
Расовите вълнения в САЩ не са нещо повече от платена предизборна активност на опозицията
Иван Стамболов - СУЛА
От известно време се питам: дали ако напиша книга „Расизмът“, мога да се надявам, че ще стана президент на България, по същия начин, по който Жельо Желев стана с „Фашизмът“. Ето това се питам. И бързам недвусмислено да отбележа, че се шегувам, преди отново някой тесногръд либерал без чувство за хумор да се е разярил. Защо левият човек няма чувство за хумор? Та нали усмивката е знамето на добротата и
Кристо буквално не искаше да чуе, не само да говори на български
Румен СТОЯНОВ
Почина Кристо. И тукашняци надигнаха глас да се именува нещо значимо в негова чест: било Националната художествена академия, било Квадрат 500. Право имат въпросните особи да изкажат на всеслушание какво мислят. Мое право е да оглася становище досежно порива им Кристо да бъде надлежно увенчан. Той напусна социалистическа България. Не го упреквам, воля негова, търси благоприятни условия за творчески прояви,
Когато самодържавието се възражда в Русия, това не вещае нищо добро за България!
Николай НЕНЧЕВ
Всичко в референдума на Путин, отчетената активност и резултатите бяха очаквани. Те потвърдиха характеристиката на личния му авторитарен режим, който отдавна е наложен в Русия и позициите му остават непоколебими в две посоки. Във вътрешен план режимът ще продължи да смазва всяка алтернатива на властта. На международната сцена ще засилва агресивния си тон... Очевидно Путин е разбрал, че Руската
10 отличия за филма на режисьора Костадин Бонев
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев бе отрупан с награди на два кинофестивала в Латинска Америка. Лентата „Далеч от брега“ спечели Наградата за най-добра драма на Международния кинофестивал в Маракай, Венецуела. А журито на фестивала, провеждащ се в чилийския град Бургос, го класира като Филм на месеца. Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Цветана Манева, Жорета Николова, Йоана Буковска и Мая
„Вие, българите, сте негативни като богомилите“, разконспирира ни датчанинът Ян
Веселина СЕДЛАРСКА
Споменавала съм ви, мисля, Ян Оструп, датчанин, с когото работих в България година и половина и че през цялото време този човек се чувстваше като на чужда планета. Вечно нещо не разбираше защо е така, а когато разбереше защо е именно така, се чудеше още повече. Някои неща много му харесваха, други никак, но и в двата случая закъсваше с обясненията. Българите си оставахме за Ян загадка, която той се мъчеше да разгадае с неговата
