Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Александър Дугин иска Източна Украйна – нито повече, нито по-малко

zqaqГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Сектант – старообредец. Той е ръководител на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евроазийско движение в Русия. Дугин е идеолог на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство

(Русия, Европа и Близкия Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Дугин е под силното влияние на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина. Разглежда македонците като самостоятелен етнос и преходен между сърбите и българите. Приписват на Дугин силно влияние над Вл. Путин. Предлагаме на вниманието ви неговата последна статия в „Катехон“, издание ратуващо за „имперския ренесанс на Русия“. С този текст Дугин буквално пали фитила на нова, голяма война за анексията на цяла Източна Украйна от Кремъл.

 

 В голямата политика всичко се решава само със сила

Преговорите между Руската федерация и НАТО завършиха не само с нищо, но изведоха конфронтацията на ново ниво. Русия категорично настоява за официален отказ да бъдат приемани страните от постсъветското пространство в НАТО, Западът упорства в своето, предлагайки в замяна нещо ненужно и незначително или поне второстепенно...

Позицията на Москва в този случай – а това е нов и важен елемент – не е нито реактивна, нито пасивна, а е настъпателна.

НАТО оказва активен натиск върху нас в продължение на 30 години, включително по време на 20-годишното управление на Путин, но едва сега Русия вече узря да реагира истински срещу това.

В голямата политика всичко се решава само със сила.

Москва замахна сериозно. И сега е невъзможно да се направи крачка назад - иначе защо замахваш. От гангстерски филми и дори от уличните сбивания знаем, че да вземеш пистолет (нож, картечница) и да не стреляш е почти самоубийствено. Който отива да предизвиква противника, трябва да е наясно, че ако не той, то него. Сега сме именно тук, в този момент.

Еднополюсният свят свърши. Противно на отчаяното желание на Байдън и световните елити да направят последен опит за спасяване на глобализма и американската хегемония – времето на Историята е необратимо: Русия и Китай вече са два независими полюса, солидарни един с друг по главните световни проблеми. Това означава, че многополярността е установена тук и сега.

В историята обаче промяната на глобалния световен ред, уви, често се осъществява чрез войни. Без тях тези, които губят, никога не се съгласяват доброволно да признаят очевидната промяна. Това е един вид проверка на реалността...

Очевидно все още трябва да направим това, което трябваше да направим – и не направихме – през 2014 г. Да, условията за стартиране са много по-лоши, но по-добре късно, отколкото никога. Срещата Русия-НАТО показа това ясно. И двете страни са готови за ескалация, а сега да отстъпите означава да загубите необратимо. Кремъл очевидно не възнамерява да прави това, защо тогава трябваше да започне, но Западът просто не може – това ще е признание за поражение.

Руснаците, както се казва, впрягаха конете си дълго време, но сега им остава да се втурнат бързо напред.

Нека погледнем към света, който е на път да стане реалност.

Няма да има ядрена война. Залогът е твърде малък, за да може Вашингтон да рискува тоталното унищожение на човечеството. По принцип, определените санкции и окончателната демонизация на Русия, прекъсването на връзките й с Европа и опитът за пълната й изолация изчерпват програмата за действия в отговор. Западът се надява, ако не да предотврати това, което идва, то да управлява последствията в своя полза. Няма да е лесно, но е по-добре Западът да е пълноправен враг, отколкото като покровител или съюзник (всичко ще свърши – както е завършвало много пъти в историята и на Византия, и на Русия – с предателство). Претенцията на Запада да бъде мярка за универсални ценности се провали. Дори самият Запад вече не вярва в това. И други народи и цивилизации не са длъжни да споделят собствения му исторически песимизъм и настъпването на тотални извращения, което засяга изключително него. Всеки народ има свой собствен Логос. Логосът на Запада се разпадна сред прах...

И така, конкретно: как ще се развият събитията, ако се развият - а не замръзнат отново в тягостна пауза?

Източна Украйна влиза изцяло в Новоросия. Това не се обсъжда. Това е съзнателна част от източнославянския свят, винаги е била, въпреки дивата русофобска пропаганда. Новоросия - целият ляв бряг + Одеса - отдавна чака да се сбъдне.

Новата държава трябва незабавно да бъде приета в Източнославянския съюз заедно с Руската федерация и Беларус.

Този проект ще изисква нова идея. Основните му черти се виждат лесно: славянски ренесанс (традиция, идентичност, историческо самосъзнание) + социална справедливост, тоест дясна политика + лява икономика, това е, което всички чакат. Ще загубим шестата колона /вероятно става дума за шестата колона на Запада в Русия – бел. пр./ веднага след първия изстрел, няма да се налага да убеждаваме никого - тя ще се самоунищожи от ужас. Либерализмът и западничеството ще изчезнат, всичко останало – и ляво, и дясно – ще остане. Тук задачата е да ги обединим в името на една голяма цел. Така ще бъде.

Санкциите, с които заплашва Западът, ще направят останалото - не можете да си представите по-добър инструмент за чистка от предатели и чужди агенти. Ще оцелеят само патриотите, които няма къде да бягат и защо. И това ще бъде техният час – нашият час – продължаващ 7 бавни години.

Въпросът със Западна Украйна е отворен. Няма да сме добре дошли там… Но може да се измисли нещо. Това обаче ще изисква не само военни, но и идеологически усилия. Ако нещо се отнеме, нещо трябва да се даде. Всичко е ясно с Изтока на Украйна. Не всичко е ясно със западната част или по-скоро нищо не е ясно.

Тук се крие основният проблем – можем значително да преместим границата на запад и да върнем 20 000 000 наши хора в родния източнославянски контекст, но американските военни бази са неприемливи за нас дори на Десния бряг. Но щом светът се промени, нови хоризонти и възможности ще се отворят сами. Основното е да започнем.

Въпреки че основната посока е запад, важно е да разграничим стъпките си. Паралелно с Източнославянския съюз е необходимо да се превърне в реалност Евразийския съюз. Опитът за въстание в Казахстан и факторът на талибаните в Афганистан ни напомниха, че и в Централна Азия всичко е нестабилно. И там трябва да действаме решително. Нашите приятели и съюзници трябва бързо да решат колко истински приятели са те. И действайте съответно, а не назначавайте русофоби на министерски постове. Ще трябва да платим много за това.

Имаме страхотен съюзник – Китай, който тепърва ще премине през нещо симетрично с Тайван, както и със защитата на териториалната цялост – в Синцзян, Тибет и в граничните зони. Неговата подкрепа е ключова. Западът води война на два фронта – с нас и с китайците. Това е уникален шанс – ние сме военен колос, Китай е икономически. Заедно сме сравними със Запада и дори го превъзхождаме. И най-важното: те са миналото, ние сме бъдещето.

Важно е да привлечем и други съюзници – на първо място Иран и Пакистан (скоро ще имаме срещи на върха с тези страни). Освен това е необходимо да се осигури поне неутралитет на Турция и Индия, който е почти гарантиран.

И можете да започнете...

Ние сме най-добри в прякото действие. В преговорите се губим и объркваме, а времето изтича. След като бъде направен първият решителен ход, ще се окажем в нова реалност с нови закони.

Там ще го разберем.

Ние, руснаците, никога не сме искали война. Но винаги воювахме.

И винаги сме печелили.

 

  

 tgt

 

   kij

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n