Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Сърбия продължава да живее според агресивното „Начертание“ на Гарашанин

sewГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Сърбия се кланя на своя „света троица“. Която е различна от християнската. Говорим за „тримата големи“: Илия Гарашанин, Милош Милоевич и Стоян Новакович, които са известни и като тримата апостоли на сърбошовинизма. Милоевич е един от идеолозите на сръбската пропаганда в Македония и на сръбския експанзионизъм на Балканите. Новакович е всепризнатият баща на македонизма, който

с токсичната си идея продължава да трови балканската атмосфера. А Гарашанин се счита за основоположник на Великосръбската доктрина – прословутото „Начертание“. На практика Илия Гарашанин се превръща в идеологическия баща на бъдещата Югославия, наричана красноречиво Сърбославия.

„От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица… освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа. За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция. Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство.“ С тези думи започва „Начертанието“. И продължава: „Още сега, докато Сърбия се намира под турска власт, това съзиждане трябва да се подготви, защото за подобни задачи не може да се действа с успех в последния момент.“

Така. Светна ли ви червената лампичка?

За великите сърби нашего брата, българинът, е достоен само за асимилация. И за строителен материал за славната Сърбия!

След очертаването на стратегическата цел, „Начертанието“ набелязва и конкретните практически стъпки за реализацията на шовинистическата великосръбска доктрина. Конкретните средства, чрез които може да се засили сръбското влияние в България са:

1. Българите нямат просветни и учебни заведения, затова Сърбия би трябвало да отвори своите училища и за българите и особено да отпусне няколко стипендии на българчета, които желаят да следват в Сърбия.

2. Духовният клир в България е най-вече гръцки, а не народен, български, затова би било твърде желателно и полезно няколко млади българи да завършат богословие в Сърбия, след което да се върнат между своите като свещеници.

3. Би трябвало в Сърбия да се печатат български молитвеници и други църковни книги и български трудове. С това важно средство Русия вече отдавна си служи и Сърбия трябва да се стреми да изпревари Русия и в това отношение.

4. Необходимо е да изпратим в България сигурни и способни хора, които да насочат вниманието на българския народ към Сърбия и сръбския народ, а заедно с това да будят надежди, че Сърбия наистина ще се притече на помощ на българите за тяхното избавление и ще се старае за постигането на тяхното щастие.

Тези сръбски измамнически внушения са запечатани

за вечни времена и в българската поезия. „На помощ сърби, черногорци/ със радост ще се затекат,/ а и от север храбри руси/ тозчас ще да се появят“, пише Добри Чинтулов. И наистина, през 1877 година сърбите с радост се затекоха, но не за друго, а за да „щипнат“ българското Поморавие и Тимошко. Това са първите две български „тухли“, прибавени към сръбското княжество. А храбрите руси се появиха не за друго, а да ни вземат на практика Северна Добруджа. Българската просветена национална интелигенция в лицето на Раковски, Каравелов, Ботев и Левски овреме проумяват сръбското двуличие. А също и руското. Но вече е късно: сърбите вече са си опекли питката в руската фурна. Сърбия се превръща в галеника на Руската империя, който получава щедри подаръци от чичко Император.

Беше ли възможно София да стане любимка на Санкт Петербург? Грешно ли си изиграхме картите ние, българите?

Не!

Причината е другаде. Стратегическата цел на Руската империя от край време са били Проливите. Излазът на топлите морета би дал възможност на Русия да се опита да повтори примера на Британската империя. И от континентална сила да се превърне в световна империя.

А една силна България, обединена в естествените си етнически граници, доминираща над Балканите, би била естествен конкурент на Русия в „битката за Босфора“. Затова в продължение на десетилетия руската външна политика е насочена към обезсилване на България. Като се започне с подкрепата за Белград в Сръбско-българската война. И се продължи в откровената антибългарска политика на руските консули в поробена Македония. За да се стигне до Балканските войни. „Руската дипломация устрои една клопка /капан/, в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан...“ Това припомня митрополит Методий Кусев. И подчертава вината на тогавашното българско русофилско правителство: „Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците.“

Сръбските експанзионистични апетити

спрямо България са удовлетворени и узаконени окончателно в Ньой. В това парижко предградие сърбите разиграват една пошла театрална постановка, чиято цел е да прикрие истинската цел на тази конференция - унищожението на самостоятелната българската държавност. В този политически театър те използват всички средства: нарушенията на международното право, дипломатическите комбинации, и не на последно място мащабните фалшификации за предполагаеми „зверства“ на България по време на войната спрямо сръбското население. В тази връзка официален Белград полага големи усилия, за да подготви редица пропагандни издания на английски и френски език, с които да убеди държавите от Антантата и техните общества в генетичното варварство на българите. Основна роля при скалъпването на сръбските обвинения играе т. нар. Междусъюзническа комисия за разследване на нарушенията на Хагската конвенция от страна на българите в окупирана Сърбия, оглавявана от д-р Рудолф Арчибалд Райс, швейцарски гражданин, доктор по естествени науки и началник на лабораторията на Лозанския университет. Д-р Райс е германец, натурализиран в Швейцария. Там защитава докторска степен в областта на химията. Става и експерт по фотография в криминалистиката. Изключително важен факт - Рудолф Райс е експерт по съдебна фотография! След края на ПСВ, за целите на своята пропагандна кампания в Европа сръбското правителство в изгнание търси услугите на чужденци, които срещу солидно заплащане се заемат да защитават сръбската кауза.

Такъв сръбски наемник става и Рудолф Райс.

Тук е мястото да кажем, че д-р Райс въобще не може да се брои за „неутрален” експерт-криминалист. Защото още през 1915 г. той става доброволец в Сръбската войска и нарича себе си „швейцарец, доброволец в сръбската армия, велик войн на Шумадия, Дунав, Морава, Вардар и Тимок”.

Така наречените „независими заключения” на Рудолф Райс от района на Сурдулица, че там са били избити хиляди сърби, са допълнителен фактор за суровото наказание на България в Ньой. Но парадоксът остава - специалистът по съдебна фотография д-р Райс не е направил нито една снимка на костите от поне един масов гроб, открит от него в Сурдулица! Защото той прави пощенски картички със зверствата на австро-унгарската армия, но не прави пощенски картички със зверствата на българската армия в Сурдулица…

Все пак, д-р Райс показва, че има съвест. След като е живял около 15 години в Сърбия на издръжка на правителството, той написва книгата „Чуйте, сърби! Пазете се от себе си!”. В нея подлага на унищожителна критика целия политически елит на Сърбия, Сръбската православна църква, сръбската интелигенция, сръбския бизнес, шовинизъм, мързел, корумпираността по всичките етажи на властта, ксенофобията, преклонението пред парите, злоупотребите при избори. Като жест на извинение за лъжите си по адрес на България, той пише и следното: „За тези 10 години вие, сърбите, доказахте, че сте неспособни да асимилирате македонския дух, за който твърдите, че е ваш. Доказахте, че това не е така и че той не е ваш.

Върнете тази земя на онези, които са истинските братя

на македонците, върнете я на Българите!“

Заради откровеността си в своята книга, Рудолф Райс стига до фатален сблъсък със сръбските политици и общество. На 8 август 1929 г. той е застигнат от жестока, балканска смърт. Неговият съсед сърбин и бивш министър Милан Капетанович, без да се церемони много за заслугите му към Сърбия, го пребива с тояга заради битов скандал с кокошки, прехвръкнали в градината му.

Жалък край, който е и красноречиво предупреждение за всеки професионален лъжец. Независимо от неговия пост или сан… В този дух, да припомним, че фалшификацията със „Сурдулишките мъченици“ /според която българската армия е избила 30 000 сърби в околностите на Сурдулица през ПСВ/ не е самотна. Актуални са напъните на сръбските псевдо-учени да изобретят и популяризират шопски език и шопска нация. Което е поредното доказателство, че сръбският обществен организъм продължава да диша и живее според агресивното антибългарско „Начертание“…

 

ks

Ето как изглежда сръбската мегаломания на карта от 1862 година:

в зелено са населените със сърби територии;

червените граници са на някаква въображаема средновековна държава на крал Душан Велики

  

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n