Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 uubb

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

За първия кирилски графит край Крепча и за печата на цар Симеон, открит в близката Крепост на духовете

ptreПетър МАРЧЕВ

„В година 6430 през месец октомври почина раб Божи Антон…“ Това написа една българска ръка върху каменната стена, с надеждата за памет. И така този графит влезе в българската, а и световната история като първия запазен надпис на кирилица. Сметнато по актуалното летоброене, годината е 921 след Христа. Другият, много по-добре запазен надпис, гласи: „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“

Благодарение на усилията на проф. Казимир Попконстантинов, днес скалният манастир край поповското село Крепча, където са открити тези два старинни графита, трупа забележителна популярност и привлича родолюбиви българи от близо и далеч. А Русенска митрополия направи решителна крачка, като

възстанови древната монашеска обител

под името „Вси български светии“.

Скалният храм също е приведен в достолепен вид и на големи празници там се отслужват свети литургии с участието на митрополит Наум. Средновековният манастир е изсечен във варовиковите скали, намиращи се на 2 км от центъра на Крепча, отдясно на пътя за с. Голямо Градище. Самият манастирски комплекс е разположен на три нива върху скалния венец. Той включва освен килии, още и манастирски храм и параклис-гробница. По стените на църквите и килиите има изсечени кирилски и староеврейски букви, както и рунически знаци и рисунки.

Между другото, Скалният манастир е най-добре съхраненият средновековен обект, но не е единствената старина, с която е известен този район. Само на километър от Крепча, отвъд река Черни лом се извисява импозантен масив, на чийто връх се е намирала крепостта Гърчиновско градище, която е датирана от епохата на Първото българско царство. Гърчиново е знаково име в българската археология, тъй като в неговото землище е открита уникалната Гърчиновска бронзова матрица. Артефактът е намерен случайно през 1924 година и е датиран към края на V век преди Христа. Върху лицевата част има релефни изображения на елени, лъвове, грифони, птици. Матрицата е използвана за изработване на украси на чаши от сребро и злато. Според специалисти, тя е скъпоценна част от тракийското ни наследство.

Но да не се разсейваме и да се върнем в Крепча. За пръв път подобно име се споменава в дворцовата хроника на Мехмед Нешри „Огледалото на света“; става дума за една от твърдините на „Александросоглу Сосман“ /цар Иван Шишман/ – Крапчане или град Крапец. Крепостта била един от стратегическите български центрове и едро феодално владение от Второто българско царство. Крапец бива превзет от османците при похода на Али паша през 1388 г. Част от оцелялото население на града създава най-ранното чисто българско село Крепча. През 1598 г. името му става Крапеч, а през 1635 г. – Крепче.

Масовото помохамеданчване

в днешна Северна България,

извършено от кримския хан Селим Гирай през 1689 г. засяга силно и това село. През 1874 г. то се споменава в документите вече като изцяло мохамеданско.

„Историята на Крепча винаги ме е вълнувала, заради своите тайни и слабопознати страни. - споделя за в-к „168 часа“ османистката д-р Невена Неделчева от Историческия музей в Попово. - За моя изненада, попаднах на неизследвани извори - османски документи, които днес се съхраняват в архивохранилищата в Истанбул и Ориенталския отдел към Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Част от тях са публикувани, а други за пръв път влизат в научно обръщение. Това са подробни и съкратени регистри на населението, джизие регистри, нюфус дефтери и теметтуат дефтери.“

Новооткритите данни за демографията на района от този период д-р Неделчева публикува в своя научен труд „Опака и Крепча през XV - XIX век (население, икономика, култови средища)“. Според събраната от нея информация, това е едно чисто българско село, което срещаме в края на ХV век под името Долне Крепче. По това време целият регион носи името на главния град Крапец. Но след завладяването му от османските войски той е разрушен до основи, като населението му търси спасение в неговите околности. В края на ХV в. регистраторът пише, че жителите му още живеят в Паламариче /дн. с. Паламарца/, разположено недалеч от там. Долне Крепче е едно малко село, намиращо се недалеч от града, което се движи в рамките на около 20-30 домакинства и до края на ХVII в. в него не е регистриран и един мюсюлманин. Икономическите и демографски промени, които настъпват във втората половина на ХVII в., обаче принуждават населението му да забегне и селото се изпразва. В самия край на същия век е за кратко обживяно, отново от християни,

и до тук приключва

християнската му история.

„Османските регистри ни срещат отново с Крепча през 1751 г., когато селцето е малко, но вече изцяло заселено с мюсюлмани. – продължава разказа си д-р Неделчева. - Откъде идват тези хора не бих могла да кажа, имената не казват много. И тук идват легендите. Нюфус дефтерът, на който попаднах наскоро, и теметтуат дефтерът на селото от ХIХ век ме срещат с домакинство, чието прозвище наистина е Болярови и такива крепчански фамилии има и до днес. Това е, което мога да кажа относно фактите; отвъд тях знам, че има много легенди.“

Но откъде идват в този изконен български край тия хора с ислямско вероизповедание? По думите на историчката, появата на мюсюлманско население в региона на Поломието е един дълъг процес. Той започва с постепенното усядане на мюсюлманско население, идващо от Анадола. От друга страна, разбираемо е, че част от мюсюлманското население в региона е продукт от процеса на конверсия. Той е с различна честота и интензивност в различните периоди, както и в различни селища.

„Ако мога да обобщя, бих казала, че ислямизацията се среща най-вече в тюркскоговоряща среда и по-малко в големите християнски селища и може би е по-осезаема през ХVII век. – пояснява д-р Неделчева. - Въпреки това, в никакъв случай не може да говорим, че всички мюсюлмани са конвертити в региона. Процесът присъства, както и навсякъде в българските земи, но върви заедно с процеса на заселване на мюсюлмани през ХVI в., които основават нови селища, особено в южните части на региона, а през ХVII в. със заселване на т. нар. селски еничари.“

Нужно е да припомним, че ислямът е господстващата религия в Османската империя – тоест, един немюсюлманин заплаща повече данъци в сравнение с един правоверен мюсюлманин. Именно поради този икономически натиск, в края на ХVII век по българските земи има много случаи на доброволна ислямизация именно поради финансови причини. Високите данъци, климатичните промени, които водят до гладни години са все обстоятелства, които принуждават много немюсюлмани да се обърнат към господстващата религия...

Важно за историята на региона е да уточним

къде се е намирал укрепеният град Крапец.

На 3 км от Крепча в югозападна посока, на естествено укрепено възвишение се намират останките на Джин-кале. Крепостта на духовете, така е известна сред местните. Крепостната стена е масивна, изградена през късната античност от ломени камъни, споени с хоросан с примеси от счукани тухли. Карел Шкорпил е един от първите изследователи на тези древни останки; той твърди, че в крепостта са намирани византийски корубести монети. Площта на цитаделата е около 10 декара, а в средата ѝ има останки от много голяма сграда. Дали това е била катедрала или болярски палат, все още не е установено. Изследователите са категорични, че крепостта е била разрушена още през ХIII век.

Братя Шкорпил са изследвали първи и руините на още едно градище. Буюк кале или Голямата крепост се намира само на 1,5 км в южна посока от Крепостта на духовете, но е в землището на съседния град Опака, в местността „Ряката“. Защитеното поселение е на твърде голяма площ – над 40 дка. Селището е възникнало още през втората половина на I хилядолетие преди Христа, създадено е от местните тракийски племена.

„След многовековно прекъсване животът на това място се възобновява едва през Второто българско царство. – пише историкът проф. Сергей Торбатов. – Забелязва се, обаче, че новоизградената крепостна стена е на калова спойка, не е здраво фундирана. Това показва, че строежът е правен набързо, под угрозата на някакви форсмажорни обстоятелства. Очевидно, тук са се преселили оцелелите обитатели на Джин кале след погрома.“

И най-важното – проф. Торбатов, на база на археологическия материал от обекта, неговите мащаби и наличието на синхронна жилищна, култова и стопанска инфраструктура, прави извода, че на това място се е намирала шишмановата твърдина Крапчене или Крапец.

Какво се случва в средновековната област Крапец понастоящем?

Сега тук е рай за

„археолозите на свободна практика“.

Навремето братя Шкорпил, преди да направят сензационните си разкрития на средновековна Плиска, дошли първо в района на Опака. Те били впечатлени от богатия археологически материал, но инатливите местни капанци не им разрешили да започнат разкопки и ги прогонили.

Но ето че един местен човек, историкът Мирослав Георгиев от Регионалния Исторически музей в Търговище, е решил да покаже на България и на света, че освен люти, капанците умеят да бъдат и гостоприемни. Мирослав е спечелил за каузата и кмета на Община Опака и заедно разработват проект за проучване на археологическите обекти Гърчиновско градище, Крепостта на духовете и останките на укрепения град Крапец. След социализацията на тези обекти и изграждането на еко-пътеки до тях, плюс скалния манастир „Вси български светии“, идеята е регионът на някогашния Крапец да възкръсне за нов живот. И да се превърне във водеща дестинация за културно-исторически и поклоннически туризъм. „Нещо като Ел Камино в Испания“, усмихва се Мирослав.

А от Русенска митрополия заявяват, че ако се намерят вярващи християни, желаещи да станат послушници, обителта може да стане действаща, като се изгради цял манастирски комплекс. Още за славата на това свято място допринася и добре мотивираното твърдение на проф. Казимир Попконстантинов, че „праведният отец Антони“ от Крепча/Крапец всъщност е предшественик на св. Иоан Рилски, който е по-млад и умира цели 25 години след него. С това ученият пренаписва Историята, като посочва за основоположник на българската монашеска традиция стареца Антоний. За него се предполага също, че е бил близък с цар Симеон Велики, защото в околностите на манастира е открит печат на големия български владетел.    

 

msdw

 

 

 

 

 

 

 

   kdjfsj

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n