Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

liu

 

Мария ТАНЕВА

 

Има толкова много смърт

и неузряла надежда за раждане.

На един разкопан кръстопът

боговете се самоизяждат.

Дългокос вятър с поглед блуждаещ

стои на върха на тополата.

Не понесе трудното помъдряване

и иска да скочи надолу.

Птиците с остарели крила

проклинат своята участ.

В изоставени горски села

разхождат се сенки на кучета.

Аз трябва в бетонния ад да остана,

притисната между "Искам" и "Мога"!

Как да превърна тъгата в камбана,

за да бия тревога?

 

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

НИ ПЕДЯ ЗЕМЯ!
Събота, 13 Февруари 2021
article thumbnailИван ВАЗОВ                                                                                                  И рече безумец: няма Бог!   Славянство? - глупост, братство? - празна дума. Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук! Свещена клетва? - за хитреца глума, измама за простака тук.   О, Сърбио, така ли...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...