Гласът на България
Национален новинарски портал
Иван СУХИВАНОВ
Трептят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът
и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия
Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам
се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари
от степите, прекосили със салове въображението и
отплаващи към незнаен мегалитен бряг, към озъбените смъртоносни сили –
които ни убиват окончателно… Завинаги!
А може би към Босфора са поемали те някога, или обратно, към Колхида? По античните маршрути към улова на щастие, а под тях нестигналите – хиляди удавници
които шушнат в нямата акустика на мъртвото и ни причакват - сред извити пипала
на изчезнали чудовища, по пясъка на дъното, където е забита статуя на Галатея, убежище на раците…
И пак завинаги приключва всичко – тук, сега -
преди Спасителят да се е родил, преди всякое преди, а може би
Възкресението, а може би… Не остава даже пепел от докосванията на
влюбените двойки, бездънна меланхолия витае над дървения пристан,
над лодките, и оная тишина на сенките – попила сол, въздишки и очакване…
Всъщност елините са се бояли от морето – казва философът… Първобитен ужас
от черните води, по-страшни: от страхопочитанието към вълните,
като сепването нощем - от стъпки на рибар по калдъръма…
Страхът, объркващ ни посоките, залеза и изгрева – непрекъсващия денонощен ход
на умирането, оная илюзия за историята, която се повтаря уж
в нашия живот, а ние я живеем пак - за първи път… В града
наречен на Спасителя, каква ирония, да се надяваш да те прероди легендата
за оня - неродения.
------------------------------------------------------------
Бел. ред. Стихотворението е от книгата "Непревзето море" - единствената в българската литература изцяло маринистична стихосбирка. Премиерата на книгата е тази вечер, 30. октомври, в бургаския Дом на литературата, от 18 часа.
Стефан ФУРНАДЖИЕВ
До пейката,
на кофата за боклук,
безрък художник
с мигли рисува
Света Богородица,
Сина ù
и три ръце.
Три твоеподобни ръце -
с една ме държиш,
с две се молиш
за мене,
мамо!
Николай СТАНКОВ
Мое малко
прощално щурче
не осъмвай
върху асфалта.
Този град
няма да те разбере.
Песента ти –
още по-малко.
Ще изписка трамвай
или гума над теб,
или нежна обувка
със токче.
Ще те закарфичи
с бастуна си
някой слепец.
И тревата
ще тъгува
до корена.
Под клепачите
на нощта
утрото
бавно проглежда.
Мое малко
и светло щурче,
събуди ме,
заклевам те,
със надежда.
--------------------------------
Из втората стихосбирка на поета със заглавие "Ризница от коприва", 1997 година, изд. "Казанлъшка Искра". Николай си отиде от този свят няколко дни след премиерата ѝ.
Нощта през август е като една сирена,
която ме зове назад в годините.
Към онзи бряг, където запленена
душата моя плуваше с делфините...
Нощта през август е луна над лятно кино,
където двойки шепнат си прегърнати.
Тя нежен блус е, полъх с дъх на вино
и силуети, от цигарен дим обгърнати...
Нощта през август е лула догаряща.
Акорд разтърсващ от пиано плачещо.
Тя допир нежен е, искра изгаряща.
Момиче, край морето крачещо...
Нощта през август е целувка хапеща.
Прегръдка - среща на души изгубени.
Вода е, сред оазис капеща,
живот дарила на безумно влюбени.
Нощта през август е милиард звезди,
в букет обгърнати от Пътя Млечен.
Копнеж е тя, стремеж, мечти...
и порив детски към света далечен.
Нощта през август е роман без край,
чиято същност само мъдрият разбира.
А онзи, дето търси вместо нея рай
напразно в тъмнината ще се взира...
Фил БАНДОВ
Южен Тирол
-----------------------------------
Бел. ред. Стихотворението е отличено с първа награда в Международния литературен конкурс „Изящното перо 2017“, организиран от Салона за българска култура и духовност, Чикаго.
Десислава ПАНАЙОТОВА
Снизхождане божествено към немощта ни
изгря в градеца тих – в Дома на хляба.
Във Витлеем проклятието тежко
изтля пред Милостта Всеблага.
Откри ни Бог предвечната Си тайна,
стаявана във неневестната утроба:
Девицата - и от Звездата по-сияйна - роди,
за да се дигнем и спасим от гроба.
Роди ни Младенеца най-Прекрасен,
Светия Божий, Хляба на живота.
О, Всевъзпявана Пресвята Богородице,
не падна ти дори и на Голгота!..
И Първородният ти Син, о, Приснодево,
във слава възсия, макар роден и в ясла.
От пълнотата на любимото ти Чедо
приехме благодат въз благодат прекрасна!
Иисус Христос е пътят, истината и животът,
надмогнал всеки грях и смъртна сянка.
Докоснал ни със любовта и светлината Си,
Той възвиси душата ни безбожна, тъмна, жалка.
И както Витлеем навеки
превърна се във дивен Дом на Хляба,
чрез кротост, обич и смирение
да станем тиха ясла – светъл храм на Царя!
Пак и пак мира на ближните си занесете,
благоволението Божие - отново!
Победата и радостта благовестете -
непомрачимо грее Рождество Христово!
