Гласът на България

Мистерията около създаването на литературната класика може да бъде разгадана, ако се прерови архивът на поета Петко Тихолов

Петър МАРЧЕВ

„Започнах да пиша романа „Време разделно”, когато знаех на всяка страница какво има, той беше някаква песен, която аз бях подредил вече в себе си и имам планове горе-долу колко страници, всяка сцена и прочие. С една страница го сбърках - сметнах го 385 до 400, а той стана 384 страници. Аз го знаех целия, аз го изпях, седнах край един огън, седнаха слушателите наоколо. 41 дни си говорих

Как и защо Езикът нащ насущний също джендъряса

Румен СТОЯНОВ

Една от многото зловредности, сполетяли ни подир славния и героичен 10-и, е онова, което с горест, срам, печал наричам джендърясване на езика нам насущний: бързо и едва ли не поголовно ширналият се раболепен отказ да употребяваме думи с граматически женски род, указващи занятие, упражнявано от жена. Вече няма учителка, възпитателка, спортистка, архитектка, лекарка, управтелка, журналистка и стотици тям

Кого ще бесим днес? Как народната мъдрост се оказа по-вярна от партийната

Румен СТОЯНОВ

Партията обилно използваше лозунги, те бяха важна част от поголовната и вездесъща идеологическа мозъкопромивка. Един от них гласеше „По-близо до живота, по близо до народа!” Той имаше подсилка, зер двоен дикиш по-здраво държи: „Където народът, там и ние!” /тоя лозунг бе вменен на студентите/. Това отъждествяване с народа предполагаше, че Тя добре знае и

Откъс от роман

Татяна ПОПОВА

Днес стоях в кабинет 204. Имах свободен час, Емо го нямаше. Не го бях виждал от много време. Дължеше ми обяснения. Аз се надявах да не ме боли глава от виното, което изпих с жена ми снощи. Горе-долу това е принципът на живота. Правиш нещо за удоволствие и се молиш да няма последствия. Винаги има. Бях унесен в мисли и се сепнах, когато на вратата се почука. В стаята влезе хлапе от 12а клас. Бях му