Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

dom

 

 

 

 

 

 

 

 

Сунна МОЛЛОВА

* * *

Ограда от трънчета,

овошките – до гърло в трева.

Къде ми е съседа?

Дворът опустя.

Вратите скрибуцат ръждиво.

Вятър – мародер

мириса на дом отвя…

 

* * *

Младостта ни е заложна къща.

Дворците са конюшни за кентаври.

Имам заешка устна –

махнаха ми катинара.

С късчета пяна,

останали от Афродита

си търкаме петите.

Далечен силует

на претоварен керван

минава превала –

камъни пренася

за прокрустово ложе.

 

* * *

…и не съм от ребро Адамово.

От кост на риба съм

на времето във гърлото заседнала…

 

* * *

В коя епоха сме?

Офелия пропи се

Хамлет не задава въпроси.

 

* * *

Разкъса си огърлицата

Млечния Път.

Заваляха светулки

над узряла ръж.

 

* * *

Душата ми витае 

над този ад от звуци,

затворени в метална сфера,

излята от камбаните

на разрушени Божи храмове.

Отчаяно бързам да нареждам

последните житни зърна

в букви, срички, думи за тези,

които знаците ще разпознаят

и преглъщайки щастливо

сълзите и зърната,

да не забравят да четат

евангелието на земята,

слънцето, огъня, водата…

 

* * *

Думите са вече от стъклени букви.

С подканващия поглед

на кръчмарска певица

всеки пийнал веселяк,

вместо чаши

удря в земята стъклени думи.

Жалко звънят сричките

под метлата на чистачка.

 

* * *

Резеца на смеха дълбае

вадичките на сълзите…

В мрака на забравата

самотен ловец е сърцето

на слънчеви бисерни миди…

 

* * *

Нищо лошо, нищо няма,

само есенна тревога.

Няма кой да ни залюби

във леглото на тревите.

Няма кой да вдигне камък,

в облак да го запокити.

Дързостта ни се убива

в мекотата на килима.

Любовта ни спи на меко

в пухени завивки.

Нищо лошо, нищо няма,

само есенна тревога…

 

* * *

Син синчец, сълза небесна. 

Сред жълто жито си ненужен,

ще те посекат с узрелите зърна.

 

* * *

Денят ми – с превързани очи.

Придошла река

под изгорели мостове.

 

* * *

Много малко, малко имам  

много искам, имам всичко,

все нещо не достига.

Имам младост, искам мъдрост,

имам двете, само времето ме изпревари.

Леем думи,

малко вяра,

много хора,

и накрая е обратно.

Едни отляво, други вдясно,

а отсреща никой – все се разминавам.

Слънце грее, дъжд след него,

път отварят пред мен, но косите побеляха.

Един се ражда, друг умира,

аз съм по средата,

все мисля за начало,

а забравям края.

 

* * *

Тъничко, тънко

се вие на бръшляна вратлето

по стени и по балкони,

наднича през прозорци, прегръща первази.

Всяка пролет

връхчето търси неприласкано място,

да прикрие и чака птици, гнезда,

подслон да им предложи…

Търси непрегърнато място.

 

---------

Бел. ред. - Тази година се навършват 5 лета откакто поетесата Сунна Моллова напусна любимия си Казанлък и този свят...

 

sa

as

   niti

 

cr

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Петък, 27 Октомври 2017
article thumbnail              Гергана СУЛЕВА   Дъжда слушам нощем и се моля за още и със свещи го викам разпиляно да блика. Ти си тук, но скоро денят ще ни грабне и двамата, ще ни хвърли в реката на някоя драма. И се правиш, че спиш уж...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba