Гласът на България
Национален новинарски портал
Тук няма ток. Няма жени.
Няма радио и телевизия.
Няма вестници и списания. Няма покритие за мобилните телефони. Има пост, молитва и богослужения. Има любов към ближния. Има благодатни старци – живи светци, които вършат чудеса с молитвите си. Само на крачка от суетата на съвременната цивилизация по Божията воля се е съхранило това кътче от рая, за да ни напомня, че е възможен и друг живот – с Бога.
Вероятно така би се запитал легендарният шекспиров персонаж Хамлет, принц Датски, ако живееше сега
Петър МАРЧЕВ
Спомням си моята първа среща с оригинала – беше през лятото на 1965-а, когато баща ми ме почерпи оригинална “CocaCola” в една габровска сладкарница; честно казано, това питие не ми хареса особено, защото имаше вкус на сироп за кашлица. А струваше 30 стотинки, сиреч колкото цели 6 /шест/ лимонади!
Петър МАРЧЕВ
За българина Атон е История славяноболгарская.
За цар Иван Асен ІІ Атон е част от Второто българско царство.
За мен Атон е опровержение на Света.
И потвърждение на Евангелието.
Там, където чудесата са ежедневие.
А земята и Небето живеят неразделно...
Петър МАРЧЕВ
Нещо необичайно се случи в началото на тази година в Украйна - с благословението на Киевския митрополит Владимир, предстоятел на каноничната Украинска православна църква /Московска патриаршия/, който наскоро почина, на 28 януари бе предприето уникално въздушно литийно шествие с няколко от най-прочутите чудотворни икони. Целта - да се изпроси от Бога мир за народа на размирната страна. Няколко от най-почитаните чудотворни икони на св. Богородица и рака /ракла/ със светите мощи на прославени светии са били качени на специален самолет, който първо обиколил над Киев, а след това в продължение на 7 часа е облетял цяла Украйна.
Петър МАРЧЕВ
Клавдия се родила на 5 март 1919 година в село Ярки, Новосибирска област в многодетното семейство на Никита Трофимович Устюжанин; тя била предпоследното от 14 деца. През 1928-ма умряла майка им, а на следващата година комунистите разкулачили имота им. Пратили баща им Никита в лагер, взели им къщата и нивите и по-големите братя и сестри тръгнали да си търсят работа. Хората в Ярки много обичали Никита, тъй като той бил изключително отзивчив и справедлив човек - добър християнин, който помагал на нуждаещите се с всичко, което било по силите му. Но през 1934 година той се разболял от петнист тиф и починал.
