Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Как един разказ с английска коледна пуйка сбъдна пророчеството „Туркиа ке падне“…

раеПетър МАРЧЕВ

Преди броени дни от Анкара долетя новината, че Турция започва кампания за смяна на името си за международна употреба. Вместо английското "Търки" /Turkey/ се въвежда турският вариант "Тюркийе". Причината: в буквален превод turkey означава „пуйка“, а в преносен смисъл – глупав, недоразвит умствено човек. Президентът Реджеп Ердоган е наредил използването на новото име на страната в официални

комуникации на Анкара с други държави и международни организации, както и в надписите на стоки. Оказва се, че заслуга за това решение на Ердоган има и един български писател. Поне той твърди така. Никола Филипов написал един почти коледен разказ, построен върху играта на думи turkey/турция/пуйка. А разказът бил преведен на турски и публикуван през месец декември в турски медии! И така се завъртяло колелото…

Дали е точно така? Ние, като българи и журналисти, искаме да вярваме в откривателския и преобразяващ дух на българина и в силата на медиите. Вероятно знаете, че една хлебарка може да оцелее при атака с ядрено оръжие, но не и при атака с навит на руло вестник…

И така – кой е Никола Филипов? Днешният английски пенсионер е роден като четвърто дете в семейство на българи бежанци от Егейска Македония в село Горни Воден /днес квартал на Асеновград/ през 1948 година. Завършва Асеновградската гимназия с пълно отличие и златен медал и „Физика“ в Пловдивския университет. Бил е учител в Калофер и Асеновград, после става завеждащ отдел в Института по цветна металургия в Пловдив. През 1998 година емигрира в Лондон, където работи до пенсия.

Автор е на 16 самостоятелни книги – краеведски, белетристика, поезия, есеистика. От житейския му опит на Албиона се ражда сборникът „Що е то Лондон и що прави нашенецът там“ (2007). В него се описват патилата на наследниците на Бай Ганьо и за пръв път се дава гласност на много премълчавани факти и реалности от английската действителност. Корицата на тази книга е дело на известния български карикатурист Панайот Гелев. Веселите истории претърпяват още две издания, а част от тях биват издадени на английски от издателство AutorHouse, Лондон и на руски от издателска къща „Норд“, Москва. През 2014 в Англия излиза книгата му „Българи бродят из Лондон“ (Bulgarians around London), издадена от AutorHouse. Следват книгите „Наш Лондон“ (2016) – издадена на руски език от московското издателство „Норд“ и „Защо Брекзит ли? Ето защо!“ (Why Brexit? Here is why!), издадена от CreateSpace (2018).

А ето и историята на този забележителен разказ „Развенчана традиция“, който накара Туркиа ако не да падне, то да си смени името. Което си е историческо събитие, откъдето и да го погледнеш…

„Този разказ отпечатах най-напред в Лондон в „БГ БЕН“ - един вестник на български език, чийто основател и собственик е български турчин, казва се Неджим Халил. – разказва авторът. – Аз поддържам приятелски отношения с много турци от България, Турция и Кипър, някои от които са също журналисти и писатели като мен. След отпечатването на този разказ, обсъждахме на кафе в Лондон въпроса с тях и един бивш преселник от България в Турция ми сподели: „Казвам винаги, че съм от България. Как да кажа, че съм от Турция, като всеки англичанин се смее и ме хваща срам, че все едно съм роден от мисирка?!“ Един от тези приятели преведе на турски разказа, който излезе в Турция… и стана каквото стана…“

 

РАЗВЕНЧАНА ТРАДИЦИЯ

НИКОЛА ФИЛИПОВ

     От изпечените на фурна птици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от малък си ги заобичах тия две крайченца. По стародавна традиция англичаните срещат Коледата, техния Кристмас с печена мисирка или пуйка, както я наричат в някои райони на България. В Англия се натъкнах на интересни случки в тази връзка. Най-напред ми направи впечатление, че почти месец преди Кристмаса, магазините в Лондон бяха вече заредени със замразени и охладени мисирки с надписи „Турция“. Ама в който и магазин да влезна – все това ми се набиваше на очи: Турция, Турция, Турция... „Брей-й-й... – викам си – толкова много мисирки все от Турция ли са внесени?“. Докато накрая разбрах, че англичаните наричали самите мисирки „турция“, тоест на английски език наименованието на тая птица съвпада с името на посочената държава - нито буква разлика.

     Каква ли прилика са намерили англичаните, за да нарекат мисирката на името на Турция? – помислих си аз, но не се задълбах във въпроса. А и не това е основното, за което искам да пиша тук. Нали руснаците пък наричат ъглошлайфа „българка“, защото внасяли такива машинки най-напред от България! Може и с мисирките причината да е подобна...

     Въпросът е, че като се ожених някога за англичанка и дойдох зет в Лондон, на първия ни общ Кристмас тя сервира на масата печената турция, пардон, печената мисирка без трътка и без шийка. „Бре-ей, изпреварили ме! – помислих си. – Някой, който ги обича като мен, си ги е лапнал още преди да пристигне печивото на трапезата!“

     Когато проследих следващата ритуална мисирка още от фурната и видях, че тези мои любими окрайности пак липсват, озадачено попитах жена ми кога и кой ги изяжда.

     - О-о-о, аз ги изрязвам преди да я сложа във фурната! – най-авторитетно ме информира тя.

     - Как така? Защо ги изрязваш? – недоумявах аз.

     - Ами-и-и... мама все така правеше. Традиция!

     Това, че англичаните са хора на традицията е неоспоримо. Неслучайно в книгата си за нашенците в Лондон писах, че ако трябва да охарактеризирам англичаните и Англия с една дума, то това ще да е думата традиция! Но традицията за отрязване на любимите ми трътка и шийка ми се сториха без каквато и да е логика и любопитството ми ме подтикна да се позаинтересувам относно историята на тази традиция. Затова и при първата възможност попитах тъщата – какво знае майката на жена ми за тая традиция.

     - Ами-и-и... изрязвах ги, защото и моята майка ги режеше… – бе нейният отговор.

     Доста възрастна и немощна вече, майката на тъща ми бе все още жива. Но в Англия и особено в Лондон три поколения в един дом няма да намерите. Тук даже две поколения в една къща са рядкост. Затова и бабата, след като умрял дядото (е, тая традиция – мъжете да умират по-рано от жените си не е само английска), отишла в старчески дом. Ама старческите домове в Англия не са като в България. В тях всеки обитател си има собствена баня, собствена тоалетна и ползва един куп привилегии. По празниците, който си има наследници, ги посещава. Или те го посещават, ако е вече с незавидно здраве.

     Така и ние посетихме бабата и аз не се стърпях да задам вълнуващия ме въпрос.

     - Е как така ще ги режат? – на свой ред се учуди тя.

     След минутка обаче си спомни, че преди да забранят употребата на дърва и въглища в Лондон, тя ползвала за готвене малка печка на твърдо гориво. Фурничката на тази печка била малка, та не събирала стърчащите в противоположни посоки крайности на мисирката. Именно затова ги и отрязвала, а не поради някаква традиция.

     Така аз развенчах една английска семейна традиция и от следващата година вече се наслаждавах на вкуса на трътката и шийката на коледната турция, пардон, на коледната мисирка или пуйка. Дъщерите копирали действията на майките си, без да се замислят или попитат защо това се прави именно така.

     А дали и някои други от безчетните английски традиции не са възникнали по подобни на описания тук от мене начин?!

 

  

 tgt

 

   kij

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n