Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме
asenova
Иван НИКОЛОВ

 

Родният град е нежно постлан с килими

от жълта тишина на есенни листа,

но от небесното огледало надничат

изкормени туловищата на облаците,

и парцали от свирепи земни чувства.

 

Мастилниците са пълни с черна нощ,

с плешиви черепи в зобницата на коня;

със следи от пепел в селските дворове,

и надгробни камъни със сълзи от восък...

 

Мрачните нощи сънуват бели зори

но сънищата се развяват с мъглите

над угарите и неораните ниви,

почне ли денят да си отваря очите...

 

Светлината е на светлинни години от нас –

само надеждите светят в междинната зона

между въображението и химерите,

но Апостолът няма да седне на престола...

 

------

сн. taurus13

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

МОЕ МАЛКО ПРОЩАЛНО ЩУРЧЕ
Неделя, 23 Септември 2018
article thumbnailНиколай СТАНКОВ             Мое малко                 прощално щурче не осъмвай                 върху асфалта. Този град            няма да те разбере. Песента ти –                    още по-малко. Ще изписка трамвай                      или гума над теб, или нежна обувка                                със токче. Ще те...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...

abbort

halba