Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 uubb

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Петър МАРЧЕВ

hip

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О, той седи на пейката и чака,

подпрял глава с ръце

и мисли, мисли

той – този стар хипар от махалата,

според Набоков – разреден /и изветрял/

разтвор от хипи.

Какво ли крие таз глава

под редките и посивели власи?

По-точно – там, в полирания

череп с форма на яйце

или на пъпеш Медена роса,

какво ли има?

Дали се вижда

как се раждат мислите

и как живеят – бохемски или скучно,

как сбабичкосват се във спомен

и как погребват някои

със реквиеми?

Във кое полукълбо е складът

с рафтовете за мечтите,

питам.

А дали ще може също да се види

споменът за оня първи боен “Райфъл”

дето свако нявга го донесе

от Скопие в 68-ма – уж за братовчеда,

но дупето му бе дебело,

и твой късметът бе

и тъй нататък…

и как със тоя райфъл пременен

и мъж успя да стане през 71-ва

с онази Буба /всъщност Бонка/,

която зарзават сега продава

в подлеза до парка

и сякаш продължава да го гледа

влажно…

Но той е друг. И отминава важно,

и всичко земно тъй му е безинтересно

защото той е пътник /както всички/

и пътува… И врат извива

към небето модро – ах, защо ли

тъй го теглят небесата?

И рови се, чете Еклисиаста,

до Откровението стига даже

и търси стълба към Небето.

И ето, сякаш я намира –

да, добра е, доста длъжка си е всъщност.

Но… на какво да я опре,

това му е проблемът...

Но ето, медсестрата го поканва,

на танц ли? Всичко е къде-къде

по-еротично – щом трябва да се съблече,

да легне и да чака в мрака…

Но скенерът е тъп и скучен

и фантазията му изобщо не работи

/не, не го упреквам че е немец,

нито се кодоша – нищо лично/,

но лъчите му наистина са груби –

като слон танцуват в тези

милиарди сиви клетки

без да могат нищо да покажат

нито спомените, ни мечтите – нищо…

Само някаква си бучка.

Но на хипито плешиво

повече не му и трябва –

ето ти опорна точка!

Бучката расте, но не старее

/защото той със бира я полива/,

после отфучава метеорно,

виж я – мъничка планета!

И хипарът стар на нея

стълбата подпира леко

и поема на възбог, нагоре.

Чао, чао – чу ли го да казва?

Чао – дето е

здравей

и сБогом

 

----------------------------------------

от "Песнопойка за плешиви хипита", "Жанет 45", 2004

pfdf

 

   kdjfsj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Блус за стария хипар
Петък, 06 Август 2021
article thumbnailПетър МАРЧЕВ                   О, той седи на пейката и чака, подпрял глава с ръце и мисли, мисли той – този стар хипар от махалата, според Набоков – разреден /и изветрял/ разтвор от хипи. Какво ли крие таз глава под редките и посивели власи? ...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...