Иван ВАЗОВ
И рече безумец: няма Бог!
Славянство? - глупост, братство? - празна дума.
Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук!
Свещена клетва? - за хитреца глума,
измама за простака тук.
О, Сърбио, така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?
Така ли ти свети права убаряш,
и връзките с честта като скъса
на знамето си тоз позор писа?
Ний чуваме те гневно да повтаряш:
"От Македония ни педя вам!"
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска реч я оглаша,
земя е скъпа нам!
Тя жив е къс от нашто живо тело,
през вековете с нас страда, диша,
и с тръне увенчаното ѝ чело,
тронува, грее в нашата душа.
За нея бяха жертвите безкрайни,
за нея мряхме при Люлебургас,
за нея, след триумфите си сяйни,
не лаври - траур носим в тоя час!
На наший зов за правда, мир, свирепо
крещиш: "Ни педя!" - брат не, злобен враг -
И в умопомраченье слепо
с Миладиновия меч ни плашиш пак.
О, пак ли сеч? О, пак ли по полята
славянски братски кърви ще текат?
Историо, не давай си листата,
не вписвай в тях на тия дни срамът!
Май, 1913
Румен ДЕНЕВ
Утре рано аз имам дуел,
ще изпискат две сребърни шпаги.
Неизгодно е
да съм смел,
изгодно е
да избягам...
Аз ще бъда убит войник,
вече хапвам последната хапка,
а животът е
жалък вик,
панталони и шапка.
Ето, бавно отиват на бал
всички мои предишни любовници,
с тях на много игри съм играл,
но сега
съм влюбен в часовника.
Как се случи така и как
станах трън и герой в обществото,
стар убиец е
моят враг
и навярно обича живота.
Който знае смъртта, е мъж,
но - и който живота жали.
Как отдавна е нямало дъжд...
Тази нощ ще вали ли?
Едва ли...
Гергана АТАНАСОВА
Какво толкова има в едно стихотворение?!
На този въпрос разумният ще увисне като паяк.
Не му казвай за тайните пролуки на света,
през които се връщат при тебе
разтопен скреж от снежен човек,
тетрадка с широки и тесни редове,
свито в кашлица ръкописно "г",
и косата на мама, ухаеща на всемирно спасение.
Петър МАРЧЕВ
Кубрат се бие - за България уж,
но за бели парици.
Аспарух портокали бере -
там, нейде край град Ница.
Тервел сарацини вкарва в Европа
/300 евро парчето/.
Крум краде луксозни коли в Барцелона
и стъпва напето.
Само Борис закони крои и кове
в BG-парламента.
И Симеон става велик,
но след пет мастики със мента.
Кирил рано-рано отпадна
от школо и родна просвета.
А пък Мето надува яко по стъгди
и сватби клар’нета.
Вместо елегии и строфи
с барут и буревестници,
Христо пише фейк-новини
за жълти дами и вестници.
„Петко & Пенчо“ са запазена марка,
но не в литературата;
от бизнеса им отдавна интересува се
и прокуратурата.
Пред храма Исус подложил e длан
за милостиня.
А майка му отдавна лежи
в затвора в Сливен.
Манастири пустеят.
В механи глави се люшкат.
А народът сънува -
че е пукнала първата пушка…
Милена ГАНИНА
Аз знам какъв е цветът на вятъра,
когато гони листата есенни.
Долавям в устни светлината му,
в гласа му чувам минорна песен.
Звучат във мене на птици думите,
с криле и песни те раждат стихове.
Гласът на залеза в мене лумва
и вечер звездна в косите стихва.
Наглед безцветен, а всъщност приказен
светът край мен е картина песенна.
С лице усещам, а не с очите си
зелена пролет и жълта есен.
Лица и устни, и длани парещи
остават често във мойте спомени.
Животът влак е със цветни гари –
ще опозная хода му сложен.
-----------------------------------
Милена Ганина /1970-2019/ е родена в Розовата долина, завършва училище за деца с нарушено зрение и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Пише поезия откакто се помни и създава песни със своя музика по някои от стиховете си. Първите ѝ публикации са в казанлъшките издания в-к „Заводска трибуна“, „Искра“ и списание „Кула“.
Пяла е в хор „Акад. Петко Стайнов” и Хора на софийските учителки. „Цветът на вятъра” е дебютната ѝ книга, издадена от фондация „Чудомир” през 1998 година. Милена бе член на Съюза на независимите писатели.
„Поетесата Милена Ганина е удивително явление на природата. Към нейното слово се отнасям с подчертано внимание. Защото буди и приспаните ми сетива да насочат вътрешното ми око към пейзажа на тази незряща авторка и да открия и онези детайли в него, които тя не е успяла да зафиксира върху белия лист.“
Думи на поета Велин Георгиев