Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Хиляди вярващи се стичат там от целия православен свят; болни от рак оздравяват, бездетни жени зачеват с Божията помощ

ggНАШИЯТ КРЪСТ

Неголямото село Кулевча се намира в Саратски район на Одеска област; в него живеят предимно бесарабски българи, чиито предци са изселници от шуменското село Кюлевча. Но от известно време то стана известно сред православния народ на Украйна, Молдова и Русия и потокът от вярващи, които искат да видят с очите си истинските чудеса, които се случват в тукашния храм „Свети Николай“, става все

по-пълноводен. А много поклонници след това се връщат тук пак и пак. С какво ги привлича този обикновен селски храм?

Наистина, обградената от зелени декоративни храсти и цветя черква е истинско райско кътче, след суетнята на големия град. Тук служи отец Павел, който разказва за чудесата, случващи се в храма, посветен на св. Николай Мирликийски. Но преди да покани поклонниците вътре в черквата, свещеникът ги води към големия поклонен Кръст в двора. Той е и първото чудо на Кулевча. Всъщност, тукашният кръст се явява долната точка на един огромен въображаем Кръст, разпрострял се над територията на цяла Украйна. По благословението на благодатни църковни старци в четирите противоположни краища на страната са въздигнати четири поклонни Кръста. Северният е в Чернобил, южният е в Кулевча, западният е в Стари Почаев, а източният – под Харков, на мястото на катастрофата на императорския влак през 1888 година.

Ето и историята на поставянето на четирите кръста - преди доста време при сляпата монахиня Вера от Киев дошъл за съвет монах Иоан. Тя му казала: „Ти имаш откровение от Пречистата

да въздигнеш четири Кръста от четирите краища на Украйна;

ако направиш това, ще извършиш велико дело!“ И назовала четирите населени пункта. За да се увери в думите ѝ, отец Иоан отишъл да се допита и при своя изповедник, един над 120-годишен старец от Урал. Изповедникът се помолил в олтара и след това рекъл: „Това е велико дело!“ Иоан отишъл и при трети старец, в Одеса; той също се помолил и казал: „Това е велико дело!“ Чак тогава о. Иоан се заловил за работа; намерили се спонсори. Самите Кръстове изработили от 1300-годишен блатен дъб.

На 19. октомври 1888 година под Харков катастрофира специалният влак, в който пътували император Александър III, съпругата му Мария Фьодорова и техните деца. Няколко десетки хора загиват, но царското семейство остава невредимо. Спасението им било обявено за Божие чудо, а на мястото на катастрофата по нареждане на императора бил въздигнат величествен храм „Преображение на Христа Спасителя“ и параклис „Неръкотворно спасение“. По време на Втората световна война храмът бил взривен до основи, а параклисът – силно повреден. Именно от този разрушен храм били взети четири тухли, които били положени в основите на четирите дъбови Кръста. Заедно с тях били заровени и парчета от скалата, в която са изсечени основите на светогорската Велика Лавра.

Но да се върнем в черковния двор в Кулевча. Там поклонници има всеки ден, но в събота, когато се отслужва молебен, пристигат по 400 – 500 – 600 вярващи от Украйна, Молдова и Русия. Всички те първо се покланят пред Кръста.  

swА второто чудо са лилиите, поставени зад стъклото на Казанската икона на Божията майка. Стъблата им са отрязани, но те продължават да растат и да цъфтят цяла година! Ето какво точно се случва – на Светли петък стъклото на иконата се повдига и миряните поставят лилии, откъснати от техните градинки. После цветята се освещават и стъклото отново затваря кутията на иконата. С времето цветята не изсъхват, а продължават да растат, макар и без корени. Обвиват се като венец около лика на Пресвета Богородица и пускат пъпки, които разцъфтяват точно на празника Света Троица.

Ето какво разказва още отец Павел:

- Учените от ботаническите градини в Киев и Одеса две години изучаваха това явление. Няколко клонки взеха със себе си в лабораториите, а други поставиха под стъклата на други икони. Обясниха, че ако растенията се развиват еднакво при различните условия, това е естествено явление. Но ако растат само в Казанската икона, значи става дума за неизвестно на науката явление. Така и стана – оцеляха и се развиваха само лилиите в иконата на Божията майка!

Третото чудо – в средата на храма има голямо Разпятие, което вече пета година мироточи. При това – мирото изтича обилно само в петък, събота и неделя, когато има богослужения. От понеделник ручейчетата започват да пресъхват, остават да сълзят само 2-3 от тях.

И това не е всичко – на общата икона, на която са изобразени св. великомъченик Георги Победоносец и св. Пантелеймон Целител, по време на реставрацията ѝ забелязали нещо удивително: като вдигнали стъклото, реставраторите забелязали, че на него се е изобразила иконата! И това изображение е трайно, не може да се отстрани от стъклото. Подобно явление е наблюдавано и в няколко руски храма, а също и в черквата на киевския Въведенски манастир, където има икона на Богородица, наречена „Призри на смирение“. Учени от различни отрасли на науката, в това число и криминалисти, изследвали Киевското чудо и стигнали до извода, че

явлението има свръхестествен характер.

В кулевчанския храм също така мироточи и иконата на Касперовската Божия Майка. А с иконата на Иверската Богородица започнали да се случват чудеса, когато тя все още принадлежала на една от енориашките. Отец Павел отишъл да опее починалата ѝ майка; тогава жената му показала една обикновена икона – кой знае защо образът на Богородица бил започнал да се покрива от някакво червеникаво петно, което приличало на кръв.

- Когато подариха на храма тази икона, ние поканихме съдебни медици от Одеса, за да изследват състава на червеното петно. – разказва отец Павел. – Тяхното заключение беше: „не е възможно да определим химическия състав“. Тоест, в природата такова вещество не съществува. Наистина, те доказаха, че в него има съдържание на желязо. В същото количество, каквото бе открито и в мирото, изтичащо от Касперовската икона. И отново загадка – желязото обяснява червения цвят на петното на първата икона, но защо тогава мирото на е червено?

Как могат да се обяснят всички тези свръхестествени явления от духовна гледна точка?

- От една страна, това е последният зов на Господ към падналото човечество, за да се осъзнаят хората, да се покаят и да се завърнат при Бога и при своето собствено спасение. – така разсъждава отец Павел. – Нравствено падение, разврат, насилие, убийства, наркотици, алкохолизъм – човечеството е загубило и съвест, и срам. И затова Господ ни призовава към покаяние. От друга страна, Той иска да укрепи в нас вярата. Съветската машина ни превърна в бездушни винтчета. Няма Бог, няма грях – значи всичко е позволено. И така живеем вече много години… Защо Господ ни показва тези знаци по иконите – миро, кръв?

Той ни призовава чрез по-низшето,

за да ни преподаде висшето.

Господ ни обича, като добър Отец се старае да ни даде духовна храна и вечен живот. Вижте как се държи едно непослушно дете – и да го викаш за обяд и да не го викаш, то няма да дойде. И тогава майката използва хитрост, взема нещо интересно и го показва на синчето: „Андрей, ела тук, виж какво имам!“ И детето оставя прителчетата си и тича към майка си, а тя го хваща и – хоп! – слага го на масата да обядва. Така и тук – всички търчат към Кулевча, за да видят с очите си чудесата. А Господ – хоп! – ни покрива със Своята благодат. И човекът се потапя в тази благодат, усеща че нещо необичайно се случва с него. Полека се променя, става друг. А след това му се иска да дойде още веднъж, и още веднъж. Човекът започва да разбира, че глада на своята душа може да утоли само тук, в храма…

Откакто започват да се случват тези чудеса, в храм „Св. Николай“ са открили книга, в която получилите небесна помощ християни описват своите случаи и благодарности. В книгата има записани вече над 700 истории. Една от тях е на жената на свещеника от село Крива балка.

„През 2003 година се разболях: саркома с метастази. – пише презвитерата. - Предписаха ми облъчване, химиотерапия. Но вече ми бяха направени две хирургически операции и аз отказах тези процедури; започнах да идвам редовно тук, в Светониколския храм, поръчвах молебени. Когато след една година минах изследвания, резултатите бяха добри.

Всички казваха, че това е чудо!

Но аз имах още и оток в гърлото и голяма киста на бъбрека. Аз отново отказах медицинско лечение, продължих да идвам в храма, молех се, четях Богородичното правило, молех за помощ с упованието, че Господ ще ме изцели. Отец Павел ми събираше от светото миро от Кръста… И аз чувствах, че вече имам сили да живея по-нататък. Неотдавна, преди Рождество бях при ендокринолога, той отново настоя за операция и ми даде направление за Киев. Подготвяйки документите, направих нови изследвания и лекарят установи, че бъбрекът ми е съвършено здрав – няма нито киста, нито камъни, нито песъчинки. Когато ми прегледа гърлото, каза: „Странно. Вижда се, че там е имало нещо, но сега няма никакъв оток“… Очевидно, Господ ми дари своята милост и аз съм Му благодарна за всичко! Сега аз съм напълно здрава – изследванията ми са нормални, а хемоглобинът ми е като при мъжете.“

И още един разказ – на Олга, която работи като медицинска сестра в Одеса: „Тази година дойдохме в Кулевча по Рождество и гледаме – около храма цъфтят виоли /анютини очички/. Такова нещо през зимата никъде не съм виждала. Тук идвам често, след един такъв случай. Преди това мъжът ми, който е съвършено невъцърковен, не ме пускаше. Миналата година за пръв път дойдохме в Кулевча със сина ми; и буквално на следващия ден на една улица в Одеса го блъсна една тойота. Колата летяла с много висока скорост, челното ѝ стъкло било потрошено, ламарините на капака и калника били смачкани. Сина ми го откарали в същата болница, където мъжът ми работи като лекар; направили му пълни изследвания, но не установили абсолътно никакви увреждания, с изключение на няколко драскотини. Мъжът ми каза, че такова нещо не може да бъде – и така започна и самият той да ходи на църква…“

Ето и част от останалите записки в храмовата книга: „Най-после спрях пушенето, след като цели 11 години се опитвах да го направя със свои сили“; „Премина ми главоболието. Главата ме болеше непрекъснато от 1985 година, когато се върнах от Афганистан“; „12-годишно момче се излекува от проказа на лицето, която го мъчеше от 6-месечна възраст“; „Молехме се дълго цялото семейство да имаме детенце. Аз съм бременна. Слава Тебе, Господи!“…

 

 

  

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n