Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Николай СТАНКОВ

ghfgd

 

 

 

 

 

 

Мое малко

                прощално щурче

не осъмвай

                върху асфалта.

Този град

           няма да те разбере.

Песента ти –

                   още по-малко.

Ще изписка трамвай

                     или гума над теб,

или нежна обувка

                               със токче.

Ще те закарфичи

                    с бастуна си

                              някой слепец.

И тревата

                 ще тъгува

                                   до корена.

Под клепачите

                           на нощта

утрото

                бавно проглежда.

Мое малко

                   и светло щурче,

събуди ме,

          заклевам те,

                             със надежда.

 

 

--------------------------------

Из втората стихосбирка на поета със заглавие "Ризница от коприва", 1997 година, изд. "Казанлъшка Искра". Николай си отиде от този свят няколко дни след премиерата ѝ.

 

nosht

 

 

 

 

 

Нощта през август е като една сирена,

която ме зове назад в годините.

Към онзи бряг, където запленена

душата моя плуваше с делфините...

 

Нощта през август е луна над лятно кино,

където двойки шепнат си прегърнати.

Тя нежен блус е, полъх с дъх на вино

и силуети, от цигарен дим обгърнати...

 

Нощта през август е лула догаряща.

Акорд разтърсващ от пиано плачещо.

Тя допир нежен е, искра изгаряща.

Момиче, край морето крачещо...

 

Нощта през август е целувка хапеща.

Прегръдка - среща на души изгубени.

Вода е, сред оазис капеща,

живот дарила на безумно влюбени.

 

Нощта през август е милиард звезди,

в букет обгърнати от Пътя Млечен.

Копнеж е тя, стремеж, мечти...

и порив детски към света далечен.

 

Нощта през август е роман без край,

чиято същност само мъдрият разбира.

А онзи, дето търси вместо нея рай

напразно в тъмнината ще се взира...

 

 

Фил БАНДОВ 

Южен Тирол

-----------------------------------

Бел. ред. Стихотворението е отличено с първа награда в Международния литературен конкурс „Изящното перо 2017“, организиран от Салона за българска култура и духовност, Чикаго.

 

rhrДесислава ПАНАЙОТОВА

 

 

 

 

 

 

Снизхождане божествено към немощта ни

изгря в градеца тих – в Дома на хляба.

Във Витлеем проклятието тежко

изтля пред Милостта Всеблага.

 

Откри ни Бог предвечната Си тайна,

стаявана във неневестната утроба:

Девицата - и от Звездата по-сияйна - роди,

за да се дигнем и спасим от гроба.

 

Роди ни Младенеца най-Прекрасен,

Светия Божий, Хляба на живота.

О, Всевъзпявана Пресвята Богородице,

не падна ти дори и на Голгота!..

 

И Първородният ти Син, о, Приснодево,

във слава възсия, макар роден и в ясла.

От пълнотата на любимото ти Чедо

приехме благодат въз благодат прекрасна!

 

Иисус Христос е пътят, истината и животът,

надмогнал всеки грях и смъртна сянка.

Докоснал ни със любовта и светлината Си,

Той възвиси душата ни безбожна, тъмна, жалка.

 

И както Витлеем навеки

превърна се във дивен Дом на Хляба,

чрез кротост, обич и смирение

да станем тиха ясла – светъл храм на Царя!

 

Пак и пак мира на ближните си занесете,

благоволението Божие - отново!

Победата и радостта благовестете -

непомрачимо грее Рождество Христово!

dddw

 

 

 

 

 

 

 

Гергана СУЛЕВА

 

Дъжда слушам нощем

и се моля за още

и със свещи го викам

разпиляно да блика.

Ти си тук,

но скоро денят

ще ни грабне и двамата,

ще ни хвърли в реката

на някоя драма.

И се правиш, че спиш

уж дъждът да премине,

само сърцето ти знае,

че бдиш

да запомниш часа,

да запомниш мига

преди да са станали

минало.

 

Соня ФУРНО

vito

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* * *

Време.

Безвремие.

Безветрие.

В окото на бурята

кръжат лястовици.

Стада щъркели

пасат изораното.

Отворената човчица

на врабчето пие жегата.

Герман е.

Молитви за дъжд

и пеперуди.

По жиците

тишината изписва ноти.

 

* * *

Акварелен дъжд.

Мъгла рисува

лилави силуети

на дървета -

с разкъсани дрехи

след изнасилване.

Акварел и плодородие...

Газиш килим

от гъби, мъх и ухания.

Старостта на земята

е изписана на лицето ми.

Дъждът размива цветовете.

 

* * *

Посинелите устни

на луната

облизват студения въздух

с аромат на препечени кестени

с аромат на захарен памук.

Коледа.

И сетивата са изострени.

Вълчица препуска в снега.

 
 
------------------- 

сн. Павел Пронин

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

МОЕ МАЛКО ПРОЩАЛНО ЩУРЧЕ
Неделя, 23 Септември 2018
article thumbnailНиколай СТАНКОВ             Мое малко                 прощално щурче не осъмвай                 върху асфалта. Този град            няма да те разбере. Песента ти –                    още по-малко. Ще изписка трамвай                      или гума над теб, или нежна обувка                                със токче. Ще те...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba