
Книгата на Захари Карабашлиев спечели и приза „Цветето на Хеликон“ за най-продавано четиво
Генка ШИКЕРОВА
Роден е във Варна, свири на китара. В края на 90-те заминава за САЩ със семейството си. Първият му роман „18% сиво“ излиза през 2008 г. През 2014-а се връща в България и става главен редактор на издателство "Сиела". Междувременно не спира да пише. Той е Захари Карабашлиев, а преди часове романът му "Опашката" получи две големи награди - "Роман на годината" на Фонд "13 века България"
Историята на едно бягство от унищожения от руснаците Град на дева Мария, от първо лице
Егор ВАКУЛЯК
Когато започна обсадата на Мариупол, нашите бяха подготвени. Татко разби стената на изоставения съседен гараж, защото си спомни, че там има мазе. Това щеше да бъде нашето бомбоубежище през следващите две седмици. От летния душ бяха събрани 200 литра вода. Подготвена бе пълна наличност от продукти. Баща ми беше купил цял чувал захар, за да вари самогон преди войната. Като спряха газта
Обречените не на смърт, а на живот те поздравяват!*
ШЕСТОДНЕВ
Знам, че сега ни гледаш, Свят. Гледаш ни с уплашените очи на Полша. С нерешителните жестове на Франция. С премерените стъпки на Германия. С гневните викове на Латвия. Със скептично потрепване на Унгария. С тягостното мълчание на Израел. С далечните викове на САЩ и Канада. И през очите на стотици други страни ни гледаш... Изглеждаш неловко. Често поглеждаш надолу. Особено, когато с
Страничка от военния дневник на една украинска писателка
Христя ВЕНГРИНЮК
На скъпите ми българи, благодарим за цялата подкрепа! Омразата към руския фашизъм става безгранична, защото това, което правят те е нещо, което не бихме могли да си представим, дори не сме чели за това в книгите. Цяла нощ и цял ден е много тревожно в цяла Украйна. През нощта ракета унищожи част от Киев: модерен, красив търговски център и голям спортен комплекс към него.
14 тревожни фрагмента от Георги Господинов
ШЕСТОДНЕВ
В началото, при първите репортажи от бомбардировките, разбитите улици и танковете по тях, имах усещането, че гледам стари руски кадри от войната, документален черно-бял архив от Втората световна. Ние пораснахме с тези филми. В първия момент умът не може да приеме, че всичко се случва тук и сега, с днешни хора в днешни градове. Тези кадри, макар и цветни, са почти черно-бели всъщност.
