Как и защо поетесата осъмна поет, кметицата – кмет, че и брадясаха

Румен СТОЯНОВ

Омъжкаряване на език? И то нашия? Туй пък като що е? То започна след повсеместното ни демократясване, извинете, демокретенясване, сиреч нещото е скорошно и в разгар, изразява се в комай поголовно прокуждане на съществителни, обозначаващи жена, упражняваща дадено занятие и най-често изказвано посредством краесловно -ка. Вече няма инженерка, агрономка, писателка, архитектка,

готвачка, историчка, посланичка, счетоводителка и прочие, даже гостенка. Или бързотечно и неумолимо скъднеят в осведомителните и осмърдителни средства. Това засяга множество думи, при туй не само завършващи с -ка, поетесата осъмна поет, кметицата преинаквена в кмет. Образно повторено, въпросните слова изневиделично пуснаха бради, вирнаха уси, до завчерка люто нежелани у тоя пол, а сега обичайност: тя е началник, пианист, она е шивач, дивотиите гъмжат къде ли не, под път, над път, зад път. И повдигат питанката: кой и защо подхвана свирепата гонитба? И особено: какво спечелихме с тая пуста омъжкареност? Единственият искрен отговор е опростачване. Излъгах: още и маймунясване.

Сторваното е представително за леснотията, с която овцеството приема какво ли не, пробутвано му лукаво и користно, колко податливо (манипулируемо) е за противобългарски втълпявания, в кротце: колко сръчно и безмозъчно умее - дресирано е - сляпо да подражава. Ето защо събитието заслужава да бъде знаково онагладено с ръстат и дългоопашат маймунек. Но да се не отплесвам/умилявам лирически. Уви, без капчица преувеличние ще кажа, че подир славния и героичен 10-и съзнателно, преднамерено и зловредно водена е настъпателна дискриминация спрямо чисто български думи, съвсем неоснователно замествани с вносотии. Това е правено без никаква обосновка, няма дори намек за нещо такова, пък и овцеството не го сака, молчать, не рассуждать, защо да се занимава с участта на там някакъв език, има къде-къдя по развлекателни работи, повсеместният повик е забавлявай се, я колко по-вкусно е да рупаш пуканки, да лочиш бира пред телевизора, наместо да умишляваш езиково, точú лиги как някой става богат играйкайки на ужкимно знанийце, а то е нищо повече от обилна осведоменост, в добавък те ги нá сървайвъри, ферми, готварски смайващи изкушения, в кратце екранно преизобилие от заглавичкавия всякакви, езика свещен на твоите деди яли го вълци и псета.

Любомъдрий, помисли: в тия лекоумни игрички на привидни, безплодни знанийца защо нивга, никога и нивгиж водещ не задава дори един, единствен път въпрос, въпросче, въпросенце, въпросле, въпросленце досежно езика наш насущний, абе поне от кумова срама, колкото да не е без хич, нали той им е работното сечиво и на телевизионера, и на участниците? Особите, избиращи подпитванията, от него бягат като дявол от тамян: всичко друго, само не и езъкт ни, в никакъв случай не бива до него да припарват, като предмет на знание словесността ни е под пълна забрана, всичко друго, освен говорът ни мил, той не е никакъв носител на познание, такива предавания, не знам дали се имат за родолюбиви, ала неотменимо избягват и най-леко докосване о речта ни, връз нея тегне непроедолима възбрана, впрочем обхващаща еднакво и радиата.

По тях, също като на малкия екран, говори се за всичко, с изключение на българския език. Недомислица? Опущение? Недоглеждане? Случайност? Ала защо твърди оня, че случайността е изява на необходимостта? Ако е така, пък мигар е онака, то каква ще да е тая необходимост? Елементарно, Уатсън: да бъде пренебрегван, омаловажаван, опростачван, позападнясван езикът ни, а чрез ниго и нашето мислене. В изпълнение на тая задача бива прилагана дискриминация относно все по-широк кръг думи: те са нежелани в собственото им отечество. Кипра някаква по ефира звукоучлени започвам и веднагически поправи своята неволна грешка, додаде: стартирам. Вероятно тъй би постъпила, изчервена от срам, и с привършвам, тоест финализирам.

Уви, не преувеличавам: демокретенясалото ни овцество дискриминира изконно български думи, неотстъпно, жестоко ги премахва от употреба, от най-присъща тям среда и ги коленопреклонно замества с навлячки/дошлячки, своенашето е върло нежелано. Ако ром го наречеш циганин, има опасност да ти бъде отправена укорна забележка, че така не бива, но какви безобразия са вършени в светая светих на всебългарщината, никой държавен, институтски зъб не обелва, там властва пълно безвластие, оглавявано от Института за български език при БАН (че кое им е българското, щом за най-българското не им пука на дудука, чудо голямо, хлуят чуждици излишници, е и?, аз си получавам заплатицата, отчитам публикации). Сякаш идва някой в твоя дом и без дори малейшо поясненийце те изхвърля на улицата: демокрация бе. За повече от 30 демокретенясали години чул, видял ли си поне една единствена кръгла, елипсовидна, овална, орална маса досежно най-всебългарската духовност, езиковата? Боже ле Вишни, Високи, кога най-сетне ще ни осени прословутият втори ум на българина, дето късно ни идва? Чакаме го да ни падне от небото? Нали поговорка сме сътворили: помогни си сам, че да ти помогне и Господ? Пък досежно езика мързи ни и да мигаме.

Оглавявайки Страната континент, Дилма Русеф, с габровски корен, държеше да я зоват президентка (presidenta), а не с омъжкаряващото я президент (presidente). Далечният пример кара ли ни да разберем по-ясно колко сме овчедушни към най-съкровената ни съкровеност?

-------------------------------------------

Проф. Румен Стоянов е известен български поет, писател, преводач и дипломат. Той е преводачът на легендарните "100 години самота" на Маркес. Вярващ православен християнин. Текстът е предоставен специално за "Шестоднев".