Редове от дневника на един украински писател, с днешна дата

Назар РОЗЛУЦКИЙ

Аз не съм военен. Никога не съм се стремял да бъда в армията. Аз съм доктор на историческите науки, изследовател, музеен работник. Малко писател. Трябваше да посветя времето си на изследване на историята, писане на книги и научни трудове. Искам да чета книги за изкуство, за любов. Това искам да правя, обичам работата си.  Но, сега съм военен. Защото в моята страна се води жестока война. Участвам в

ежедневни артилерийски дуели, в които едно успешно изстрелване на вражески снаряд ще ни превърне в прах. Спим в окопите, един върху друг, а се мием в топла вода веднъж месечно. Когато вали, ние сме мокри, когато е кално, сме адски мръсни ( мием се веднъж месечно, напомням, а не е сигурно, че следващия месец ще имаме такъва възможност). Когато има слана, моите побратими с болка размразяват пръстите си. Хапваме, когато има свободна минута, а не когато е време за ядене или сме гладни. Спането е толкова извън нормалните часове, че не знам дали някога ще се върна към редовния си график от 23 вечерта - до 7 сутринта. В този момент ние сме приоритетна цел за врага. Той се опитва да ни унищожи по най-различни начини, във всеки един момент.

В подобни условия и в много по-тежки, днес в Украйна са хиляди историци, писатели, счетоводители, банкери, IT работници, учители, дизайнери и други, далеч от мирните си професии. Към нас летят куршуми и снаряди, касетни и фосфорни боеприпаси. Някои от моите колеги вече са мъртви. Някой никога повече няма да се върнат към професията си, защото са обгорели, осакатени, убити. Но, всички живи продължават да се борят. Защото Украйна стои зад нас. Защото свалим ли оръжията си, родителите ни ще бъдат убити, съпругите и дъщерите ни изнасилени, а домове ни ще бъдат унищожени или конфискувани.

Политици от Франция, Италия, Германия и други държави, не ни предлагайте да сложим оръжие, да се съгласим със загуба на територии, да дадем на Русия някакви гаранции за сигурност докато имаме поробени украински жени и деца - абсурд!!! Русия няма нужда от никакви гаранции за сигурност. Съседите ѝ имат нужда от гаранции, че няма да бъдат заплашвани и избивани... Сега чувствам ярост и дълбоко отвращение. Отвратителни са тези безполезни хора, които чрез предразсъдъците си или благодарение на мръсните пари на Путин, са готови да обрекат страната ми на изчезване. Изпитвам отвращение и ярост към тези, които имат огромни възможности да помогнат на Украйна да преодолее тази тежка за нас ситуация, но вместо това, те се стремят, съзнателно или несъзнателно, да я задълбочат. Знайте, дори пълната капитулация на Украйна няма да реши проблемите със световната сигурност. Напротив, ще тласне Русия към нови грабежи, а и ние няма да станем роби, ще продължим да се борим и умираме.

Нямаме нужда от предложения да се предадем. Щом не сте готови да се биете с нас срещу врага, тогава помогнете ни с оръжие, пари, санкции. Много неща ни трябват, за да победим Русия и така рязко да намалим нивото на глобалните заплахи. Ние имаме най-важното - мотивацията. Имаме историци, желаещи да спят в окопите, по петима души, на смени, в две легла и да се бият, без да могат да се мият дори. Имаме счетоводители, готови месеци да ядат само каша и яхния. Имаме млади студенти, които живеят най-добрите си години под заплахата на смъртта. И те няма да се предадат или да отидат никъде, докато не бъдат убити всички или не победят.

С вашето съгласие,

Украйна ще се бори или до победа, или докато сме живи.

А вие какво ще правите?

С уважение,

кандидат на историческите науки,

писател, автор на шест книги,

в момента - младши сержант от въоръжените сили Назар Розлуцкий