влюбени.

 

Нощта през август е милиард звезди,

в букет обгърнати от Пътя Млечен.

Копнеж е тя, стремеж, мечти...

и порив детски към света далечен.

 

Нощта през август е роман без край,

чиято същност само мъдрият разбира.

А онзи, дето търси вместо нея рай

напразно в тъмнината ще се взира...

 

 

Фил БАНДОВ 

Южен Тирол

-----------------------------------

Бел. ред. Стихотворението е отличено с първа награда в Международния литературен конкурс „Изящното перо 2017“, организиран от Салона за българска култура и духовност, Чикаго.

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

СТАРОТО ПЛАШИЛО
Вторник, 20 Ноември 2018
article thumbnailСтоян СТОЯНОВ               Отдавна, преди дни, преди години, преди кръвта ми да прелее в бездънния и плосък порцелан на чашите - кръвта, която винаги и винаги е недостатъчна, ако животът ми виси, а той вися на лъскавия...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba