Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса в партизанските землянки, но сте се срамували да питате

aleГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Общували ли са сексуално партизаните в Балкана? Или те са били някакви безполови същества, които са се интересували единствено от „Капитала“ на Маркс, от „Историята на ВКПб“ и от развитието на събитията на Източния фронт? Всичко е ставало според зависи. В зависимост от това, какъв е бил командирът на съответния партизански отряд, чета или бригада. Ако той бил заклет моралист, тогава

другарите е трябвало да се размножават чрез клетъчно делене. Но ако е бил привърженик на червената сексуална революция, като Маяковски, тогава сексът в землянката е бил нещо подразбиращо се. Един от най-младите навремето партизани е Стефан Койчов – той става член на бригада „Чавдар“ още на 16 години. Според неговото признание, командирът на отряда Тоне Переновски бил отявлен сталинист и държал стоманена дисциплина. Переновски заявявал на всеослушание, че който изневерял на отряда и на идеята, който се отдадял на съблазни, трябвало да се наказва най-жестоко със смърт. Затова всички интимни афери се вършели тайно. Славчо Трънски е друг от малкото партийни моралисти. Той не прощавал свободната любов в гората. Запазени са документи за наложени строги мерки срещу

безразборния полов живот сред партизаните в Балкана.

„Разстрел - така другарят Сталин бил постъпвал с развратниците, та ние уж вземахме пример от него. – спомня си старият чавдарец Ст. Койчов. - Ама после, след Девети, се чу, че в други отряди мискинлъци е имало - в Габровско-Севлиевския отряд и в Сливенския…“

А какви са били плодовете на тази свободна любов? Кръстю Вулев е известен на старите пловдивчани тютюнотърговец. Съпругата му Минка има спомени за техния семеен приятел - известния гинеколог д-р Коев. С пари от зестрата на жена си той построил през 1930 година модерна клиника, която старите филибелии още помнят като Родилния дом на ул. „Иван Вазов“. След това предисловие, ето и същността – д-р Коев споделял с приятели, че в тази клиника идвали за аборт доста партизанки от Средногорието и Родопите. Докторът не ги връщал, даже напротив – но искал трудът му да бъде заплатен. Затова на партизаните им се налагало да извършват извънредни акции и да обират кметства, общини и пощенски станции, за да набавят нужната сума. В здравословно отношение, шумкарките били в окаяно състояние – опаразитени, крастави и болни от трипер или сифилис. Докторът ги лекувал с най-модерния навремето немски препарат против сифилис „Салварзан“. След аборта, партизанките оставали за няколко дни в клиниката, докато бъдат обезпаразитени, после си тръгвали с лекарството за срамните си болести…

След преврата на 9 септември другарките стават силните на деня. Започват да се чудят как да се отблагодарят на своя спасител д-р Коев. Така решават да го направят

Активен борец против фашизма и капитализма!

Но и това звание не му помага особено, когато след три години отечественофронтовците му национализират клиниката. Съсипан от загубата, той умира на следващата година… Историята на Минка Вулева е съхранена от нейния внук д-р Михаил Кръстев, а е записана от краеведката Надежда Любенова.

Въобще, Сексуалният въпрос е един от поредицата проблеми, на които комунистите не успяват да намерят окончателно решение. През цялото време те се люшкат от едната до другата крайност. Всеизвестна е симпатичната революционерка и нимфоманка Александра Колонтай, която сравнява комунистическия секс с потребността да изпиеш чаша вода. Култово е и съветското общество „Долу срама!“ от средата на 20-те години, когато по московските улици и дори в трамваите спокойно се разхождат голи хора и даже си организират огромни голи масовки – митинги и походи – в които участват до 10 000 души.

„Долу еснафите! Долу измамните свещеници! Не се нуждаем от дрехи - ние сме деца на слънцето и въздуха!“ - голият оратор крещеше от една дървена сцена, поставена насред централния площад на Краснодар. Като минах оттам по-късно, видях сцената демонтирана... а някой беше набил детето на слънцето.“ Това си спомнят съвременниците.

Но другарят Сталин скоро слага точка на ранните комунистически сексуални утопии. Най-вероятно не заради това, че е бивш семинарист. А по-скоро, за да не излита парата през свирката, а трудовият народ да се съсредоточи в производството на принадена стойност. Между другото, Йосиф Висарионович въобще не бил против свободната любов и имал пикантна колекция от любовници, сред които се отличава една оперна певица от Ленинград.

Това двулично отношение на комунистите към сексуалността си го спомняме и от зрелия соц на НРБ. Тогава всички по-горещи сцени от западните филми бяха старателно изрязвани от цензурата. А голите кадри от изнасилването на героинята на Катя Паскалева в „Козият рог“ предизвикаха истински фурор и станаха предмет на нестихващи възторжени коментари не само сред нас, подрастващите, но и сред поколението на нашите родители. В същото време, сексът въобще не беше табу.

Даже партийните секретари ни даваха личен пример,

кръшкайки с едни от най-засуканите другарки…

Всъщност, големият грях на комунизма е не подмяната на едни естествено установени обществени отношения с една гротескна система, родена от болни умове. Най-голямото престъпление на маркс-ленинците е, че успяха да десакрализират отношенията между мъжа и жената, чиято святост е установена в тайнството венчание. Комунистическият гражданският брак бе последван от „демократичното“ безбрачно съжителство. Узаконяването на еднополовите съжителства, сексуалното образование в детските градини са следващите стъпала по пътя ни надолу… Но всичко, което ни се случва, започна от либидото на унгарката Колонтай и мина през партизанските землянки.

И един последен щрих, който е встрани от сексуалния портрет на „народните верни синове“. По свидетелството на някогашния партизанин Стефан Койчов, масовизацията на партизанското движение у нас става през 1943 – 1944 година, когато събитията на Източния фронт предвещават изхода на световния военен конфликт. „Много преди края на войната другарите от бригада „Чавдар“ вече си разпределяха постовете в държавата. Не отричам, че мнозина от нас вече виждаха победата и искаха след това партизанлъкът да им осигури кариера. Мнозина си бяха избрали да въртят партийна работа. И то като началници. Усещаха къде ще е благото на свободата. И повечето го постигнаха…“

Както е видно, при бай Ганьо /дори и в Балкана/ не става дума за идеи или за антифашизъм, а за обикновен кариеризъм. Келепир да има…

 

 ---------------------------------

на снимката - другарката Колонтай

 

 

 

 

  

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n