ДСБ протестира срещу езика на омразата, с който от най-високо ниво се заливат българите в Сърбия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

След безкрайните щедри „подаръци“ от страна на Русия и Великите сили, под сръбско управление попадат изконни български области, населени преимуществено с българи. Става въпрос за Поморавието, Западните покрайнини, Вардарска Македония и Косово. Сръбската политика в тези български земи винаги е била – безпощадна асимилация и административно-политически терор. През Първата и Втората световни войни Българското царство си възвръща административната власт над тези наши земи. Но ето какво се случва сега в Република Сърбия. Вижте изявлението на председателя на Демократичния съюз на българите в Сърбия – Драголюб Иванчов, което той изпрати до нашия новинарски портал „Гласът на България“:

„В Сърбия, в градовете Сурдулица и Лесковац от 31 октомври до 2 ноември тази година, се проведе научна среща с участие на 42 историци от Сърбия, САЩ, Русия и Швейцария на тема „Българската окупация на Южна Сърбия в Първата световна война“. Организатори на срещата са Сръбската православна църква – Епархия Вранска, Философския факултет в Ниш, Народния музей в Лесковац и Институтът за съвременна история в Белград. Срещата откри съветникът на президента на Р Сърбия Томислав Николич г-н Радослав Павлович а приветствия към участниците направиха кметицата на община Сурдулица д-р Александра Попович, владиката Врански Пахомий, проф. д-р Горан Максимович декан на Философския факултет в Ниш, проф. д-р Милан Колянин от Института за съвременна история, м-р Владимир Джорджевич директор на Народния музей в Лесковац и проф. д-р Владимир Вукашинович протоерей-ставрофор на Светия Архиерейски синод на Сръбската православна църква.

На срещата присъстваха и специалният пратеник на министър Александър Вулин за Косово Милош Стойкович, зам.областния управител на Пчинска област Славиша Булатович, зам.градоначалникът на Враня Драголюб Стеванович, градоначалникът на Лесковац д-р Горан Цветанович, деканът на Педагогическия факултет във Враня проф. д-р Сунчица Денич, директорът на Архива на Сръбската православна църква г-н Радован Пилипович, началникът на БИА във Враня  Драгослав Дикич, представители на Армията и Жандармерията, представители на възпитателно-образователни институции, Сдружението на потомците на ветераните от 1912-1918г. и много граждани.

Внушителното присъствие на представители на множество институции започвайки от администрацията на Президента Николич, църквата, администрацията, науката, националната сигурност, полицията, армията, музеите,  до училищата и детските градинки с цел да се докаже предварително поставената теза за  „…терора и престъпленията на българските окупационни сили над свещенството, чиновниците, учителите, видните граждани и останалото население от 1915-1918 г., ясно говори за предубеденост и липса на безпристрастност и научна обективност по темата на „научната среща“.

Демократичния съюз на българите (ДСБ) остро протестира против политическо-спекулативния тон, с който прозвуча тази „научна среща“, която бе широко отразена с информативни плакати и пана в градовете в Южна Сърбия и множество информации и коментари в сръбските медии и интернет. Темата за „Българската окупация на Южна Сърбия в Първата световна война“ безспорно има за цел да оправдае и измести темата за незаконната окупация на Западните покрайнини след разпадането на Югославия. С тази цел, сръбската „историческа наука“ продължава свободно и безотговорно да лицитира /спекулира – б.р./ с броя на жертвите „избити от Българската армия по време на Първата световна война  в Сурдулица“ - от 2 000 до 20 000 души! Противно на научната практика и здравия разум за броя на жертвите да се говори на базата на установените по безспорен начин факти и доказателства, участниците на научната среща и този път продължиха да търсят доказателства за предварително  и произволно зададени тези.

Според историк Деян Антич от Философския факултет в Ниш, за липсата на доказателства за сръбските жертви е виновен крал Александър и сръбският интелектуален елит от онова време, които, вярвайки че ще привлекат и България в южнославянската държава са премълчали страданията на населението в Южна Сърбия, където били избити или интернирани в България цели села!?  Още повече, Антич твърди, че хърватите по време на Втората световна война са „копирали“ българските престъпления избивайки сърбите в Херцеговина и че след 1945г. отново били жертвани сръбските национални интереси заради „братството и единството“ и политиката на великите сили на Балканите и Югоизточна Европа! Според сръбските историци, България не е наказана за престъпленията си пак поради слабостите на крал Александър и интересите на великите сили!? И накрая, в едно от заключенията от срещата се казва: „Участниците се съгласиха, че трябва да се положат допълнителни усилия да се прегледат архивните фондове в българските архиви и поиска сътрудничество с научните и училищни институции в Република България и компетентните експерти за този период“. С това заключение, организаторите на „научната среща“ фактически признаха собствения си провал, защото тепърва ще търсят доказателства в българските архиви за предварително поставените твърдения за десетки хиляди избити от българската армия сърби в Южна Сърбия по време на Първата световна война.

Сръбският крал Александър Караджорджевич най-малко може да бъде упрекнат за слабост към българите, предвид апетитите му да привлече и България в южнославянската федерация за което самият той е убит от българин 1934 г. в Марсилия. Още по-безочливо е да се твърди, че България „не била наказана“ като се има предвид, че великите сили предават части от български държавни територии и изконно българско население на днес несъществуващата Държава на сърби, хървати и словенци.

Имайки предвид, че именно българите в Сърбия са жертва и заложници на тази политика и на подобни „научни“ твърдения, ДСБ протестира и изразява възмущение от езика на омразата, с който от най-високо държавно ниво в Р Сърбия се заливат българите в Сърбия. По този начин се цели сред тях да се предизвика чувство на вина и срам от това, че са българи и заедно с редица други методи да се предизвика тяхното отвращение и отказване от българската национална идентичност. Така бяха претопени 4/5 от българите в Сърбия. Присъствието на „научната среща“ на Сръбската православна църква, чиито митрополити благославяха оръжието, с което бяха направени най-големите престъпления срещу човечеството в Сребреница, както и присъствието на началниците на Държавна сигурност, армията и жандармерията, съвсем не са в интерес на „научната обективност“ в изследването на историческата истина. Още по-учудващо е присъствието на президентската институция. Тревожно е, че тази реторика продължава и днес, когато Р Сърбия се намира пред вратите на Европейския съюз и предстои отварянето на  23 и 24 преговорни глави. Освен че българите в Сърбия с това се обезпокояват и сплашват, с подобни „научни“ срещи се отварят редица спорни въпроси в българо-сръбските отношения, което е едно от условията за членството на Сърбия в ЕС. Посланията, които по този начин се изпращат към сръбските граждани от български произход и българите в България, съвсем не са в интерес на етническата стабилност, мира и сигурността в региона. Сърбия днес няма нужда от претопляне на старите великосръбски проекти, а от нов прочит на историята, написана от позициите на победител в Първата световна война и от катарзис на сръбският духовен елит за грешките и престъпленията, които в днешно време застрашават основите на самата сръбска държавност.

ДСБ протестира против антибългарската истерия, която периодично се надига в Сърбия след подобни „научни“ срещи, и против бездействието на сръбската държава за неотложно решаване на жизнено-важните проблеми на българските общини, които засягат националната идентичност и екзистенцията на българското население и го принуждават да изоставя родните си домове и да мигрира. Учудва и пренебрежението, с което българската историческа наука и особено българската дипломация се отнасят към подобни провокативни действия. Премълчаването на подобни действия от българска страна насърчава представителите на великосръбския национализъм още по-силно да настъпват срещу българите в Сърбия, които са принудени масово да подават документи за българско гражданство и да напускат родните си краища.

ДСБ осъжда антибългарската риторика, с която се сее страх, несигурност и безпокойство сред българите в Сърбия и призовава българската и сръбската общественост смирено и цивилизовано да преосмислят поуките от миналото и да се обединят около решаването на проблемите на българите в Сърбия – единствения реален проблем в сръбско-българските отношения.“