Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Панде Ефтимов, неформалният лидер на българите в Македония, пред „Гласът на България”

PandeРумен ЛЕОНИДОВ

Панде Ефтимов е неформалният лидер на българите в Република Македония, той е поет, публицист и борец за граждански права. Роден е на 15 март 1932 г. в с. Претор, Преспа. Завършил е филология в Скопския университет. По време на режима на Тито в Югославия открито държи на българската си народност, заради което прекарва 7 години в три различни затвора. През 2001 г. излиза сборникът му „Заточение“ (стихове от затворническия живот). В него няма нито една от сръбските букви, които се използват в официалния правопис. Панде Ефтимов е почетен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), а от 2007 г. има българско гражданство.
  
Г-н Ефтимов, във Вашите стихосбирки употребявате българския правопис вместо установения... Как отговорихте на яростните нападки?
- Обвиниха ме, че това не било в съгласие с езиковите норми на „литературния македонски език”. Да, но в моята родна Преспа говорим: път, кът, ръка, мъка, кътник, лък, а не: пат, кат, рака, мака, катник, лак. Длъжни сме пред младите поколения да покажем, че днешната писменост в Македония бе наложена едва през 1944 г. А преди това пишехме български без сръбски букви.  Тогавашната езикова норма бе наложена под сръбско влияние. Тя въведе използването на йота (j). Така, вместо да напишем „Югославия“, започнахме да пишем “Jyгославиja”. Започнахме да пишем „бугари”, а не „болгари”, както е на македонското наречие. Всъщност звукът “ъ” в редица български думи от македонския говор преминава в “о” – “мълчи” – “молчи”, “вълк” – “волк” и т.н.

-Какъв език изучавахте в училище?
- Когато тръгнах на училище, родната ми Преспа бе в границите на Кралство Югославия. В първо и второ отделение учех сръбски. През 1941 г. дойдоха италианците и започнахме да учим на техния език, който е съвсем различен от славянските езици. С моите съученици започнахме отначало, от първи клас, и така изкарахме до четвърто отделение. После дойде албанска администрация и отново ни върнаха назад, така завърших втори и трети клас, този път в албанско училище.

Какво си спомняте от тези години?
- Както казах, най-напред учих в сръбско училище. Учителят ни беше сърбизиран българин от Куманово, с име Теодоси Кралевич. Беше неприветлив човек и доста груб с нас, учениците. Когато ме попита как се казвам и аз отговорих Панде Ефтимов, той ми удари плесница. Така постъпи и с всичките мои съученици, седемгодишни деца. Каза ни, че фамилните ни имена трябва да завършват на „ич“, а не на „ов“. Така станах Панта Ефтимович. Същата процедура се повтори и през следващите дни, когато той ни попита „Ща си ти?”. На нашия отговор, че сме българи, той отново отвърна с по един як шамар. Имахме съученик, също българин, но по-мургав. И той, за да избегне боя, отговори, че е циганин. Тогава учителят го посочи с пръст и каза: „По-добре циганин, отколкото българин!“.

Едва 16-годишен ставате член на нелегалната ВМРО...
- В нашето семейство се знаеше всичко за ВМОРО, за първия председател на организацията д-р Христо Татарчев, наш далечен роднина. В семейството ми постоянно се говореше за войводи, за комити, за българи, убити от турци, сърби и гърци. От малък знаех имената на всичките по-лични войводи. Въпреки че родителите ми бяха овощари и пчелари, моят род преживя трагедията да ни следва най-лошото. Моят татко – в затвора, брат ми – в затвора, вуйчо ми – в затвора, братовчед ми – в затвора. Всичките – в затвора, накрая – и аз в затвора. Защото не сме свикнали да навеждаме глави. Ние си останахме българи, такива, каквито бяхме дошли на света…

Кога за първи път Ви пратиха в затвора?
- Когато бях на 21 години. Затвориха ме по подозрение за участие в пробългарска пропаганда, но не намериха доказателства, тъй като другите не ме предадоха. По-късно отново ме арестуваха. Бяха намерили някакви материали, подозрителни за властите, които съм писал в стихотворна форма. Като съвсем млад пишех за Пирин, за Егея, за Вардар. Още тогава бях и пламенен оратор и се изявявах на всички литературни срещи. Обвиниха ме в антидържавна дейност. Осъдиха ме на 4 години затвор. Пратиха ме в Плачковица, където станах шофьор, но ми дадоха да карам камион без спирачки.

Кога за последен път Ви арестуваха?
- На 17 април 1972 г., след което започна маратонско следствие. Прекарах 9 месеца, два дни и четири часа в карцерите на затворите. Трябваше да призная по две обвинения, които според тогавашните закони на Югославия предвиждаха смъртно наказание. Но не можехме да признаем нещо, което не сме извършили.

Как се разминахте със смъртната присъда?
- Отново, както и преди това, в наша полза се изяви западният печат. Излязоха статии, в които се твърдеше, че в Югославия осъждат идеите на Гоце Делчев. И въпреки това нас ни осъдиха на година и половина затвор. В документите от присъдата ми е записано най-тежкото обвинение: „Бугарофилство“. След обжалването ни до Върховния съд увеличиха присъдата на три години.

Как продължи животът Ви след затвора?
- След затвора ми бяха отнети всички граждански права и отидох да работя в строителството. Когато след няколко години се върнах вкъщи, синовете ми не ме познаха, бяха пораснали без мен. В продължение на 20 години бях лишен от документи за самоличност. До пенсионирането си работих тежка, изнурителна работа в строителството. За мен присъдата ми свърши, когато през 1992 г. получих личните си документи.

Можем ли да твърдим, че в Македония продължава антибългарска пропаганда?
- Можем, разбира се. Разтворете учебниците, дори и за основните училища, и ще откриете текстове, в които за неприятели на македонците се сочат не сърбите, гърците, турците, албанците или някои други, а само българите. И друго. В Македония не сме пришили прозвището “окупатор” нито на германците, нито на сърбите, нито на италианците, а само на българите. Навсякъде, по всички поводи и на всички равнища пропагандата внушава, че българите са окупатори. Историята ни от 1918 г. до 1941 г. е празна.

А какво е положението днес, след като Югославия вече не съществува?
- Интензивното македоно-сръбско сътрудничество продължава. А в същото време България доброволно е приела ролята да бъде второстепенен играч в битката за истината за нашето минало и настояще, а бъдещето на отношенията ни е предоставила великодушно на Атина и на Белград.

Това е упрек към българските държавници...
- Да, защото в България няма държавници и политици, на които пред очите им да има завет или поне национална отговорност към темата „Македония“. Те не искат и не могат да схванат, че в Македония има много сериозна еволюция, че сърбите в продължение на 100 години внушават своя манталитет, който вече се превръща в неотменима психологическа съставка на младите поколения. И за спирането на този процес на дебългаризация са нужни усилия в още много посоки.

Какво имате предвид?
- Имам предвид предимствата, които ни дава демокрацията. Да има сътрудничество между нашите и вашите културни институции, да има общи проекти, общи цели. Това сътрудничество отсъства. А всяко отсъствие на сътрудничество е катастрофа. Близостта, преодоляване на с десетилетия налаганата отчужденост не се осъществява с надменност, високомерие, подигравки и приказки, а с всекидневна работа – добронамерена, и с братско разбиране за натрапените ни различности.

Какво още бихте препоръчали?
- Нека да направим стъпка към взаимното преоткриване. Защото Македония е задръстена от сръбска телевизия, сръбски филми, книги, вестници, списания. Защото в съвременна Македония не се предлага българска литература, нито се гледа българска телевизия. Българското национално радио се чува някъде до Осогово. Не е по джоба на всеки от българите в Македония да купи сателитна чиния. Нужен ни е и български вестник, който да се пише на местния правопис, защото повечето местни хора не познават буквите „ю“ и „я“ и не могат да четат на българската писмена норма.

Какво стана с българските книги, в които ги има буквите „ю“  и „я“?
- И тази стара книжнина я няма. Още през 1918 г. сърбите изгориха всички библиотеки с български книги. Това се повтори и през 1944 г. Освен това продължава строгата цензура - на граничните пунктове не се позволява българска литература, грамофонни плочи, вестници, аудио- и видеокасети да преминават границата. Всичко това може да се промени, ако България схване най-после, че е призвана не само да клейми сърбокомунистическия македонизъм с исторически факти. Без висок политически талант София не ще може да спре повсеместното настъпление на македонизма. Ето голямата отговорност на българската държава пред историята и пред паметта на онези, които с много жертви и политическа прозорливост сътвориха  Екзархийска България.

 ---

Бел. ред. Първата пуликация на това интервю е в изданието „Животът днес”

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>0°C
Облачно, кратък мокър сняг
Температура: 0°C
Усеща се като: 0°C
Вятър: северозапад
Сила: тих, 0.7 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>2°C
Облачно, слаб мокър сняг
Температура: 2°C
Усеща се като: -1°C
Вятър: североизток
Сила: лек полъх, 3.0 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>1°C
Облачно
Температура: 1°C
Усеща се като: 1°C
Вятър: юг
Сила: тих, 0.3 m/s

Времето със sinoptik.bg

abbort

halba