Гласът на България

Никола ДЕЧКОВ

Случвало ли се е да се чувстваш някак си объркан,
да не знаеш какво става с теб, да си като побъркан?!
Стоиш замислен, луташ се из мислите и не намираш причина,
търсиш отговори, намираш лъжи навсякъде вместо истина...

Препъваш се по пътя към истината, падаш,
замисляш се дали да станеш и продължаваш,
сблъскваш се с трудности, които духа ти сломяват,
объркан луташ се, тъжни спомени те повалят...

Попадаш на кръстопът, чудиш се накъде ли да поемеш,
да рискуваш ли, правилното решение ли ще вземеш?
Отново мислиш: като добър си с всички, докъде ли ще стигнеш?
Дали като се усмихваш, помагаш, трудиш се, живееш, нещо ще постигнеш?

Запомни - малко са хората, оценящи добротата ти и държанието ти към тях...
А ако си имаш половинка, запомни: обичай силно, без да те е страх!
Любовта те кара да забравиш за проблемите и постоянно да си усмихнат,
когато с човека до теб сте щастливи, хубавите емоции просто няма да стихнат...

Търси любовта, а може би тя ще те намери когато най-малко очакваш -
когато си сам, тъжен, чувстваш се използван или се криеш и поплакваш.
Спри да мислиш, може би всичко от само себе си ще се оправи,
трудно е да си сам, така е, понякога сам човек не може да се справи...

Остави всичко и всички настрана, събери си мислите, трудно е, да, но опитай!
Излей всички емоции, говори с някого, разходи се, ако трябва – крещи, викай!

Женя ДИМОВА

В дъното на есента

сред тишината в мъртвата градина

ноември си почива  Мъглата се надига

Под труповете на листата пръстта изстива

Сърцевината на природата е сива

и само от запаления огън

в самия край на двора

човешките ръце са топли

Мълчат устата  пръстите записват

последното усещане за живост

записват бавно и внимателно събират

листа и листи  спомени последни

от отминаваща в мълчание година

Урокът на природата е Тихо

докато станеш глас  идващ отвътре

глас тих  неумолим  като приведената

мушмула  която плодна

чегърта с клони по стъклото

за да намекне тежестта.

---

фотография Румяна Колева

и Джуандзъ се събудил среднощ

бил сънувал че е пеперуда

трябва да му е било леко на душата

трябва да е останал само по душа

щом е сънувал такъв сън

стаята сигурно е сияела като лятно небе

сипел се е слънчев прашец над леглото

знаем ли какви ги вършат сънищата ни докато спим

какви небеса обхождаме какви предели

дали пък в момента не съм пеперуда

която сънува че е човек

помислил преди да се е разсънил Джуандзъ

и останал задълго потресен

не е лесно да ти отнемат небето

не е лесно да ти смажат пеперудените криле

о горките криле които сънуваме без да знаем

пеперуди ли сме или човеци

-----

Стихотворението е от новата стихосбирка на Керана Ангелова "Леванте", която бе представена тази вечер пред литературната публика на Бургас.

Снимката е на Румяна Колева.

жената върви срещу залеза

влачи тънкия шал зад гърба си

ресните описват змиевидни следи

в прахоляка на пътя

нищо друго наоколо

само чистият диск на слънцето

пепелта под платнените сандали

на жената

и тишината която звънти

като тънък комар

продължава да крачи отмерено

някак вдървено

черният шал лъкатуши и удължава

нежните линии зад гърба ѝ

комарът звънти оглушително

тя внезапно вдига ръце и затиска

с длани ушите си

остава така насред пътя

изпънала шия

корморанът в тръстиките

край реката

за миг движението ѝ повтаря 

----

Стихотворението е от новата стихосбирка "Леванте" на писателката Керана Ангелова. Очаквайте книгата след 20 октомври в книжарниците!