Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Aнтикомунистическата съпротива у нас и историята на първия партизанин

tghyhАнна-Мария ТАНЕВА

Историята на една от първите организирани съпротиви срещу комунистическата власт в Източна Европа… В края на Втората световна война Червената армия извършва нечувани престъпления срещу населението не само в Германия и нейните съюзници, но и в страните, станали жертва на нацистката агресия. Не са много нещата, които се знаят за антикомунистическата съпротива в България

– дисиденти, противници на режима, репресирани от него. Още по-малко се знае за въоръжената съпротива, която започва непосредствено след установяването на червената власт в страната през 1944 г. Това са теми, които за съжаление едва днес започват да се прокрадват в учебното съдържание, независимо от тяхната историческа значимост. Така стоят нещата с горянското движение в България, което се нарича още „горянство“ – „хванали гората“.  Казано по най-съкратен начин то е въоръжената съпротива срещу установения в България комунистически режим, която започва още с идването на правителството на Отечествения фронт през септември 1944 г.

Разказаната история ще е за един от многото… Христо Несторов - Щако, първият партизанин в България – командир на Тъженския партизански отряд и неговата горянска група. Персона нон грата в българската история! Анархист, нелегален, обирджия, бомбаджия, затворник, шумкар, горянин, парашутист, борещ се за идеалите, в които вярва ! Негов последен враг се оказва тоталитарната комунистическа диктатура, за чието сваляне дава живота си и оставя на поколенията девиза „Стигни полета на духа!“

Написаното е с цел да информира публиката за тези събития, които до преди 30 години са били немислими като разговор и чиито герои са изтрити от архивите.

 

Какво идва заедно с комунизма

През 1941 година, когато войската на Хитлер е на север от Дунав, България е изправена пред възможността или да бъде окупирана, или да стане съюзник. Изборът на царя и управляващите в крайна сметка e да преминат като съюзници, т.e. България да cе присъедини към Тристранния пакт, което се случва на 1 март 1941 г., запазвайки обаче някакъв суверенитет и право на самостоятелно вземане на решения. Разбира се, това право e доста ограничено, но трябва да кажем, че България не изпраща войски на източния фронт и също така не депортира своите евреи.

Що се отнася до това дали тяхното навлизане се води за освобождение или за окупация, отговорът е само един. Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. на практика представлява съглашение за окупация на страната.

В България също както и в много други страни, БКП елиминира всички свои противници, заграбва ужасно много документи и архиви. И до ден днешен има хора които се опитват да възвърнат част от тези книжа, но без успех. Не само архиви, но и произведения на изкуството също биват заграбени, които, също както книжата, попадат под тоталитарния режим на държавна протекция, който не задължава нищо от това да се възвръща.

 

Кой е Христо Несторов?

Христо Несторов - Щако роден на 3 март 1903 година в бедно семейство. Още от най-ранна детска възраст проявява своя характер, като по тъмно влиза в мазето на най-богатия чорбаджия в селото и вика с гърлен глас: „Аз съм змей Горянин и съм много гладен! Оставете ядене, иначе ще ви изпепеля къщата!“ Докато разберат кой е змеят, цяла седмица изхранва семейството и двамата си братя. Става запален анархист още в прогимназията, по време на Първата световна война. През 1922 година той получава повиквателно за казармата и решава да мине в нелегалност.

През 1927 година в САЩ анархистите Сако и Ванцети са несправедливо обвинени и арестувани. Есента на същата година Щако прави опит да отвлече Американския посланик, за да иска размяната му за Сако и Ванцети. Научавайки, че и двамата са екзекутирани, той хвърля две ръчни бомби по посолството.

Първия му арест идва през следващата 1928 година, когато участва в обира на Окръжната постоянна комисия в Пловдив. Отмъкнати са 910 000 лева, а той е осъден на до живот. Преминава през затворите в София, Враца, Пазарджик, Стара Загора. Помилван през януари 1940 г., но през есента отново минава в нелегалност и става първият партизанин в България – командир на Тъженския партизански отряд. Като командир той се стреми да не се дават излишни жертви – и от страна на полицията, и от страна на „шумкарите“. Разбира се, комунистите му изпращат техен политкомисар – Марко Чернев и през лятото на 1944 г. му поставят ултиматум да стане член на БКП или да напусне отряда. Христо Несторов отказва, напуска отряда и последните месеци преди 9 септември прекарва като вълк-единак, криейки се и от властта, и от комунистите, защото има издадена смъртна присъда. На 9 септември слиза в родното си село и е носен на ръце от съселяните си.

След преврата той е арестуван и му бива наложена смъртна присъда. Спасен е от бъдещите си другари Дончо Караиванов и Милю Иванов-Казака. После и той на свой ред спасява от разстрел двама от местните свещеници. Децата на единия откриват този спомен, записан на обратната страна на една семейна фотография, окачена на стената на родния им дом в Габарево.

„Вечерта на 17 октомври 1944 година започна арестуването. Освен побойниците от Габарево, бе дошла на помощ и група от Средногорската партизанска бригада. Техният началник, воден от Слави Караиванов, дойде в дома ми и с шмайзера си ми нанесе удар в гърдите като грубо ми заповяда да тръгна с тях. Страшна нощ прекарахме в избата на турското училище. В 4 часа сутринта непознати от Средногорската група ни вързаха ръцете отзад на кръста, изведоха ни навън и ни хвърлиха в каруците, които чакаха на площада.

Тръгнахме към Средна гора. Целта е била да ни откарат в гората и там да ни ликвидират. В края на селото изведнъж каруците спряха. Чу се голям шум, дрънкане на оръжие. Обзе ни страх. Изведнъж се чу гласа на Христо Несторов: „Назад, обръщайте каруците и тръгвайте към Казанлък!“ След това научихме, че околийският началник Ангел Арнаудов му наредил да ни откара в Казанлък, за да не попаднем в друг окръг. Но това ни спаси от явна смърт…“

За заслуги и за авторитета му в околията го назначават за комендант на с.Габарево. Започва съвестно да изпълнява задълженията си, като вярва, че е постигнал идеалите си. В началото на 1945г решава да складира полученото количество оръжие – пушки и пистолети, в една от стаите на местното училище. Никой не е смеел да противоречи на Щако, но директорката на школото вдигнала такъв голям скандал, че мястото е храм на знание, възпитание, мир и хармония, а не на насилие и кръв. Изнесъл засрамен оръжието и се оженил за будната учителка. Родила му се дъщеря, която кръстил Горяна.

Комунистическата власт отново го натиска да стане член на БКП, но той многократно отказва. Оттегля се от длъжност, купува малка дъскорезница в Балкана, за да се грижи за семейството си. Два пъти са правени опити да го застрелят, за щастие неуспешни.

 

Историята на Горянството

В този момент от историята на България започва първия период от „горянството“, който обхваща времето 1944-1946 г., когато въоръжени групи се формират предимно от царски подофицери и офицери от армията и полицията, които не са съгласни с настъпилите след 9 септември 1944 г. политически промени. Най-значимата и силна група тогава е Светиврачката, начело с Герасим Тодоров, действала в Пиринския край. През зимата на 1947 година и пролетта на следващата година, групата се въоръжава и организира. Световрачката група е разполагала с широка мрежа от помагачи и ятаци и е действала със скритото одобрение на хората из Санданска област. Постепенно, обаче, милицията затяга обръча. Така през април 1948 година тази група е окончателно разбита и ликвидирана. Герасим Тодоров е намерен разкъсан на три, самоубил се с носена от него бомба.

Вторият период може да бъде определен времево между 1946-1950 г., когато в горянското движение се включват многобройни представители на разтурените от комунистите партии – БЗНС, БРСПД, звенари, бивши дейци на ВМРО и СБНЛ и дори множество разочаровани членове на БКП, предимно трайчокостивисти. „Комитет на съпротивата“ е нелегална организация, създадена в Сливен 1949 година като продължение на забранения и разтурен БЗНС – „Никола Петков“. Тя е жестоко смазана и премахната от ДС още на същата година. Оцелели членове на разбити бунтовнически формирования из Балкана се консултират и се организират във Втора Сливенска горянска чета, начело с Георги Стоянов – Търпана. Така се явява и най-многобройната и подготвена чета в цялото Горянско движение. Търпана се ползва с изключителен авторитет из местното население, а ръководството на БКП е видимо притеснено от това.

Точно в този период Христо влиза в конфликт с новите властници от БКП, на които става непримирим противник, заради кървавите репресии и през 1948 година заедно с Дончо Караиванов и Милю Иванов – Казака, бяга в Турция и през Италия се озовава в Париж. Говори се, че в Италия си е направил пластична операция и леко е променил чертите на лицето си. Имал е вдлъбнатина от куршум в черепа между веждите, която липсвала при престоя му в Париж.

Започва третият период, когато горянското движение придобива своя най-голям размах, в годините между 1950-1954 г. Тогава в борбата освен дейци от вътрешността на страната, се включват и много на брой емигрантски чети, които или скачат с парашут на територията на България, или извършват диверсантска дейност и рейдове по границата. През пролетта на 1951 година цяла армия от милиционери и военни, наброяваща 13 хиляди въоражени до зъби мъже, обсажда Сливенския Балкан с цел да ликвидира групата на Търпана. На 1 и 2 юни 1951 година групата влиза в ожесточени боеве с изпратената за тях армия, която е над 100 пъти по-голяма. Въпреки численото превъзходство боят е ожесточен, а Търпана, ранен на няколко места, дори успява да изведе хората си на безопасно място. Загиват 40 горянина от общо 106-те, влезли в боя. В края на 1952 година чрез предателство, Търпана е заловен и скоро след това екзекутиран. Оцелелите горяни са арестувани, съдени и ликвидирани.

 

 Парашутната епопея

През октомври 1952 тримата емигранти – Щако, Дончо и Мильо, се свързват с групата на Дамян Делчев, известният превратаджия. Целта им е да бъдат обучени и прехвърлени в България за подривна дейност и за събарянето на болшевишката ,,народна“ власт. От октомври до април групата приема шестмесечна подготовка по радиотелеграфия, шифър и дешифриране, организиране и ръководене на нелегална подривна дейност, топография, стрелба с автомат и пистолети, хвърляне на гранати. Христо Несторов има най-голям опит от тримата, тъй като зад гърба си има уменията на нелегален анархист и разочарован партизанин. През май 1953 г. групата отлита за Гърция, откъдето трябва да се прехвърли в България. Първият опит да стъпи на българска земя обаче е неуспешен, понеже река Доспат в района на град Драма е силно придошла. Тримата горяни прекарват известно време в Гърция, което е уплътнено с десетдневен курс по парашутно дело. Вече с френски инструктори тяхното обучение е продължено в Париж до септември 1953 г. На 10 септември 1953 г. диверсантите отново са в Атина и през нощта на 22 срещу 23 септември, добре въоръжени и екипирани, скачат с парашут над местността „Патеришка поляна“ в Габаревския Балкан.

При десанта обаче единият от парашутите си къса въжетата и бива загубен. Групата взема колективно решение Милю Иванов да остане да търси изгубения парашут, а в същото време Христо Несторов и Дончо Караиванов да се насочат към Павел баня с цел възможно най-бързо да установят връзка с верните им хора. Изграждат лагери, землянки и стабилна мрежа от ятаци с цел разширяване на съпротивата срещу диктатурата.

По това време Милю Иванов не успява да намери парашута и се крие 20 дни в една плевня, докато успее да установи връзка с брат си Иван. Историята на самия парашут има злощастен характер – той е намерен от горски работници, които скриват оборудването в един зид и си ушиват ризи от ефектния плат на парашута. Новите им дрехи направили голямо впечатление на приятели и познати. За съжаление обаче и на органите на Държавна сигурност…


      Битката на Щако и неговата група

Горянската група се събира отново и към нея се присъединява Емилия Караиванова, жената на Дончо Караиванов, която напуска Павел баня под предлог, че отива при майка си в Радомир. Подпомогнати от ятаци те си правят землянка в местността „Кавак дере“, където впоследствие и презимуват. 

Истинската борба започнала с настъпването на пролетта и раззеленяването на гората. По това време ятаците доставят, освен храна и дрехи, и информация за местонахождение на милицията и различни войскови части. В землянката разработват план за действие, като основната цел е да установят връзка с анархисти, звенари, земеделци, както и други действащи горянски групи, и да създават ОСС – Общ съюз на съпротивата, който да противостои на болшевизма в България. На 13 и 14 ноември 1953 г. групата се опитва да установи връзка с Париж, но опитът пропада, тъй като динамото е загубено с парашута. Мильо Иванов слиза до Павел баня с двама ятаци, където опитва отново. В този миг обаче токът спира. Електрозахранването е възстановено, но Казакът се съмнява, че радиовръзката е била засечена и я прекратява. След няколко дни се връща в землянката.

Зимата още не е достигнала края си, когато из селата Турия, Габарево и Павел баня плъзват агенти на Държавна сигурност и милиционери. На 25 и 26 март 1954 г. целият район е блокиран от войска и милиция.

На 23 март 1954 г. са арестувани Дончо Христов Караиванов и Христо Карапетров, ятаци на групата, които са отведени в Стара Загора на разпит. Войската и милицията започват да претърсват района, отправяйки се към землянката. В операцията участват Втори и Трети оперативен полк и две картечни роти, натоварени на общо 23 камиона, близо 4000 човека. В небето на гората кръжат самолети. На местното население е казано, че армейските части ще провеждат учения и ще има стрелба. В акцията се включват и цивилни активисти на БКП. Комунистите превъзхождат четиримата горяни безброй пъти.

Първа забелязва придвижващите се към землянката войници и милиционери Емилия Караиванова. Тя уведомява останалите и те напускат убежището си, като вземат всичко най-необходимо и се спускат в близкото дере. Там обаче се натъкват на патрулни двойки и разбират, че са попаднали в обкръжение.

С помощта на стрелба и гранати те си пробиват път през първия обръч на блокадата. Христо Несторов е тежко ранен. Той уговаря останалите да ги прикрие с огън в случай, че успее да оцелее, да се срещнат западно от Павел баня. Милю Иванов, който носи радиостанцията на гръб, е тежко ранен от граната и изгубва съзнание. Щако стреля докато не свършва патроните и след това прекратява стрелбата. Войниците и милицията решават, че с края на стрелбата съпротивата е сломена и започват да претърсват района, за да приберат телата на убитите и ранените. Натъкват се обаче на полумъртвия Христо Несторов и щом го наобикалят той взривява две гранати, които е скрил под тялото си. Самоубива се и ранява десет души. Озлобялите комунисти изгарят тялото му в пещите на пожарната в Казанлък.

 

Разгромът на горянската група

Милю Иванов е заловен и отведен в болница, за да бъде лекуван и по-късно съден. ,,Задачата ни бе да изградим контрареволюционно съпротивително движение в страната, опиращо се на анархисти, звенари, социалдемократи и други. Да организираме площадки в планините за спускане от самолети на оръжие, боеприпаси, екипировка, нови диверсионни групи“. Това разказва той при разпита му в мазетата на Държавна сигурност. Осъден е на 20 години затвор, но отказва да сътрудничи. На втори закрит процес Казака е осъден на смърт. От София го карат в Бургаския затвор, където вероятно е изпълнена присъдата му.

Дончо и Емилия Караиванови успяват под прикритието на нощта да се измъкнат от обръча и след 6 месеца успяват да се доберат до Франция, където прекарват остатъка от живота си. Никога не са се връщали в България, дори и след свалянето на комунистическия режим.

Веднага след това Държавна сигурност започва чистка в региона, като задържа осем души от Павел баня и Габарево. Те са съдени в София и са признати за виновни за това, че са дали убежище на лица, които са преминали на страната на враговете на народа, като са образували въоръжена група с цел да свалят народнодемократичната власт.

 

Равносметката

Така завършва историята на тази горянска група, чиято съпротива срещу кървавата диктатура на комунистите е обречена на дълги години забрава. Горянското движение е една от първите организирани съпротиви на тоталитарната комунистическа власт в Източна Европа, предшестващо Унгарското въстание, и Пражката пролет. По официални данни на Държавна сигурност в периода 1948 – 1956 година са ликвидирани 440 „банди“, състоящите се от по 10-20 до 100-150 души. Може да се каже, че в тези времена „гората са хванали“ от 3 до 8 хиляди души. Най-масовата разправа със съпротивителните сили се случва навръх Великден – 29 април 1951 година. Тази нощ се провеждат масови арести на преки участници в движенията и на техните помагачи и ятаци. Според архивите на МВР за периода 1950 – 1953 година са арестувани 23 хиляди души, от които 13 хиляди са интернирани в лагери, а 6 300 осъдени на затвор и смърт. Тези архиви свидетелстват и за „вражески контингент“ (според Държавна сигурност), наброяващ от 30 до 50 хиляди души.

 

gygt

 

------------------------------------------

Бел. ред. Авторката е правнучка на Щако. Анна-Мария е студентка по "кинорежисура" в Нов български университет

 

Използвана литература:
1. Статия от факти.bg за окупацията на Червената армия.

2. Доклад за колегиума по изводите от проведената от Вътрешни войски на 25 и 26.03.1954 год. бойна операция по унищожаване на парашутно-диверсантска група южно от село Павел-баня, Казанлъшко, гриф „Строго поверително“, от генерал-майор Димитър Гилин, отпечатано в 14 екземпляра

3. в. „Памет“, брой. Единствен, Карлово, 24.март.2007 г., издание на анархистите в карловска община

4. в. „Детонация“, бр. 19, 15-21.05.2009 г., „Да стигнеш полета на духа“, Стойко Стойков

5. Приложение на бюлетин „Трудова мисъл“, м. март 1994 г., гр. Казанлък: „Христо Димитров Несторов. Кратка биография“ от Горяна Христова Несторова и „Христо Димитров Несторов(Щако, Ицата). Такъв, какъвто го познавах: човек, съпруг и баща.(спомени)“ от Анна Константинова Несторова

6. „Горяните анархисти в Павелбанския район“, в. „Про§Анти“, бр. 46, 18-24.11.2005 г., автор Пламен Стефанов

7. „Още за горяните“, в. „Про§Анти“, Лальо Растев

8.“Горянското движение – забравената съпротива“ – рубрика „Българска история“

9. „Акциите на легендарния Щако“, Стойко Стойков.

 

 

 

 

   

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq