Гласът на България

Военен погром на Москва би могъл да ни освободи от парализиращата питонска прегръдка на Кремъл.

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Нов закон премахва от конституцията молдовския език като държавен език на Молдова! Вчера парламентът на Молдова прие с мнозинство на първо четене този закон, който може да бъде включен в учебниците поради изключителната си креативност - и в същото време и конфликтност; поради изключително влияние върху развитието на държавата и формирането на нацията - и същевременно

"убиване" на това, което част от тази нация смята за важно за себе си.

Предстои второ четене, но като се има предвид, че партията на Санду има солидно мнозинство в парламента, няма съмнение, че гласовете ще бъдат налице. Въпреки че това решение не е популярно в обществото. В допълнение, ще бъдат заменени и термини като „молдовски език“, „държавен език“ и „официален език“, както и препратки към термина „роден език“ в случаите, когато се е отнасял за официалния език в Молдова. А националният празник, наречен Limba noastră (в превод на украински - "нашия език"), който е почивен ден в Молдова, трябва да смени името си.

Законът задължава всички изброени термини

да бъдат заменени с „румънски език“,

който според този закон ще придобие статут на държавен в Молдова. Всичко това може да звучи много странно и дори може да изглежда, че властите на Молдова унищожават родния си език със собствените си ръце - но не бързайте с изводите. Защото в действителност молдовският език просто не съществува. Това е изкуствен термин или изкуствен "език", който е измислен в Съветския съюз, за ​​да раздели нацията на две части. Промяната е революционна, тъй като в страната все още има много привърженици на "молдовския език". А за партията на Мая Санду този смел ход може да има далечни негативни последици.

Междувременно, едно от малкото места на планетата, където все още се смята, че съществува „молдовският език“, е... Украйна. Министерството на образованието все още изготвя учебници, учебни програми и други, а в удостоверенията се записва несъществуващ език на децата, което създава проблеми за по-нататъшното обучение. Това трябва да се промени.

Освен това, като се откаже от „молдовския език“ възможно най-скоро, Украйна също може да ускори процеса на присъединяване към ЕС.

Парламентарни битки за език

На 2. март в парламента на Молдова беше горещо. Управляващата партия PAS, която има свое правителство и президент, внесе за разглеждане проект за изменение на езиковия член от конституцията. Резултатът от вота беше предвидим - парламентарното мнозинство гласува "за".

Гласове против нямаше, тъй като опозицията се опита да попречи на процедурата. С плакати, нарисувани набързо и на ръка (защото разглеждането на противоречивия закон не беше предварително известно), опозиционните депутати блокираха трибуната и започнаха да крещят в микрофона: "Молдова".

Съдържанието на плакатите е надписът "Молдова. Молдовци. Молдовски", "Не се подигравайте на конституцията", "Референдум!". Охраната на парламента се втурна да събира и къса тези плакати, избухна бой в залата. Борбата обаче не попречи на управляващото мнозинство да подложи закона на гласуване и да събере 56 гласа (от общо 101 депутати в парламента).

Трябва да се признае, че приетият досега само на първо четене "закон за езика" променя конституцията, заобикаляйки установените норми. Основният закон на Молдова предвижда процедура, по която могат да се извършват такива промени, но тя не беше спазена - по-специално промяната на конституцията е изрично забранена в условията на извънредното положение, което е в сила в Молдова. А управляващата партия няма две трети от гласовете, необходими за внасяне на конституционни промени. Правна вратичка, предложена от конституционния съд на страната през 2017 г., направи възможно заобикалянето на тези ограничения. По думите му, ако се направят не "промени", а "технически корекции" за изпълнение на предишните решения на съда, тогава процедурата може да бъде изпълнена.

Тук си струва да добавим, че конституционният съд от модела от 2017 г. в Молдова се смята за изключително омразен и политически зависим; той често вземаше политически мотивирани решения в полза на тогавашното олигархично правителство на Влад Плахотнюк - това конкретно решение обаче все още не е отменено. Следователно, формално парламентът има валидното разрешение на конституционния съд да променя конституцията, заобикаляйки процедурата.

Но да се върнем на "техническите поправки", които Конституционният съд допусна да бъдат внесени в конституцията.

Сега чл. 13.1 от Основния закон на Молдова гласи следното: „Държавният език на Република Молдова е молдовският език, който функционира на базата на латиница“. След „техническите промени“ тази статия ще има следното съдържание: „Държавният език на Република Молдова е румънски“.

Освен това, решението на парламента задължава страната да се откаже от всякакво споменаване на молдовския език в правни документи и изменя други действащи закони. Този процес, между другото, няма да бъде лесен - молдовският език понякога се споменава в ратифицирани междудържавни и междуправителствени споразумения, които могат да бъдат променяни само със съгласието на двете страни. Например, в споразумението с Украйна за разпределение на собствеността.

Но да се ​​върнем на основния въпрос - защо властите на Молдова толкова упорито искат да "сменят държавния език", дори и да трябва да се бият с юмруци за това в парламентарната зала.

"Молдовски език" не съществува. Ето защо

На първо място, трябва да се каже: от лингвистична гледна точка „молдовски език, базиран на латинска графика“ наистина не съществува. Това е просто факт, с който няма смисъл да спорим. А думата "Молдова" означава не само държава; това име е дадено на историческия регион, по-голямата част от който се намира в съвременна Румъния. В същото време езикът, говорен в този регион, се нарича влашки, а от 1860 година - румънски. И дори сега няма разлика между езика на жителите от двете страни на Прут - реката, която разделя съвременна Румъния и Република Молдова. И разликата между румънския език в Букурещ и в Молдова е почти същата като между "киевския" и "полтавския" диалект (но никой не би се сетил да твърди, че това са два различни езика!).

Как се появиха две имена за един и същ език? За да се обясни това, е необходима кратка историческа справка. Румъния е нова държава, която се появява след разгрома на Руската империя в Кримската война през 1856 година. Една от победителките – Франция – „кумува“ на обединението на двете дунавски княжества – Влахия и Молдова и така през 1859 година се създава нова държава с измисленото име Романия/Румъния, което трябва да говори за принадлежност на страната към семейството на романските народи. По този начин Франция желаеше да си създаде сателит в източната част на Европа.

На практика, населението северно от Дунава е било в границите на Първото и Второто български царства и е било част от българския народ. Когато централната власт в Търново отслабва, през 1330 година Влахия придобива относителна автономност. Но голямото разцепване на българския народ настъпва след падането на българските земи на юг от Дунава под османо-турска власт. Влашките и молдовските войводи продължават да говорят и пишат на български език до 17. век*, а в Румънската църква царковнославянският /разбирай – старобългарският език/ се използва чак до 20. век. Под диктовката на Франция, през 1860 година румънският княз приема декрет, с който от т. нар. „румънски език“ се изхвърлят над 30 000 български думи, които се заменят механично с италиански и френски. Целта е новата държава да бъде „латинизирана“, т.е. отскубната от своите български корени…

Според пакта Молотов-Рибентроп, през 1940 г. СССР окупира румънските земи до Прут и Днестър и ги разделя между украинската и новосъздадената молдовска съветска републики, оставяйки това разделение дори след Втората световна война. И изкуствено създаденият „молдовски език“ остава официален в съветската република Молдова до края на 80-те години на миналия век. Съгласно решението на парламента на Република Молдова от 31. август 1989 г. латиницата и съответно румънският език са върнати. Но Москва, неспособна да приеме загубата на контрол над бившите републики, се опита да им повлияе. Езиковият въпрос, включително преходът към латинската азбука, се превърна в пропаганден инструмент за разпалване на така наречения „приднестровски конфликт“, който в крайна сметка доведе до преки военни действия между армиите на Руската федерация и Молдова и Румъния, с поражението на последните; това позволи на Руската федерация да запази военната си база на окупираната територия.

Хибридното влияние на Руската федерация

започва да нараства и в Кишинев.

А през 1994 г., когато беше приета конституцията на Молдова, по искане на левите сили в нея беше добавено позоваване на „молдовски език“ вместо румънски. А по време на управлението на комуниста Владимир Воронин, който беше президент на Молдова през 2001-2009 г., лингвистично абсурдният въпрос за името на езика се превърна във въпрос за идентичност. Без да отричат, че езиците са еднакви, те настояха, че Молдова има по-древна история от Румъния и следователно името на езика трябва да остане.

Тази концепция беше подкрепена и от много обикновени молдовци, а въпросът за името на езика беше включен в списъка на онези, които дразнят обществото. Поради това се превърна в правило за добър тон държавните служители да избягват по принцип да споменават езика. В съдебно заседание или при посещение в държавен орган можете да чуете например въпроса: "Владеете ли държавния език?" или дори: "Говорите ли руски или държавен?" - но не на "румънски" или "молдовски", за да не се обиди човек.

Дори решението на Конституционния съд на Молдова от 2013 г., който постанови, че декларацията за независимост с „румънски“ език има по-голяма тежест от конституцията с „молдовски“ език, не промени нищо на практика. Практиката да се страхуват да се посочи името на държавния език остана непроменена. Тази тема се превърна в табу, което управляващата партия в Молдова реши да наруши. Може би дори с цената на загуба на рейтинг за себе си. А тъй като партията на Санду е с мнозинство, няма съмнение, че законът ще бъде приет и широкообхватното решение ще влезе в сила.

И така, Молдова и Румъния очевидно се отърсват от парализиращия страх от Кремъл. А кога и как ще стане освобождаването на София и Скопие от този проблем? Защото при нас нещата стоят по абсолютно същия начин – „македонският“ език е изобретение на Москва, на сталиновите болшевики, за да бъде разделена и омаломощена българската нация.

Ако Русия претърпи военен погром в Украйна, който да доведе до разпад на държавността, тогава кремълската хунта ще бъде принудена да се занимава с личното си оцеляване. Едва тогава и за нас, българите, може да изгрее слънцето…

---------------------

Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век на влахо-молдовска редакция на старобългарския език. Тези грамоти са сред най-важните паметници и извори за изследване на българския език и история от времето от последните български царе преди падането под турско владичество до началото на Възраждането. Те са исторически извори и ценни автентични свидетелства за проучване на народните говори в Румъния, които принадлежат към групата на българските говори и за историята на българския език. Грамотите имат и уникална историческа стойност. Те свидетелстват, че подобно на българските и руските царе и на немския кайзер, извеждащи титула си според римо-византийската традиция от името на Юлий Цезар, титулът на влашките войводи неизменно е Іw - средновековното записване на Йоан - от името Йоан Асен на българския царски дом, техен сюзерен и безспорен авторитет за тях, от който те получават властта си. Именно там по безспорен начин е посочено, че Влашкото княжество е васално на България чак до падането на Търновското царство под турска власт и че по времето на цар Иван Шишман на Карпатите има българска митница при прохода между замъка Бран и Рукър.