Гласът на България
Национален новинарски портал
Здравка ЕВТИМОВА
Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече се съмняваше - дали тая е с всичкия си. Тънка, дълга връв - но най-удивителното беше, че тя непрекъснато ядеше. Казваше се Мария, по дяволите, такова хубаво име и такава огромна уста.
Рок-опера в 30 букви
а
Обичах Словото и Гала.
А също и рокендрол, компот от малини, Кърт Вонигът, тялото на една жена, чието име не помня, Фелини, бренди с лимон и пепси, оня залез край Сан Франциско, който никога няма да видя, да послъгвам, госпожиците от Авиньон, Алф, майка си и Бог.
Мразех себе си.
Гала ми даваше усещането за всичко това.
Словото ми даваше усещането за Гала.
(по действителен случай)
Пламен се роди през студения декември на 1979-та във Враца. Израсна обаче в Стара Загора. Беше живо и будно момче. Тичаше по прашните улици на един от панелните комплекси в града и мечтаеше за подвизи и приключения. Годините бяха тежки. Родители му трудно свързваха двата края и понякога бяха тревожни. Това смущаваше Пламен и тогава той ги гледаше тъжно с големите си, невинни очи. Скоро обаче забравяше за това и пак поемаше, яхнал пръчка или седнал на лагерната си количка, по градските улици.
Николай ФЕНЕРСКИ
"Защо пия аз?
Защо пиеш ти?
Защо пием
всичките ние?“
Ст. Мавродиев
Аз не съм алкохолик. И не бих могъл да бъда. Виждал съм много алкохолици. Не съм като тях.
Новият роман на Теодора Димова е номиниран за наградата "Хеликон"
Теодора ДИМОВА
Клеопа и Безименния му спътник вървят към малкото селце, отдалечено на половин ден път от Йерусалим. Пътят към Емаус е прашен, денят е горещ, изминалите събития са неописуеми и тежки, скръбта към техния учител е задушаваща, страхуват се, че и те като Него могат да бъдат подложени на преследване...
