Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Още за Молитвеното правило на Пресвета Богородица за измолване на погубените младенци

abortИподякон Йордан (Петков)

Това е едно евтино и невзрачно на пръв поглед книжле, но с голяма стойност. Съставено е по книгата на руския автор В. Медушевски „Споменете любовта ми. За старицата схимонахиня Антония” (М., 2004). Посветено е на масовия грях на аборта. Само в Русия регистрираните аборти през 1990 г. са били над 4 млн., а с нерегистрираните около 20. За едно поколение от 25 години това прави над 500 милиона унищожени човешки живота – много повече, отколкото и през най-кръвопролитните войни! А в целия свят?!

Какво всъщност представлява абортът – дали чисто и просто отстраняване на някакво парче месо от тялото на майката или убиване на одушевено човешко същество? Страшното е, че се оказва точно това, второто. За това свидетелстват много, твърде много светии, някои от които ще споменем. Оказва се, че противно на някои мнения, дори и в най-начален стадий на бременността, детето има душа, върху него има Божи промисъл за бъдещето му, дори е известно името, което би получило, ако не беше убито чрез аборта, предприет поради най-различни причини. Но трагедията не свършва с това, а започва от този момент и тя има две страни. От една страна душата на детето не просто се лишава от земния живот, но тя се лишава и от кръщението, без което в отвъдното тя не е на добро място и страда. От друга страна заради този голям грях на убийството Бог наказва извършилите го родители с различни страдания, нещастия и болести по тях и по децата им – тежки последствия от този грях са страдания още тук, а в бъдещия живот е възможно да загубят спасението си, което е най-страшното.

Наистина трагедия!

Но все пак милостивият Бог е промислил нещо специално: Той и Пресвета Богородица въздигнаха матушка Антония да воюва срещу този всенароден грях. Сама Божията Майка твърде много страда за тези нещастни душички, за което можем да съдим по нейното явяване на матушка Антония в будно видение в московската църква „Воскресение словущее”, когато й е дала специално молитвено правило за измолване на погубените младенци (за избавянето им от страданията им в отвъдното) и примиряването на майките им с тях и за тяхното опрощение – и чрез това примиряването им с Бога. За това благословено от Св. Богородица правило ще поговорим сега, а накрая прилагаме и самото правило.

Преди пострижението си веднъж тя била във въпросната църква „Воскресение словущее” пред прекрасната чудотворна икона на Богородица „Търсеща погиналите”, и вижда, че Тя отвръща лицето си от нея. На другия ден сутринта дошла по тъмно в храма и помолила познатия пазач да заключи църквата. И започнала дълго на колене и със сълзи да се моли пред иконата на Богородица. Изведнъж усеща, че някой се приближава до нея и я докосва по рамото. Обръща се и вижда една величествена Жена с игуменски одежди. Тя ѝ казала: „Защо плачеш така? Има само три непростими гряха – хулата против Светия Дух, самоубийството и гордостта.” И ѝ открила молитвеното правило, с което да се моли за убитите младенци. Матушката направила земен поклон пред Нея, а като се изправила, видяла, че няма никой. „Кой беше в храма?” – попитала тя пазача. – „Никой, църквата е заключена.” – „А на кого са тези други следи от дъжда, освен моите?” – „Защо се учудваш, като знаеш, че тук и кандилата сами се палят!” – бил отговорът на пазача. Ето какво било това чудотворно явяване наяве пред нея на Пресвета Богородица, Която е избрала матушка Антония да воюва неотстъпно с този грях.

Коя е матушка Антония?

Старци (батюшки) и старици (матушки) – се наричат такива святи хора, обикновено монаси и монахини, на които Бог е дал духовна разсъдителност, а на някои и прозорливост за бъдещето и за Божията воля, при които хората отиват, за да получат наставления. Такава е и матушката, за която говорим – схимонахиня Антония (1904 – 1998). След това явяване, нейният старец, преподобни Кукша, наричан още св. Серафим Саровски на 20 век и живял до 1964 г., я благословил да се моли за убитите младенци.

На матушка Антония благодатно й се предали даровете на духовния й отец Иосиф на прозорливост и изцеление. Горещата ѝ душа ревностно поглъщала благодат чрез блажените старци, а по воля Божия после трябвало да отдаде на хората полученото. За твърдото носене на кръста в живота ѝ беше даден великия дар на прозорливостта, настъпването на бесовската сила, изцелението и спасяването на хората.

Съветвала е първо да се помолим за слепите, немите, глухите, инвалидите, страдащите, гладните, бездомните и после Бог бързо ще чуе и нашите молитви. Преди да се помолим за упокоение на нашите близки, да се помолим за ония, за които няма кой да се помоли. Да се молим така: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния и целия човешки род! – Да се молим и за тези, които трябва да дойдат на белия свят. – Да се молим и за тежко болните наши недоброжелатели (врагове). Защото правилно е казано, че отношението на Бога към нас е според нашето отношение към другите и особено към враговете ни. Както ние се отнасяме към другите тук, така и оттатък ще се отнасят с нас. Господ обича и прощава греховете на ония, които много са възлюбили, които съчувстват и се жертват за другите и за тяхното спасение, а не гледат дребнаво и егоистично на първо място себе си и собственото си спасение. Човек не може сам да се спаси, а само съборно в Църквата. Той не е отделен от другите индивид, но свързан е с тях с множество нишки на любов или омраза според свободната си воля. И не очисти ли сърцето си от неприязънта към другите и не ли им прости в себе си, е християнин само на думи.

Не от себе си, а по откровение свише матушка Антония е казвала на хората, че неуредиците, трагедиите и болестите в живота им са свързани с непростените им грехове, които умножават правата на дявола над тях, лишават ги от най-важното – Божията благодат и помощ. И когато ги довеждала до горещо покаяние и искрени молитви, животът им се преобразявал пред очите им.

Образно можем да представим нещата като един триъгълник

– единият връх е Бог, другият – детето, третият – родителите, които са го отхвърлили. И отношенията на всеки един с останалите два са силно нарушени: на детето с Бога – защото е лишено от кръщение и по тази причина не е на добро място оттатък; с родителите му – защото са го отхвърлили. На тях към него – по същата причина; на родителите към Бога – защото са направили голям грях пред Него.

И тогава, чрез това правило, майката или двамата родители (ако го направят и двамата) подобряват участта на младенеца – то му се вменява вместо кръщение пред Бога; чрез него те се примиряват с младенеца и той с тях; успоредно с това чрез покаяние и изповед те се примиряват и с Бога, в резултат на което Той снема от тях различни Свои вразумителни наказания, които им е пратил – нещастия и болести, животът им се поправя пред очите им, отваря се пътят на Божията благодат и помощ към тях.

Трябва да се измолват погубените деца не само на живите, но и на вече починалите родители; на нашите и на чуждите, за които няма кой да се помоли или не би го направил както трябва. Трябва да се измолват и децата, починали при спонтанен аборт, въпреки, че там може и да няма грях или той да е несъзнателен. След измолване дечицата се успокояват и се явяват насън в светли одежди на онези, които са се молили за тях.

Важността на покаянието е много важна. Развратената душа трябва да принесе дълбоко и искрено покаяние, за да се очисти и да получи благодатта на Светия Дух, а именно тази благодат помага за преодоляване и на останалите ни пороци и получаването на спасението.

За по-голяма доказателствена сила на всичко казано до тук,

ще дам пример и от своя личен живот.

Преди няколко години сънувах едно приятелско семейство с двете им деца. Учудих се, защото зная, че имат само едно момиче; бях му забравил вече дори и името, защото отдавна не бяхме се виждали. И ето, виждам това момиче като малко бебе на около една годинка в ръцете на моя приятел. А зад нас едно по-голямо момченце на около три-четири годинки, със зачервено, нездраво личице, тъжно, измъчено, но ми се усмихва, протяга ръце към мене и иска нещо да ми каже. Аз му се усмихнах съчувствено и ласкаво го попитах: "Как се казваш?" То ми отговори: "Тошко! А тя е Илиана!" – и посочи към сестричето си. По принцип на сънища не бива да се вярва, но усетих, че този сън не е случаен. Той ми беше даден призори в същия ден, в който бях решил да отида да видя болната майка на същата моя позната. Споделих с майка ѝ съня си. Оказа се, че името на внучката ѝ наистина беше Илиана. Оказа се още, че някоя и друга година преди да се роди Илиана, дъщеря ѝ е имала спонтанен аборт и е загубила детето си. Оказа се още и това, че неговият дядо, на когото би бил кръстен, ако се беше родил, наистина се казва Тодор! И така, не остана абсолютно никакво съмнение в истинността на този сън. През нощта за втори път сънувах Тошко. На сън аз много добре усещам с духа си нещата – усетих цялата му неизразима мъка, която ми се предаде и обзе и мене и аз заплаках на сън, а когато се събудих, възглавницата ми беше мокра от сълзи. Аз знаех със сигурност две неща – че душата на това дете в отвъдното не е добре и че тя се нуждае от моите молитви. (Когато сънувате някого или натрапчиво наяве си мислите за него, жив или починал, много вероятно той да има нужда от вашите молитви – молете се за него!) Но как да се моля за това некръстено дете?!.. По Божий промисъл скоро след това братовчедка ми подари книжката на Медушевски за матушка Антония, за да я давам за четене на хората и тогава отпаднаха всичките ми неясноти.

През една нощ бях подбуден от Светия Дух с горещи чувства да направя молитвеното правило за него и за други дечица, като му дадох името Теодор – на патрона на Тодоровден – свети великомъченик Теодор Тирон (17 февруари). Изпитах голямо облекчение и благодат. Сигурен съм, че и моите приятели ще повторят и от себе си молитвеното правило за детето си, за да му засвидетелстват и своята родителска любов, от което то напълно ще се успокои. Но те живеят другаде и аз скоро няма да мога да им обясня тези неща, и затова избързах да го направя, за да го избавя час по-скоро от това мъчително състояние.

 

Молитвеното правило

(За младенци, умрели в майчините си утроби поради съзнателен или спонтанен аборт. На матушката било казано в откровението, че правилото се прави по веднъж за всяко погубено дете, като отначало се дава от майката или от друг молещ се мъжко християнско име на детето, с което то се споменава в правилото. Дава се мъжко име независимо от пола – оттатък душите нямат пол и е добре това име да е от тези, които вече са давани в рода.)

В името на Отца и Сина и Светаго Духа – амин! Боже, бъди милостив към мене, грешната! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички светии, помилуй нас – амин!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души!

Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний, помилуй нас! (3пъти). – Слава на Отца и Сина и Светаго Духа; сега и винаги, и во веки веков, амин! – Пресветая Троице, помилуй ни; Господи очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцери немощите ни заради Твоето име! – Господи, помилуй! (3) – Слава на Отца и Сина и Светаго Духа; сега и винаги, и во веки веков, амин!

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е Царството и силата, и славата во веки – амин!

Свети Иоане Кръстителю, кръсти моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

Света великомъченице Варваро, приобщи моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

Свети Симеоне Богоприемче, както си приел Христа в ръцете си, приеми и моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

Света Анно Пророчице, приеми като кръстница моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

1) Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души! (48 пъти)

> Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!

2) Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е Царството и силата, и славата во веки – амин! (48 пъти)

> Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!

3) Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице, та като се надяваме на Тебе да не погинем, но да се избавим чрез Теб от беди, защото Ти си спасение на християнския род! (48 пъти)

> Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!

4) Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешната! (48 пъти)

> Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!

(Правилото да се повтори толкова пъти, колкото е броят на абортите и на всяко дете, назависимо момче или момиче, се дава отделно мъжко християнско име. Да се прави с искрено и силно покайно чувство, да не се бърза, преди да сме стигнали до него. Подходящо, когато се усетим готови и подбудени от Светия Дух. Да няма умора, бързане, претупване, всичко да е благоговейно, с горещо чувство. Най-добре е в един ден повече от веднъж да не се повтаря, защото поради умората ще спадне силата на чувствата. За да бъде концентрирана молитвата ни и да не я разсейваме с броене на молитви и поклони, което ще съсипе нейната ефикасност, правя следното. Вземам две панички, в едната поставям 48 зърна – примерно фасулчета, за да ги използвам вместо молитвена броеница. Заставам пред иконите с горящо кандило, може и свещ, на колене – който не може – прав, а болна, възрастна жена ще го прави в леглото; друг заради нея ще прави поклоните, а ако се наложи – и цялото правило. Но ако съзнателно е правила аборта, трябва да се покае и изповяда. Жената задължително на молитва трябва да е с покрита със забрадка глава, а мъжът – с непокрита глава. И така – прехвърлям първото бобче в празната паничка и казвам първата молитва – Царю Небесни... Второ бобче – втори път същата молитва, и така 48 бобчета – 48 пъти. Ставам на крака и изваждам от паничката 4 бобчета. Започвам с поклоните – първи поклон до земята заедно с кратката молитва („Господи Иисусе Христе, прости ми!”) и свивам единия пръст на ръката, втори път – втория пръст и така – десетте. Слагам първото бобче в празната паничка, което означава, че съм направил една десетка поклони. И така 4 бобчета – 40 поклона. Отново събирам всички 48 бобчета в едната паничка, заставам пак на колене и започвам втората молитва Отче наш – пак 48 пъти, пак 40 поклона и така до края.)

Матушката е казвала, че това правило е само началото, а да се молим с покайни сълзи е нужно цял живот. Всеки ден до края на живота да се казва 3 пъти на ден следната молитва:

Господи, помилвай чедата ми, умрели в утробата ми! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради Твоето милосърдие, заради моята вяра и сълзи, кръсти ги в морето на Твоите щедрости и не ги лишавай от Твоята Божествена Светлина!

Матушка Антония е казвала: Като измолим младенците, и те ще измолят нас.

---------------------------------------------

(По книгата на В. В. Медушевски – „Схимонахиня Антония и всенародната беда на детеубийството“ – издание на българския Атонски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, 2005)

 

   

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n