Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Злото е безсилно пред Любовта. Но е страшно, когато загубиш способността да състрадаваш на ближния

odmeГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Христя Венгринюк е украинска детска писателка и издателка. Живяла е в София, но малко преди войната се е върнала в родния си град Черновци. Благодарение на нейния дневник, ставаме свидетели на ужасите на войната, видени и усетени „на живо“. Ето нейните записки за 88-я ден на войната. „Знаем приблизителния брой на цивилните, загинали при нападенията и зверствата на окупаторите, но не знаем

колко десетки хиляди от тези жертви има във все още окупираните територии. Властите не крият горчивата истина от нас, всеки ден има новини дали сме напреднали по територията или не. Президентът казва, че войната ще бъде дълга и много трудна. Днес беше подписан закон за удължаването на военното положение до края на август. Поне. Разбира се, всичко ще отнеме повече време. Единственото нещо, което не ни казват, е броят на убитите войници. Но всеки ден в нашия град донасят герои на родината. Буковинци (в нашата област) ги посрещат със свещи и на колене.

Най-лошото е да четете историите за случилото се с тях или техните семейства през тези три месеца. Ще ви разкажа историята на полицая Иван от Бородянка. На 26. февруари руските войски се приближиха много близо до Киев и започнаха да обстрелват, за да превземат столицата. Този ден Иван бил на работа. Той и голямото му семейство живеели в къща с градинка. Обадила се майка му по телефона, казала, че е приготвила борш, все още е горещ и го чакат за обяд. Изведнъж земята се разклаща, чуват се експлозии. Иван започва да звъни на семейството си, но няма връзка с никого.... Той хуква... Но къщата я няма. Навсякъде е дим и прах. Това беше първият удар на орките по Бородянка, по къща пълна с хора. По цивилни хора. Мирни жители. В един миг Иван губи баба си, майка си, баща си, брат си, съпругата си и малката си дъщеря, която е навършила едва 1 годинка... Тя е единствената, която не умира веднага, Иван я води в болница, все още дишаща, но и детенцето по-късно умира в болницата. Иван, един млад мъж, губи всички. Гледах репортаж с него и не мога да си представя как не е полудял. Всеки ден ходи до мястото, където е била къщата, която вече я няма. Сега живее при роднини, мечтае да я възстанови, да засади градина... Може да коментирате тази ужасна история до безкрай, да плачете, да си представяте какво е преживял Иван, но аз ще спра дотук...

Нека Господ приеме в своето вечно царство всичките шест невинни души, а на Иван да даде сили да понесе скръбта и да построи отново къщата и градината в памет на най-скъпите си… Има хиляди такива истории. Трябва да говорим за тях и да ги помним, защото за нас всяка загуба е загуба на любим човек, защото ние, украинците, сега сме едно общо, ранено семейство…“

И една добре вест от България. В Обзор са настанени повече от 2000 бежанци от войната в Украйна. Близо половината от тях са бесарабски българи - жени и деца. Подкрепата за бежанците отново обединява града. Много руснаци собственици на апартаменти също ги настаняват по правило безплатно! Има места и моменти в случващото се около нас, които изпълват със смисъл един от членовете на Търновската ни конституция: "Всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен!" Това пише Димитър Манов.

Нека всички последваме примера на обзорци.

 

opsmms

 

 На малката снимка е детенцето на полицая Иван, което вече е в Рая...

 

  

 tgt

 

   Fluida

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n