Гласът на България

През 1956 година една руска девойка дръзнала да танцува с иконата на св. Николай, но се вкаменила за 128 дни

НАШИЯТ КРЪСТ

През 1956 година огромният Съветски съюз изглежда непоклатим и вечен. Отминала е Втората световна война и Червената хидра се е разпростряла върху половината Азия и половин Европа. Нещо повече, ядрената Империя на комунизма мечтае за световно господство и се готви да протегне пипалата си и към Америките. Начело на СССР е тромавият на вид украински комунист Никита Хрушчов. Макар че се заема

Братя българи, време е да се събудим. И да започнем да служим на Доброто

Тимотей МИТЕВ

Това заглавие звучи страшно, но за съжаление е истина! Както пеленачетата са били изтръгвани от ръцете на своите български майки от турските войници и след това са били възпитавани като войници-еничари на султана, и после с радост са убивали своите бащи и майки, братя и сестри, така и ние като деца бяхме изтръгнати насила от ръцете на своя Баща - Христос и бяхме възпитани в омраза към Него

Когато внасяха ковчега в храма, заедно с опечалените влетя и едно пъстро синигерче…

Лъчезар ЛАЗАРОВ

Вървеше рехава погребална процесия. Хората, облечени в тъмни дрехи, с тъжни лица, отиваха към храма, за да изпратят своя близка в последния ѝ път – до гроба. Отворих широко вратите в очакване да внесат покойната. Тя беше възрастна, бледа, приживе набожна жена, каквито се срещаха все по-рядко. Някак тягостен беше тоя момент. В Божия храм, в който иначе се пееше тържественото Славословие и

Рускинята от град Барнаул умряла от рак на стомаха; след 3 дни възкръснала, а от метастазите нямало и следа

НАШИЯТ КРЪСТ

В очите на всички нас, родените по времето на Студената война, които имахме малшанса да живеем на изток от Желязната завеса, Съветският съюз изглеждаше непоклатим и вечен. Затова срутването на този колос на глинени крака в края на 80-те ни се стори като истинско чудо. Но червеите на съмнението в правотата на ортодоксалния комунизъм бяха свършили вече своето. Един такъв „червей“ е случаят със