Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Мантрата „бугари-татари“ и сръбските генетични самопризнания

ahilСветослав СТАМОВ

Парадигмата за бугари-татари и антички македоно-славяни е крайъгълна концепция за двувековната сръбска историография. Тя подрежда света на югославянина и по-точно, Балканите, представя централния балкански конфликт и ролята на българи и сърби в него от гледна точка на вечността. Тази парадигма е част от душата на сърбина и обяснението му за състоянието на балканския свят и каква роля следва да играе Сърбия в него.

И обяснява и защо трябва да ненавижда „бугарите“. Останалите обяснения са изключени. Сръбската парадигма е наливана в главите на македонските ученици вече четири генерации, което е предостатъчно, за да формира възприемането на реалността в рамките на сръбската парадигма и сръбското обяснение за състоянието на света.

 

Парадигмата е отдавна част и от македонската колективна душа

и да се разбие тази парадигма значи да се разбие душата на македонеца. Има една (съществена) част от индивидуалното ни психе, която е съставена от колективните маркери на племето, от историята му. Разбий го и ще получиш една разбита и непълноценна човешка личност, която е готова за лудницата. Колективното разбиране за миналото е по-важно, отколкото обикновено си представяме. То е по-важно и от фактите в самото минало, за душевното ни здраве и за оформянето на индивидите в пълноценни личности.

През 2021-а година излязоха резултатите от изследването на антично ДНК от територията на съвременна Сърбия. Графиката е от него. Изследването беше по инициатива на сръбската наука, с десетки водещи сръбски историци, археолози и генетици в него, в партньорство с лабораторията на Райх в Харвард, която извърши секвенсирането.

След излизането на резултатите пред сърбите и техните македонски дудуци имаше две опции:

А. Да полудеят (не става, няма да ги съберат лудниците).

Б. Някак да интерпретират резултатите в рамките на сръбската парадигма за историята.

Да припомня, сръбската и българската историография имат две конкуриращи се парадигми за историята на балканските народи. Според сръбската историческа парадигма, сърбите са продукт от смесване от две етнически групи - късно-антична (предполагаемо илирийска) балканска популация и ранносредновековни славяни, масово мигрирали на територията на Сърбия през ранното средновековие. Това е. Няма трета група, което е и разликата с официалната българска парадигма за историята, която включва три, а не две групи като сръбската.

Да припомня българската историческа парадигма: Българският народ като комбинация от три групи: късно-антична локална популация, мигрирали от север масивна група славяни и – трети компонент, дошли от понтийската степ прабългарски конници. Три компонента срещу два.

Резултатите от секвенсирането влязоха в противоречие със сръбската парадигма –

сърбите също са трикомпонентен народ.

Третият компонент е същият като у българите – група от степни конници, степен народ, появил се в Сърбия през ранното средновековие от понтийската степ. Това откритие е напълно невъзможно за интеграция в сръбската историческа парадигма и в сръбското обяснение за състоянието на света, що е то да си србин, а що – бугарин-татарин, ерго - вековен враг и т.н.

В изследването (което още не е видяло формална публикация, а може и да не види никога, има само предпечатната му версия в биоархив) интерпретацията естествено остана в рамките на двукомпонентната парадигма – да, има промяна, но те тези после са изчезнали и средновековните сърби са всъщност комбинация от илири и славяни, в която тези от графиката някак си не участват.

Това обяснение е невъзможно и неубедително, защото изследването констатира изчезване на късноантичната популация от ранносредновековния пласт и смяната и със сарматски (предполагаемо) и германски групи – късноантичните хора от края на римската империя, които са много различни и са със сериозен близкоизточен компонент, надхвърлящ 50% от геномите им, буквално ги няма за близо два века измежду образците. Но това, което може да се създаде от три етноса, може да се създаде и от два, само че не толкова перфектно – което направиха и сърбите, за да запазят двукомпонентната парадигма, т.е. моделираха съвременните сърби като комбинация от антична близкоизточна популация (хм…) и славянски групи от севернокарпатските гори.

Става. Но! Моделът с три групи е далеч по-добър и по-близък до съвременните сърби, генетично и математически. Т.е. изследването им потвърди българската парадигма за трикомпонентност на средновековните Балкани. Та, според сръбското изследване, средновековните сърби приличат най-много на… съвременните българи, а след това на съвременните сърби. Което е малко смешно. Средновековните образци са от VIII - X век, от района на река Тимок.

Повод за този коментар е цитатът на човек от листата ми във фейсбук, който цитираше негова македонска приятелка, която “макар и българка, е македоно-славянка, но има и други бугари в България и те са татари“. Всъщност трикомпонентността на народите от централните Балкани и пълната им идентичност през средновековието беше безупречно доказана през 2021-а от сръбските им учители, тези, които им написаха учебниците някога, на база дихтономията бугари-татари/сърбомакедонци славяни и антички балканци.

Тази фалшива дихтономия не издържа. Колкото са татари бугарите, точно толкова са татари и сърбите и македонците, което е – николко! Но пък у сърбите се разкри ясен компонент, навлязъл там през ранното Средновековие от понтийската степ и подменил и смесил се с късноантичната популация – дали подменил, а дали смесил, е наистина въпрос на интерпретация. Българската парадигма в историята, която е трикомпонентна, няма никакъв проблем с третия компонент, разкрит от сръбските генетици и историци. Той си присъства в учебниците по история на България много отдавна.

 

--------------------------------------

П.П. И този компонент не изглежда особено „татарски“. Всъщност никак. Ако ползвам сръбската формулировка от изследването, изглежда сармато-понтийски. Това едно. Второ, сармато-понтийски, ама от късно-античната и ранносредновековната понтийска степ, такива са образците от там и те се отличават от сарматските образци от предхождащата епоха по това, че изглеждат като с 50%-ов компонент от античните Балкани, т.е. популацията на сарматите от късната понтийска античност, по една или друга причина, е доста балканизирана. В нея има нещо, което наподобява балкански субстрат, освен азиатския сарматски компонент, който е типичен за предишната епоха и е запазен и у следващата и това е, което откриха сръбските генетици да се появява у популацията в Сърбия през V и VII век.

Още една графика от изследването – в червения кръг са образци от съвременните българи и съвременните сърби. Както можем да видим с очите си, и двата етноса съвпадат напълно с образците от Тимок от IX, X век, т.е. времето на Симеонова България, първото Българско царство. Тях съм обградил със синята елипса.

Куриозно, няма практически никаква разлика между българите от епохата на Симеон Велики и съвременните българи. В тази точка, българският етногенезис е завършен по същество, оттам нататък няма нищо ново, колкото и да е странно – да, малко е странно, но това са резултатите. Сърбите са субсет от средновековния български етнос. На графиката можем да видим, че те са леко изместени по посока славянския компонент, имам предвид съвременните сърби, докато българските образци са леко изместени по посока на… германския компонент, ако ги сравняваме със сръбските образци.

Та, уважаеми приятели, от днес спокойно можете да ни наричате бугари-германци, а не бугари-татари, за да ни отличавате от сърбите. И това е сръбско изследване, не българско. Довиждане.

 

Изследването

Cosmopolitanism at the Roman Danubian Frontier, Slavic Migrations, and the Genomic Formation of Modern Balkan Peoples, Iñigo Olalde, Pablo Carrión, Ilija Mikić, Nadin Rohland, Shop Mallick, Iosif Lazaridis, Miomir Korać, Snežana Golubović, Sofija Petković, Nataša Miladinović-Radmilović, Dragana Vulović, Kristin Stewardson, Ann Marie Lawson, Fatma Zalzala, Kim Callan, Željko Tomanović, Dušan Keckarević, Miodrag Grbić, Carles Lalueza-Fox, David Reich, doi: https://doi.org/10.1101/2021.08.30.458211

 

------------------------------------------------------

Бел. ред.  Авторът Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. 

Предишната публикация на този коментар е в изданието "Война и мир". Заглавието е от редакцията

 

  

 lfswt

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n