Молитвено правило на Пресвета Богородица за погубени деца от съзнателен или спонтанен аборт

Иподякон Йордан ПЕТКОВ

Следващите редове са въз основа на едно невзрачно на пръв поглед книжле, което обаче е с голяма стойност. То е от руския автор Вячеслав Медушевски и е съкратен вариант на неговата прекрасна книга „Поменете моята любов“.[2] Посветено е на масовия грях на аборта. Само в Русия регистрираните аборти през 1990 г. са били над 4 милиона, а с нерегистрираните – около 20. За едно поколение от 25 години това

прави над 500 милиона унищожени човешки живота – много повече, отколкото и през най-кръвопролитните войни!

     Какво всъщност представлява абортът – дали чисто и просто отстраняване на някакво парче месо от тялото на майката или убиване на одушевено човешко същество? Страшното е, че се оказва точно това, второто. За това свидетелстват много, твърде много светии, някои от които ще споменем. Оказва се, че противно на някои мнения, дори и в най-начален стадий на бременността, детето има душа, върху него има Божи промисъл за бъдещето му, дори е известно името, което би получило, ако не беше убито чрез аборта, предприет поради най-различни причини. Но трагедията не свършва с това, а от този момент се задълбочава. Душата на детето освен че се лишава от земния живот, но тя се лишава и от кръщението, без което в отвъдното тя не е на добро място и страда. От друга страна заради този голям грях на убийството Бог ги лишава от благодатта Си и помощта Си, в резултат на което нечистите сили умножават правата си върху тях да ги мъчат като убийци – чрез различни страдания, нещастия и болести по тях и по децата им. И така, тежките последствия от този грях са страдания още тук, а в бъдещия живот е възможно да загубят спасението си, което е най-страшното.

     Наистина трагедия! Но все пак милостивият Бог е промислил нещо специално: Той и Пресвета Богородица въздигнаха матушка Антония да воюва срещу този всенароден грях. Самата Божия Майка твърде много страда за тези нещастни душички, за което можем да съдим по Нейното явяване на матушка Антония в будно видение в московската църква „Воскресение словущее“, когато ѝ е дала специално молитвено правило за измолване на погубените младенци (за избавянето им от страданията им в отвъдното) и примиряването на майките им с тях и за тяхното опрощение – и чрез това примиряването им с Бога. За това благословено от Света Богородица правило ще поговорим сега, а накрая прилагаме и самото правило.  

     Преди пострижението си матушка Антония веднъж била във въпросната църква „Воскресение словущее“ пред прекрасната чудотворна икона на Богородица „Търсеща погиналите“ и вижда, че Тя отвръща лицето си от нея. На другия ден сутринта дошла по тъмно в храма и помолила познатия пазач да заключи църквата. И започнала дълго на колене и със сълзи да се моли пред иконата на Богородица. Изведнъж усеща, че някой се приближава до нея и я докосва по рамото. Обръща се и вижда една величествена Жена с игуменски одежди. Тя ѝ казала: „Защо плачеш така? Има само три непростими гряха – хулата против Светия Дух, самоубийството и гордостта“. И ѝ открила молитвеното правило, с което да се моли за убитите младенци. Матушката направила земен поклон пред Нея, а като се изправила, видяла, че няма никой. „Кой беше в храма?“ – попитала тя пазача. – „Никой, църквата е заключена.“ – „А на кого са тези други следи от дъжда, освен моите?“ – „Защо се учудваш, като знаеш, че тук и кандилата сами се палят!“ – бил отговорът на пазача.[3] Ето какво било това чудотворно явяване наяве пред нея на Пресвета Богородица, Която е избрала матушка Антония да воюва неотстъпно с този грях!

         Коя е матушка Антония? Старци (батюшки) и старици (матушки) – се наричат такива святи хора, обикновено монаси и монахини, на заради ревността им към Бога, Той е дал духовна разсъдителност, а на някои и прозорливост за бъдещето и за Божията воля, при които хората отиват, за да получат наставления. Такава е и матушката, за която говорим – схимонахиня Антония (1904 – 1998).

       На матушка Антония благодатно ѝ се предали даровете на духовния ѝ отец Иосиф на прозорливост и изцеление. Горещата ѝ душа ревностно поглъщала благодат чрез блажените старци, а по воля Божия после трябвало да отдаде на хората полученото. За твърдото носене на кръста в живота ѝ бил даден великия дар на прозорливостта, настъпването на бесовската сила, изцелението и спасяването на хората. Матушката имала мигновена, жива и конкретна прозорливост, с духа си знаела всеки човек, защото живеела в духовния свят извън времето и пространството; изгонвала е бесове; три пъти е напускала тялото си и е била на небето; знаела е Божията воля; имала е благомощна молитва; върнала е към живота умиращ човек с дълги и изтощителни молитви; с молитва е стигала до затвореното сърце, което подсъзнателно желаело да живее по своето мнение. Прилагала е опита на св. отци да стигне до покаяние чрез самоукоряване. Някои несправедливо я обвинявали в прелест (тоест, че това, което е говорела не е от Бога, а от бесовете), но прелестта е несъвместима с покаянието, което тя е имала (и със смирението). Нейният старец обаче, преподобни Кукша, наричан свети Серафим Саровски на 20 век и живял до 1964 г., е знаел, че явяването на Богородица пред матушката е истинно и я благословил да се моли за убитите младенци с това правило. (Това е добре да се знае от някои, които се отнасят с насмешка към правилото ѝ и към нея като към прелъстена.) Като за начало тя е направила 1000 екземпляра на молитвеното правило и го раздавала на жените.

       Търпяла е изкушения (страдания) от близките (синът ѝ я биел, а тя с любов го канела да си похапне); имала е благоговение пред Бога и страх да не загуби благодатта. Нощем тя плачела и със съвсем детски глас молела Бога – Прости ми, Господи, аз съм лош човек! Плачела за греховете на Русия, на света и за това, че хора загиват без молитва. Съветвала е първо да се помолим за слепите, немите, глухите, инвалидите, страдащите, гладните, бездомните и после Бог бързо ще чуе и нашите молитви. Преди да се помолим за упокоение на нашите близки, да се помолим за ония, за които няма кой да се помоли. Да се молим така: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния и целия човешки род! Да се молим и за тези, които трябва да дойдат на белия свят. Да се молим и за тежко болните наши недоброжелатели (врагове). Защото правилно е казано, че отношението на Бога към нас е според нашето отношение към другите и особено към враговете ни. Както ние се отнасяме към другите тук, така и оттатък ще се отнасят с нас. Господ обича и прощава греховете на ония, които много са възлюбили, които съчувстват и се жертват за другите и за тяхното спасение, а не гледат дребнаво и егоистично на първо място себе си и собственото си спасение. Човек не може сам да се спаси, а само съборно в Църквата. Той не е отделен от другите индивид, а е свързан с тях с множество нишки на любов или омраза според свободната си воля. (И не очисти ли сърцето си от неприязънта си към другите и не ли им прости в себе си, е християнин само на думи.) И нищо духовно не може да постигне, ако не се съедини с цялата си душа с последните по време светии. Не от себе си, а по откровение свише матушка Антония е казвала на хората, че неуредиците, трагедиите и болестите в живота им са свързани с непростените им грехове, които умножават правата на дявола над тях, лишават ги от най-важното – Божията благодат и помощ. И когато ги довеждала до горещо покаяние и искрени молитви, животът им се преобразявал пред очите им. Бил ѝ е даден дар на прозорливост и изцеление, често е виждала душите на хората като отворена книга. До последните си дни тя се е молела със сълзи за всички погубени младенци и получавала все повече видими свидетелства за ползата от молитвите, които изправяли живота на семействата, премахвали много неблагополучия, нещастия, скърби и болести от тях и още по-настойчиво заставяла всички да постоянстват в молитвата. (Същото важи с пълна сила и при покаянието и изповедта на всички други грехове, което всеки един задължително периодически трябва да върши, за да се очиства душата му, защото само чистата душа се уподобява донякъде с Бога, а подобното привлича подобното и върху такава душа снизхожда Божията благодат и помощ.) Матушката подготвяше сърцето за покаяние, учеше жените да се молят за погубените деца със сълзи, с голям плач на сърцето. Ненавистта към детето, която е съпровождала аборта, се преодолява с любов. А за придобиването ѝ няма друг път, освен да се потрудим с молитва за убития. Така и детето ще се примири с майката, тъй като и то изпитва неприязън към нея. Щом се потрудим с молитвата, с времето Бог ще ни даде искрено съжаление, угризение, покаяние, сълзи и любов към погубените деца. Това е първото ниво. Достигнем ли го, чак тогава можем да направим другите две неща – да изповядаме греха си пред свещеник и да изпълним молитвеното правило. Матушката не е благославяла то да се изпълнява формално, без искрено покаяние.

     Този грях, ако не е заличен с искрено, горещо покаяние и изповед, има много отрицателни последици – пречи на Божията благодат да дойде до съпрузите (а това е най-важното за човека!); в техния живот се явяват различни скърби, нещастия, болести, в това число и по следващите им деца, често ги постига безплодие. Затова не само жената, но и съпругът и всички, които са я карали да направи аборта, трябва да понесат искрено покаяние и изповед. И то съвсем не само, за да се премахнат временните неблагополучия в този живот, които непременно се получават в това семейство, но на първо място, за да не загубят спасението си в отвъдния живот, което е много вероятно, а това е най-ужасното нещо, което може да им се случи.

       Ако жената е подложила детето си на жестока и мъчителна смърт, може ли нейната собствена смърт да бъде лека (ако не се е разкаяла)? Неразкаяният грях на аборта има последици и оттатък гроба. Много святи и прозорливи старци и матушки са виждали страшна картина: измъчващите се погубени младенци чакат кога техните майки-убийци, след като егоистично изживеят своя земен живот без тях, ще заемат тяхното място, а те самите ще излязат от тъмниците. На сляпата схимонахиня Сергия във видение е било казано, че младенците ще се освободят от мъките си след смъртта на техните майки.

         Затова без никакво отлагане трябва да се направат две неща – покаяние и изповед, и заедно с туй да се изпълни молитвеното правило, дадено от Самата Богородица на матушка Антония, което прилагаме накрая. Чрез него майката или двамата родители (ако го направят и двамата) подобряват участта на младенеца – то му се вменява вместо кръщение. Чрез него те се примиряват с младенеца. Успоредно с това чрез покаяние и изповед те се примиряват и с Бога. В резултат на това Той снема от тях или смекчава различни Свои вразумителни наказания, които им е пратил – нещастия и болести, животът им се поправя пред очите им, отваря се пътят на Божията благодат и помощ към тях.

     Чрез това правило, както казахме, става помирение на майката и младенеца. Това е много важно, защото има много свидетелства за това, че душите на погубените младенци не обичат своите майки-убийци; често самите майки сънуват децата си, които ги упреквали: Мамо, защо ме уби?! Множество видения на такива деца е имал известният руски свещеник, отец Василий Швец (в света той е бил лекар и ученик на академик Павлов). Той е обобщил гневните думи на тези деца така: О, страшни майки, плачете и ридайте, и никога не забравяйте страшните си престъпления! О, нещастни, зли майки, вие ни убивате и не съжалявате, а от това често страдате и боледувате. Заради нас получавате злокачествени язви и преждевременно, тежко, неразкаяно, без покаяние умирате. И накрая още нещо важно – те просят нашите молитви: Молете се за нас, да не погинем ние и нашите родители! Просете в молитва от Бога, да ни отмине тази тревога!

     Светиите са имали различни видения за нещастията на тези отхвърлени от родителите си деца. На схимонахиня Варвара също е бил даден дар от Света Богородица да измолва младенците. Във видението, което ѝ е било дадено, децата са викали към родителите си: Майчице, татенце, защо ме захвърлихте? Видения на нерадостната участ на младенците отвъд са имали и сляпата схимонахиня Сергия, свети Амфилохий Почаевски, майка Атанасия и много други.

       Даже и вярващите понякога лекомислено не си дават отчет за чудовищността на този грях: че убиват човек; че въстават против Бога като грубо потъпкват Неговата воля за този човек и Божия промисъл, по който е известно и името на детето, и земното му бъдеще, което те му отнемат. И най-лошото: те отнемат възможността на неродената му душа да се кръсти и чрез това я обричат на едно полунещастно пребиваване и в отвъдното.

       Преди още физическото убийство, детето инстинктивно чувства, че майка му иска да го премахне и изпитва тревога и ужас. Доказано е, че всички методи на убиването на младенците в майчината утроба им причиняват жестоки мъки – независимо дали ще бъдат разкъсвани с кюрета или с накрайника на вакуум с остри краища, изгаряни с концентрирана киселина или с други изтънчени методи на убийство. Потресаващи са заснетите документални кинокадри, запечатали ужаса на детето, което напразно се мъчи да избегне приближаващия се нож, а после как се гърчи от болка, разкъсвано с острието в утробата на майка си! „Как ли е страдала и страда и Пресветата Майка Богородица като вижда всичко това – и за младенците, и за безумните им и жестокосърдечни майки, които в този момент се „очистват“ от нежелания плод на греховната „любов“, за да се подготвят за нови сексуални удоволствия с чужди мъже или със собствения неразумен съпруг! И как ние, непокаялите се лицемери и детеубийци от четвърто поколение можем да се осмеляваме да просим и очакваме нещо от Бога!“ – възкликва авторът Медушевски.

       Из книгата „Изобличителни слова“ на архимандрит Рафаил Карелин:

         „Когато железните нокти се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме!, но всичко беше напразно и утробата на майка ми стана за мене място на екзекуция. Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с тебе. Аз дори се боя да кажа думата „майко“, щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми и как тялото на майка ми стана тяло на студена змия. Има две свети думи: „Бог“ и „майка“. По Своята милост Бог не ме остави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата дума „майка“ – изгубих, любовта ми се оказа ненужна за тебе. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви и твоето сърце – ти го загуби, без да знаеш това. Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея. Затова, майко, ти стана убийца не само на тялото, но и на душата ми. Помни, майко, че в убийството на невинен се повтаря съдът над Христос. Иуда продал Невинната Душа за 30 сребърника. Ти продаде моята невинна душа за правото да бъдеш свободна от твоето дете и сама заплати за смъртта ми – постъпи като Иуда. Христос са Го разпънали – и ти ме разпъна. Сега, заради тебе не мога да видя Божието Лице, но аз зная, че Той иска да спаси всички, в това число и тебе, макар и много грешна. Ти не ме чу, когато те молех в утробата ти да ме пощадиш; чуй поне сега това: Майко, пощади себе си, пощади душата си, умий я със сълзи на покаяние, та да не загубиш най-важното – спасението си. А ако имаш друго дете, отдай му любовта, която трябваше да дадеш на мене. И непременно го просвети с кръщение, за да не влезе в този свят сляпо като мене. Та ако умре в ранна възраст да чуе над гроба си песнопенията на Църквата, а на небето – ангелското пеене, от което ти ме лиши.“

         Това е велик грях против Бога с много тежки последствия и върху погубеното дете, и върху извършилите го: те получават още тук, на земята различни Божии наказания, страдания, нещастия, болести върху себе си, близките си, децата си, а в бъдещия живот може да им се случи най-страшното – да загубят спасението си. Това ясно и прозорливо го е виждала и матушката в идващите при нея и им е казвала: това ви е от еди-какъв си грях, а това е от абортите...

     Причините за този грях са различни – и съвременният сексуален разврат, който ни заобикаля отвсякъде в живота, и дълбокото незнание – че този грях не касае само лично жената, но с него тя обрича душата на собственото си невинно дете на страдания в отвъдния свят, като го лишава от Христовата светлина, тъй като то е лишено от кръщение… Затова и в молитвите, дадени на матушката от Света Богородица, се казва за погубения младенец: в утроба измъчван, в тъмница седящ. Хората би трябвало да бъдат просвещавани по тия неща в семейството, училището, в обществото – да бъдат възпитавани в отговорност, а това е много тясно свързано с възпитаването на най-важното – вярата в Бога и изпълнение на Неговите заповеди.

       Трябва да се измолват погубените деца не само на живите, но и на вече починалите родители; на нашите и на чуждите, за които няма кой да се помоли или не би го направил както трябва. Трябва да се измолват и децата, починали при спонтанен аборт, въпреки, че там може и да няма грях или той да е несъзнателен. След измолване дечицата се успокояват и понякога се явяват насън в светли одежди на онези, които са се молили за тях.

           Важността на покаянието е много важна. Развратената душа трябва да принесе дълбоко и искрено покаяние, за да се очисти и да получи благодатта на Светия Дух, а именно тази благодат помага за преодоляване и на останалите ни пороци и получаването на спасението. Неразкаяните и неизповядани грехове са пречка за Божията благодат. Така че покаянието за този и за който и да било грях и порок, е най-важното за нашето вътрешно очистване – чрез него се приобщаваме с Бога и Неговата благодат и помощ в този живот – без него ги нямаме. И най-сетне, чрез покаянието достигаме единствено главната цел – спасението. Имаш ли благодатта, животът на земята въпреки всички страдания и тежести, става изпълнен със светлина, смисъл, радост и пълно щастие – тя дава сили да се превъзмогне всичко тежко. И най-„щастливият“ живот без Бога, с всичките му земни блага и удоволствия, е много по-нещастен и от най-тежкия живот, но с Бога (и това съвсем не е самовнушение на „блажените вярващи“) – всеки на практика може да се увери от реалната Божия помощ, изразяваща се в благодатта.

               (Бележка моя. Благодатта се изразява в невеществените Божии енергии, внасяни у нас чрез Светия Дух. А те устройват живота на верния в изпълнението на заповедите и уповаващия се на Господа с молитвите си християнин по най-добрия начин тук, на земята, а оттатък му осигуряват спасението. Като казваме – „живот по най-добрия начин тук на земята“, това не означава живот без страдания – често за християнина те идват в повече, отколкото за някои светски хора. Но животът ни тук, на земята, е едно велико изпитание и подготовка за вечния. И главната ни задача е да го изживеем според Божиите заповеди с вяра и молитва към Господа. И тогава, въпреки и страданията ни (колкото и велики да са те, няма да са по-големи от тези на светия праведен и многострадален Иов, който въпреки това не е изрекъл хулна дума против Бога[4]), ще видим как Бог ни компенсира със Своята благодат. С нея сме безкрайно по-щастливи и богати и от най-безметежния милиардер на този свят, притежаващ достъп до всички блага и удоволствия – всичко това е мимолетен сън. Защото, ако трябва да се изразим с точния език на математиката, отношението между духовния и светския живот обикновено е в обратно пропорционална зависимост. Тоест: когато растем според светските критерии, намалява духовният ни ръст и, естествено – благодатта, от което може да загубим и спасението си. Освен това всяко намаляване на благодатта води до увеличаване силата на дявола над хората и възможността да ги мъчи по различни начини още тук, на земята.)

           Очистването на душата и от този, и от всички други грехове чрез покаяние отваря път за по-нататъшно покаяние и просветляване на душата. Увеличаващата се любов и благодат, придобивани чрез молитвите за своите умъртвени деца често преминава в нови молитвени подвизи – родителите стават молитвеници и за други погубени души. Днес това молитвено правило, открито от Богородица на матушката, е известно не само в цяла Русия, но дори и в Светата Земя.

       Матушка Антония е учела, че всеки грях е престъпление против любовта, защото Бог е любов. Казвала, че Господ записва делата ни и колко хора сме поставили на добрия път.    

         Матушката благославяла бременните жени да се молят за всички младенци, които трябва да видят бял свят. Тя благославяла да се молим и за деца, починали при спонтанен аборт. Тъй като и умрелите при спонтанен аборт не са добре оттатък – некръстени, ничии, страдащи... И за тях трябва да се молим с това правило, както и за тези, убити при съзнателен аборт.

         Грехът на съзнателния аборт се опрощава чрез дълбоко разкаяние и след това чрез църковното тайнство изповед – това са най-важните неща, които всеки един човек трябва да направи за собствените си грехове и повече да не ги повтаря. По този начин той се примирява с Бога, става свой за Него, очиства се и получава най-важното – Божията благодат и помощ в този живот и спасението оттатък.

     Матушката не на всеки е давала молитвите – тя е знаела кого те могат да преобразят, а за кого могат да са безполезни (ако се правят формално и студено) или духовно опасни – има опасност от отмъстително нападение на тъмните сили, особено когато се измолват чужди убити деца. Но който има чиста, любяща, вярваща и силна душа, ще бъде подбуден от Светия Дух да измолва и съвсем непознати деца, като мъжествено презре възможните отмъстителни бесовски нападения и изкушения. Защото Този, Който е с нас е неизмеримо по-могъщ от този, който е против нас и виждайки нашия саможертвен подвиг в името на любовта, ще ни опази и дари голяма благодат заради това дело. Матушката често сама е правела това молитвено правило и поклоните заради другите и до последните дни на живота си не е преставала да се моли за всички погубени младенци. Това е пример и за нас, че можем да правим правилото заради наши близки и познати, които не са достатъчно издигнати във вярата, но и те е добре да се покаят искрено и да се изповядат за греховете си. При други – възрастни и болни наши близки, можем да разделим молитвеното правило, като на тях оставим молитвите, а ние правим поклоните заради тях, може би най-добре по едно и също време всеки у дома си, за да не смущаваме и разсейваме дълбочината на молитвените им чувства – най-важното при една молитва, за да бъде тя чута, приета и действена, от което зависи и подобряването на състоянието на младенците в отвъдното. Матушката е чувствала това състояние и понякога е карала родителите да повторят молитвите и поклоните, а след това е изисквала да не изоставят молитвите за децата си през целия живот. Това всеки сам би трябвало да усети и прецени: ако молитвите са били действени, той трябва да усети в себе си едно облекчение, успокояване и радостна увереност, че молитвите му са чути и приети. Това става, ако са направени с искрено и дълбоко, пламенно чувство. Ако това го няма, правилото трябва да се повтаря, докато се получи. Матушката особено е одобрявала нощната молитва. Св. Иоан Златоуст казва: Както нощната молитва на апостолите Павел и Сила отворила вратата на тъмницата, така и нощната молитва на християните отваря небесните врати. Нощната молитва е най-силна. Един от великите руски Псковско-печерски старци – Сава казва, че често нашият ангел-пазител ни буди около 3 часа нощем и това е много важен час за молитва, който не бива да изпускаме, та дори в краен случай и в леглото да кажем някоя силна молитва, например Царю Небесни или Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице (има ги в правилото) или други.[5]

       Измолването на младенците коренно е преобразявало и подобрявало живота на молещите се: изчезват болести, подобряват се семейните отношения между съпрузите и с децата и се отваря пътят на Божията благодат и помощ, без която нищо не можем да постигнем.

         Правилото могат да го правят както жени, така и мъже; както за свои, така и за чужди деца, но с вяра и с горещо чувство и покаяние, защото съществува пряка връзка между мярата на молитвената покайна любов, принесена на Господа за убитите младенци и подобряването на тяхното състояние в отвъдното – колкото с по-горещо чувство, искрено покаяние и любов – толкова по-добре. Трябва да го правим и за починали наши близки – родители, баби, приятели и други и да измолваме техните деца, пък дори и за деца на съвсем странични и случайни хора – от милосърдие към тези нещастни душички, защото те се надяват и ожидат за нашите молитви. Мъжете и близките, които са скланяли жените към аборт, споделят същия грях – на убийци, затова и те би трябвало наравно с тях да принесат своето покаяние. Същото се отнася и до лекарите, които са вършели абортите и да престанат да се занимават с това, ако проумеят същността на нещата.

           (Бележка моя: имам приятел добър лекар-гинеколог. Похвали ми се веднъж колко деца е изродил. Попитах го: „Ами абортите?“ Той въздъхна: „Ох, те са много повече… Но веднъж един свещеник, с когото споделих, ме успокои, че такъв ми е бил занаятът.“ Не зная точната дума, с която можем да назовем такъв „занаят“… Но резултатът: жена му – в инвалидна количка, която наскоро почина; синът му – почина; той – нещастен и инвалид. Жив пример за истинността на твърденията на матушка Антония и на светиите. Той иначе има простодушен характер и като му обясних всичко това, веднага съзря връзката и обеща при първи възможен случай да отиде на изповед при свещеник – дано го направи. За съжаление, разговорът ни се състоя след запознанството ни, когато той вече беше пенсионер. Но поне ще бъде добре за спасението на душата му, ако го направи.)

           Едни от жените може би съзнават, че чрез аборта погубват дете с човешка душа и това наистина е ужасно жестокосърдие, защото те извършват съзнателно човекоубийство. Св. Иоан Златоуст казва дори, че умъртвяването на плода е по-тежък грях от убийството, защото се извършва върху плода, който би трябвало да е плод на най-силната и дълбока любов и който е абсолютно невинен. Преди векове в Европа и в Русия в законодателството е било предвидено смъртно наказание за извършилите аборт. В лекарската Хипократова клетва абортът категорично се отхвърля. В другата категория са жени, много от тях може би и добри, но лекомислени и незнаещи – те считат, че се премахва само някакво парче месо, не човек с душа, който изпитва чувства и страдания.

            (Бележка моя – в полза на това говорят и ги успокояват някои източни окултни писания, които казват, че в началото зародишът няма душа и не е грях да се прави аборт, а след еди-кой си месец придобива душа и тогава вече не бива. Много пъти сме говорили за вредата от окултните писания, които са писани под диктовката на нечистите сили и които са много приятни, леки за възприемане и гъделичкащи въображението с най-различни „факти“ за много дълъг, та дори и вечен земен живот, за което скрито мечтае всеки един светски човек. Поради това и много християни с удоволствие си четат такава литература и по този начин се отдалечават от Бога и стават зависими от дявола. Има и немалко истини в тези писания и те подвеждат хората покрай тях неусетно да приемат и пагубните дяволски внушения. Такива са книгите на Дънов, който от първа ръка ще ви говори за Христос, сякаш е бил един от любимите Му ученици и апостоли, и цялата източна литература с ученията си за карми и прераждания – като от огън да бягаме от всичко това! Има доста християни, които уж вярват в Христос – Спасителя, но и ревностно изповядват дяволската концепция за преражданията – познавам немалко такива. „Още ли ще куцате на две колена? – възкликва свети пророк Илия към вярващите в бесовския бог Ваал. – Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!“[6] Чрез вярата в преражданията вярващите уж в Христос, всъщност се отричат от Него и Му удрят плесница, подобно на онзи неразумен слуга на първосвещеника, на когото преди това Христос е направил велико благо (Иоан. 18:22). Защото тези „християни“ чрез вярата си в преражданията, казват на Христос – „Господи, уж си премъдър, а защо си постъпил толкова глупаво? Защо трябваше да идваш на земята и да страдаш заради нас, като ние прекрасно и без Тебе щяхме да се спасим след стотина прераждания!“ Ей това вече е чиста радост за дявола – да внуши на хората да правят неговите дела – да се отделят от Бога и да си въобразят, че са си самодостатъчни без Него! И това ако не е по-голяма плесница от онази на негодния слуга – здраве му кажете! Защото онзи все пак не беше Го познал като Господ, а тези са кръстените в Неговото име! Но както тогава Христос постави на място неблагодарния и негоден слуга, така и божественият Павел казва на привържениците на преражданията (ако могат да приемат): „На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ (Евр. 9:27). Защото Господ винаги прави всяко нещо по целесъобразност и никога – нищо излишно. Ако наистина имаше някаква „карма“, „сила“, независима от Бога (?!), която да регулира вместо Него всичко, защо Бог Отец трябваше да изпрати Своя Син Единороден да страда заради нашето спасение – ние ли сме му по-мили – Негово все пак творение, или Неговият Единосъщен Син, Бог и Творец на всичко видимо и невидимо?! Въпрос с твърде понижена трудност за верните християни, а за другите – ето най-полезния за душите им съвет: да четат повече светоотеческа литература. Тя е продължение на Словото Божие и заедно с Него ще ги предпазва и лекува от дяволските заблуди.)

           Но да се върнем на темата – много хора не мислят, че абортът е грях, защото не знаят, че плодът има душа или поне мислят, че в съвсем ранен стадий ембрионът няма душа. Имаме обаче свидетелства от твърде много прозорливи старци, матушки и светии, че това не е така – душите на всички погубени деца независимо от стадия на бременността и независимо дали абортът е съзнателен или неволен, спонтанен, оттатък се намират в недобро състояние и се нуждаят от нашите молитви за тях. Съществото в утробата не е безлично, както мислят някои. Матушка Антония изобличила една жена с думите: Уби иерей (свещеник)! Всяко едно от тези деца има определено му по Божия воля някакво бъдеще на земята, от което го лишава неговата майка, като прави престъпление против волята Божия. Старецът Николай Талабски посрещнал изгарящата в разкаяние С. Б. с думите: Уби младенец! Колко жално плаче той. Как можа? Жената му казала, че някакъв вътрешен глас ѝ казвал името на убития младенец: Н. Да, наистина се казва Н., само че не е кръстен. Можеш да се молиш за него – отговорил ѝ старецът Николай.

       (Бележка моя. За по-голяма доказателствена сила на всичко казано до тук, ще дам един неслучаен пример от личния си живот, който ме подбуди да напиша всичко това. Преди няколко години сънувах едно приятелско семейство с двете им деца. Учудих се, защото зная, че имат само едно момиче; бях му забравил вече дори и името. И ето, виждам това момиче като малко бебе на около една годинка в ръцете на моя приятел. А зад нас едно по-голямо момченце на около три-четири годинки, със зачервено, нездраво личице, тъжно, измъчено, но ми се усмихва, протяга ръце към мене и иска нещо да ми каже. Аз му се усмихнах съчувствено и ласкаво го попитах: Как се казваш? То ми отговори: Тошко! А тя е Илиана! – и посочи към сестричето си. Събудих се и усетих, че този сън не е случаен. Той ми беше даден призори в същия ден, в който бях решил да отида да видя болната майка на същата моя позната. Споделих с майка ѝ съня си. Тя се оживи и ми каза, че името на внучката ѝ наистина е Илиана. Оказа се още, че преди да се роди Илиана, дъщеря ѝ е имала спонтанен аборт и е загубила детето си. Оказа се още и това, че неговият дядо, на когото би бил кръстен, ако се беше родил, наистина се казва Тодор! И така, не остана никакво съмнение в истинността на този сън. През следващата нощ за втори път сънувах Тошко. На сън аз много добре усещам с духа си нещата – усетих цялата му неизразима мъка, която ми се предаде и обзе и мене и аз заплаках, а когато се събудих, възглавницата ми беше мокра от сълзи. (Когато сънувате някого или натрапчиво наяве си мислите за него, жив или починал, много вероятно е той да има нужда от вашите молитви – молете се за него – някой от отците го беше казал.) Аз знаех със сигурност две неща – че душата на това дете в отвъдното не е добре и че тя се нуждае от моите молитви – протегнатите му измъчени ръчички към мене ме умоляваха за това… Но как да се моля за това некръстено дете?!... Така или иначе, направих за него каквото усетих като внушение свише, но в мен останаха много въпросителни. До деня, в който по Божи промисъл скоро след това братовчедка ми Велина Бъчварова ми подари въпросната книжка на Медушевски за матушка Антония, за да я давам за четене на хората. Тогава отпаднаха всички останали неясноти. Забелязал съм как Бог винаги действа комплексно, премъдро, многопосочно и ефикасно със Своя спасителен Промисъл върху нас, нашите близки и целия човешки род. Конкретно чрез моя сън Той направи твърде много неща. Първо, милостиво даде на това дете да ме използва като врата към нашия свят. През тази врата то надникна и се чу гласът му – чрез този глас Бог ще даде на родителите му най-важното –   вярата и молитвите; любовта към него и молитвите за него, и по този начин се спасяват едновременно най-малко три души! На мен пък ми даде въпросителни за доразвиване на духовната ми опитност, разсъдителност и доузряване. И най-накрая директно ми тикна в ръцете книгата за светата матушка, чрез която пламна искрата и ми възпламени двойно ревността – и поради важността на проблема, и поради личното ми участие и опит чрез съня, който ми беше дал преди около три години. Заради което веднага и без отлагане усърдно се заех да обобщя фактите по най-силно въздействащ върху хората начин, за да разберат какво всъщност са вършили и да достигнат до най-важното – покаянието. Защото осъзнах колко е важно да се говори за това в днешния бездуховен прагматичен свят, където детеубийствата стават почти като на конвейер. А покаянието е изобщо основата на нашето спасение.

       От само себе си се разбира, че почти веднага, като си спомних измъченото личице на Тошко, което недвусмислено ме молеше да се моля за него, през една нощ бях подбуден от Светия Дух с горещи чувства да направя молитвеното правило за него и за други дечица, като му дадох името Теодор – на патрона на Тодоровците – свети великомъченик Теодор Тирон (17 февруари). Изпитах голямо облекчение, духовна радост и благодат.

       Тук е необходимо да вмъкна няколко думи по отношение на сънищата. По принцип светите отци са ни казали да не вярваме в сънища, защото повечето от тях наистина са или случайна игра на мозъка, или от дявола, а те искат да ни предпазят от неговото душегубно въздействие. И са прави. Но тук се иска духовна разсъдителност – има ли случай, в който дяволът да праща сънища, за да подбуди някого да се моли за спасението на нечия душа?! Той, врагът на човешкото спасение?! Самия Господ са укорявали, че върши чудесата Си чрез дявола, на което Той е отговорил: „Ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?“ (Мат. 12:26). Затова пак премъдрите свети отци, освен че са казали да не вярваме (по принцип) на сънищата, но са ни оставили още и това златно аскетическо правило: „Не приемай и не отхвърляй“.[7] Според свети Софроний Сахаров даже приемането е по-малкото зло, защото, ако душата влезе в заблуждение, разбира заблуждението си и се покайва, докато отхвърлянето може да се превърне в богоборчество. И накрая ще приведем и този показателен пример, че ако светият праведен Иосиф – Обручникът на Пресвета Богородица, беше отхвърлил четирите именно съновидения на ангела, който го предупреждаваше на сън, нямаше да опази Младенеца Христос и ние нямаше да получим спасението си (Мат. 1:20-21; 2:13; 2:19-20; 2:22). Но по принцип – да, светите отци са подхождали много внимателно към собствените си съновидения, изследвали са ги с духовна разсъдителност, съветвали са се с други отци, чакали са повторни знаци от Бога и чак тогава са ги приемали.

       След като направих това правило за детето на моите приятели, вярвам, че и те ще го повторят от себе си, за да му засвидетелстват своята родителска любов, от което то напълно ще се успокои. Но те живеят другаде и аз скоро няма да мога да им обясня тези неща, и затова избързах да го направя, за да го избавя час по-скоро от това мъчително състояние.)

           След изпълнението на правилото Ана С. имала видение – огромно множество дечица в тъмница с протегнати ръце, а тя със светилник ги извежда оттам. Тя казва: Разбрах, че трябва непременно да се моля за децата. Не можеш да не се молиш за тях. Те зоват.

           А матушка Антония е казвала: Като измолим младенците, и те ще измолят нас.

………………………………………………………………………

       Това, което съм написал, е най-главното от книжката за матушка Антония, която е съкратен вариант на книгата от същия автор „Поменете моята любов“.[8] Голямата книга, разбира се, е много по-силна и интересна. Който пожелае, нека я намери и я дава на хората с такива проблеми да я четат и да лекуват живота си, спасявайки и себе си, и дечицата си; в нея матушката дава и много интересни поучения. Но ако не я намерите – главното от нея се постарах да изложа тук.

       А ето и накрая самото молитвено правило за измолване на погубените деца, независимо дали от съзнателен или спонтанен аборт, дадено от Самата Богородица:

Молитвеното правило

       „В името на Отца и Сина и Светаго Духа – амин! Боже, бъди милостив към мене, грешната! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички светии, помилуй нас – амин!

     Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!

     Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души!

       Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний, помилуй нас! (3пъти). – Слава на Отца и Сина и Светаго Духа; сега и винаги, и во веки веков, амин! – Пресветая Троице, помилуй ни; Господи очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцери немощите ни заради Твоето име! – Господи, помилуй! (3) – Слава на Отца и Сина и Светаго Духа; сега и винаги, и во веки веков, амин!

       Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е Царството и силата, и славата во веки – амин!

     Свети Иоане Кръстителю, кръсти моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

     Света великомъченице Варваро, приобщи моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

     Свети Симеоне Богоприемче, както си приел Христа в ръцете си, приеми и моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

     Света Анно Пророчице, приеми като кръстница моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ!

     1) Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души! (48 пъти)

   > Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми! (При земния поклон падаме на ръце, колене и допираме челото до земята, после се изправяме. Ако наши възрастни близки решат да правят правилото, но не могат да правят такива поклони, можем да се разберем с тях по времето, когато казват молитвите, ние да правим поклоните у дома си вместо тях. Ако е невъзможен такъв вариант, ще правят поклона в сърцето си.)

       2) Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е Царството и силата, и славата во веки – амин! (48 пъти)

     > Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!

     3) Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице, та като се надяваме на Тебе да не погинем, но да се избавим чрез Теб от беди, защото Ти си спасение на християнския род! (48 пъти)

     > Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!

     4) Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешната! (48 пъти)

     > Правят се 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми!“

……………………………………………………………………………………

       (Бележка моя: 1. На матушкаАнтония било казано в откровението, че правилото се прави по веднъж за всяко погубено дете, като отначало се дава от майката или от друг молещ се мъжко християнско име на детето, с което то се споменава в правилото. Дава се мъжко име независимо от пола – оттатък душите нямат пол и е добре това име да е от тези, които вече са давани в рода. Правилото да се повтори толкова пъти, колкото е броят на абортите. Да се прави с искрено и силно покайно чувство, да не се бърза, преди да сме стигнали до него. Подходящо е вечер или нощем, когато се усетим готови и подбудени от Светия Дух. Да няма бързане и небрежност, а всичко да е благоговейно, по възможност със силно чувство. Най-добре е в една нощ повече от веднъж да не се повтаря, защото поради умората ще спадне силата на чувствата.    

         2. Когато правих правилото, за да не се разсейвам с броене на молитви и поклони, което ще отнеме най-важното – чувството и чистотата на молитвата, направих следното. Взех три панички; в едната поставих 48 зърна (за молитвите) – примерно бобчета, във втората 40 (за поклоните), за да ги използвам вместо молитвена броеница, а третата е празна. Застанах пред иконите с горящо кандило или свещ и започнах с първите 48 молитви. Правех ги на колене, макар това да не е в условието на правилото – който не желае или не може, ще ги казва прав. Казвам първата молитва – Царю Небесни... веднъж и прехвърлям едно бобче от паничката в празната, втори път – също, и така 48 бобчета – 48 пъти.

       Започвам с 40 земни поклона, като при всеки се казва: Господи Иисусе Христе, прости ми! (При земния поклон падаме на ръце, колене и допираме челото до земята, после се изправяме. Пред нас на земята са двете панички – едната с 40 бобчета, другата празна. При всеки поклон прегвърляме едно бобче.)

       После започвам втората молитва Отче наш – пак 48 пъти с бобчетата от другата паничка, пак 40 поклона и така до края. В противен случай ще се разсейваме в броенето, което ще отнеме чувството, а то е сърцевината на истинската молитва!

       (Ако жената е болна, възрастна, ще го прави в леглото, а друг заради нея ще прави поклоните, ако се наложи – и цялото правило, но добре е и тя да се покае и изповяда).

[1] Медушевски, В. Схимонахиня Антония и всенародната беда на детеубийството. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон, 2005.

[2] Медушевски, В. Поменете моята любов. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон, 2005.

[3] Медушевски, В. Схимонахиня Антония и всенародната беда на детеубийството. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон, 2005, с. 19.

[4] Жития на светиите – 1 и 2 част. СИ, С., 1991, с. 234.

[5] Велики руски старци, ч. 2. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон, 2006, с. 575.

[6] Жития на светиите – 1 и 2 част. СИ, С., 1991, с. 343.

[7] Архимандрит Софроний. Свети Силуан Атонски. С., 2008, с. 98.

[8] Медушевски, В. Поменете моята любов. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, 2005.