Гласът на България
Национален новинарски портал
Никола ДЕЧКОВ
Случвало ли се е да се чувстваш някак си объркан,
да не знаеш какво става с теб, да си като побъркан?!
Стоиш замислен, луташ се из мислите и не намираш причина,
търсиш отговори, намираш лъжи навсякъде вместо истина...
Препъваш се по пътя към истината, падаш,
замисляш се дали да станеш и продължаваш,
сблъскваш се с трудности, които духа ти сломяват,
объркан луташ се, тъжни спомени те повалят...
Попадаш на кръстопът, чудиш се накъде ли да поемеш,
да рискуваш ли, правилното решение ли ще вземеш?
Отново мислиш: като добър си с всички, докъде ли ще стигнеш?
Дали като се усмихваш, помагаш, трудиш се, живееш, нещо ще постигнеш?
Запомни - малко са хората, оценящи добротата ти и държанието ти към тях...
А ако си имаш половинка, запомни: обичай силно, без да те е страх!
Любовта те кара да забравиш за проблемите и постоянно да си усмихнат,
когато с човека до теб сте щастливи, хубавите емоции просто няма да стихнат...
Търси любовта, а може би тя ще те намери когато най-малко очакваш -
когато си сам, тъжен, чувстваш се използван или се криеш и поплакваш.
Спри да мислиш, може би всичко от само себе си ще се оправи,
трудно е да си сам, така е, понякога сам човек не може да се справи...
Остави всичко и всички настрана, събери си мислите, трудно е, да, но опитай!
Излей всички емоции, говори с някого, разходи се, ако трябва – крещи, викай!
Женя ДИМОВА
В дъното на есента
сред тишината в мъртвата градина
ноември си почива Мъглата се надига
Под труповете на листата пръстта изстива
Сърцевината на природата е сива
и само от запаления огън
в самия край на двора
човешките ръце са топли
Мълчат устата пръстите записват
последното усещане за живост
записват бавно и внимателно събират
листа и листи спомени последни
от отминаваща в мълчание година
Урокът на природата е Тихо
докато станеш глас идващ отвътре
глас тих неумолим като приведената
мушмула която плодна
чегърта с клони по стъклото
за да намекне тежестта.
---
фотография Румяна Колева
и Джуандзъ се събудил среднощ
бил сънувал че е пеперуда
трябва да му е било леко на душата
трябва да е останал само по душа
щом е сънувал такъв сън
стаята сигурно е сияела като лятно небе
сипел се е слънчев прашец над леглото
знаем ли какви ги вършат сънищата ни докато спим
какви небеса обхождаме какви предели
дали пък в момента не съм пеперуда
която сънува че е човек
помислил преди да се е разсънил Джуандзъ
и останал задълго потресен
не е лесно да ти отнемат небето
не е лесно да ти смажат пеперудените криле
о горките криле които сънуваме без да знаем
пеперуди ли сме или човеци
-----
Стихотворението е от новата стихосбирка на Керана Ангелова "Леванте", която бе представена тази вечер пред литературната публика на Бургас.
Снимката е на Румяна Колева.
жената върви срещу залеза
влачи тънкия шал зад гърба си
ресните описват змиевидни следи
в прахоляка на пътя
нищо друго наоколо
само чистият диск на слънцето
пепелта под платнените сандали
на жената
и тишината която звънти
като тънък комар
продължава да крачи отмерено
някак вдървено
черният шал лъкатуши и удължава
нежните линии зад гърба ѝ
комарът звънти оглушително
тя внезапно вдига ръце и затиска
с длани ушите си
остава така насред пътя
изпънала шия
корморанът в тръстиките
край реката
за миг движението ѝ повтаря
----
Стихотворението е от новата стихосбирка "Леванте" на писателката Керана Ангелова. Очаквайте книгата след 20 октомври в книжарниците!
И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили, прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.
Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!
Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?
Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец, като нашия човек?
Господин Борисов! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.
А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!
Господин Борисов! В петилетки бойни
българското племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите – на Партията глас!
И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!
И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, господин Борисов, като Вас!
Сугарев, 2014
----
Бел. ред. Първата публикация на тази ода е в сайта "Клети новини".
Още статии ...
