Редове в памет на Шиндзо Абе
Мартин ТАБАКОВ
Ако всеки един японски самурай е имал препасани два меча, то в дипломацията на Шиндзо Абе тези две катани бяха икономическият прагматизъм и политиката за сигурност. Това написах преди почти две години, когато бе време за равносметка, тъй като тогава Абе обяви, че поради здравословни причини се оттегля от активната политика. Оттогава насам японският министър-председател бе наследен от двама премиера –
Суга и Кишида. Но и двамата движеха външната политика на страната в концептуалните рамки, създадени вече от Абе.
Една от ключовите промени, които направи бившият министър-председател на страната на изгряващото слънце, бе тази, че Япония постепенно започна да бъде и донор на сигурност в Източна и Югоизточна Азия, а не само неин вносител от САЩ. А това е ревизия на десетилетната поствоенната доктрина на Шигеру Йошида.
Нещо повече: това, което днес познаваме като Квартетът (САЩ, Япония, Индия, Австралия), бе идея именно на Абе. Концепцията за Free and Open Indo-Pacific също. Междувременно Токио се включи и в Индо-тихоокеанската икономическа рамка (с акцент задълбочаване на отношенията с държави от Югоизточна Азия), и в Партньори в Синия пасифик (с акцент разширяване на тихоокенските островни държави). И още много, за тях в текстовете по-долу.
Та, преди две години, когато Абе заяви, че се оттегля от властта, си изкрещях епистоларно, че слънцето за първи път няма да изгрее, а ще залезе над Япония.
Какво да кажем днес, когато Абе бе убит (понеже той продължаваше да легитимира не само кадровата, но и доктриналната политика на партията и страната си)? Ще кажа, че той, дори postmortem ще продължи да бъде фактор във външната политика на Япония (а и на САЩ, защото американците обичат да „купуват” японските концепции), понеже релсите, по които се движи Токио на международната сцена днес, са слагани вчера от Абе.
А да си самурай значи да си войн, който защитава Япония. Затова Шиндзо Абе бе истински самурай.
------------------------------------------
Шиндзо Абе /1954 - 2022/ - японски държавен и политически деятел, 90-и министър-председател на Япония през 2006 – 2007 година и 96-и министър-председател на Япония от 26. декември 2012 до 16. септември 2020 г., председател на Либерално-демократическата партия на Япония.