Гласът на България

Соня ФУРНО

* * *

Време.

Безвремие.

Безветрие.

В окото на бурята

кръжат лястовици.

Стада щъркели

пасат изораното.

Отворената човчица

на врабчето пие жегата.

Герман е.

Молитви за дъжд

и пеперуди.

По жиците

тишината изписва ноти.

* * *

Акварелен дъжд.

Мъгла рисува

лилави силуети

на дървета -

с разкъсани дрехи

след изнасилване.

Акварел и плодородие...

Газиш килим

от гъби, мъх и ухания.

Старостта на земята

е изписана на лицето ми.

Дъждът размива цветовете.

* * *

Посинелите устни

на луната

облизват студения въздух

с аромат на препечени кестени

с аромат на захарен памук.

Коледа.

И сетивата са изострени.

Вълчица препуска в снега.

сн. Павел Пронин

Бончо КЪРОВ

Кръстосани съдби и шпаги

в поредна Шекспирова драма…

На Сцената ѝ иде да избяга,

но Сцената обувки няма,

а от подметки ѝ е писнало.

И всичко ѝ е толкова познато,

че - тайно - иска да е зрител,

а не – дръвникът на съдбата.

Не иска ролята на „място

за трупове и за палачи“.

Огромна е, а ѝ е тясно,

но на кого да се оплаче?

Отдавна е на нож с Антрето,

което вечно интригантства

и вечно е със себе си заето,

със собственото си пространство.

Салонът пък  - ако е празен,

скърби и страда мълчаливо;

от малко публика се дразни,

от много – свят му се завива.

За миг Прожекторът отдясно

потъна зад една колона.

И другият съвсем угасна.

И той скърби за Дездемона…

А Сцената, напълно омаломощена

от кръв и от аплодисменти,

реши да си остане Сцена

и се изправи

да ни свети.

Атанас ЯНЕВ

Ти си кехлибарен пясък.
Взрив на зрели вишни.
В здрача звезден блясък.
Очите на Всевишния.

Вълна безбрежна във Всемира.
Дихание на малко бебе.
Човек не трябва да умира,
преди да е обичал тебе.

Петър ЧУХОВ

Шие Райна Княгиня

знамето

и изведнъж се убожда

пада капка кръв

като бомба

пада Райна Княгиня

заспива

ще минат най-малко

100 години

докато дойде

на бял кон принцът

ще вдигне знамето

ще го развее

и ще забрави

да я целуне