Екатерина ЙОСИФОВА

Не стъпвайте в душата на Поета...

       Калина Ковачева

Отивайте понякога в душата на Поета.

Няма нищо неудобно, той това е искал,

щом я е подреждал в думи за пред хора.

Тя е природа твърде питомна,

в гъсталака нещо може и да заръмжи, но не изскача.

Изворът е само мъничко отровен, приказките му са знайни

откогато свят светува (днес кой ти мисли приказки).

И късайте цветята - те са ваши.

Ваше е и името случайно на Поета,

който толкова усърдно своята душа е обработил.

Това е впрочем

практическото ѝ предназначение:

модел на другите души, когато пътеките към тях

                                                                  са неразчистени.

Или: една отворена врата;

един отворен вик (а викането разтоварва).

А висшето предназначение (ако го има) -

то, като ония птици без крака (ако ги има),

               не може никъде да кацне.

Така си и витае в оня въздух,

който е над въздуха, дори за дишане не става.

Само Поетът вярва малко в него, мрежи някакви поставя

и някакви пера попадат в тях. Понякога.