Гласът на България

Българин e фалшификатор №1 в света за всички времена

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Наистина ли българските фалшификатори на пари са най-сръчните в света? Това бе един от главните въпроси в 10-минутен репортаж на Втора германска телевизия ZDF, проследил пътя на подправени евробанкноти от България. Репортажът бе излъчен на 12. декември в популярното предаване за журналистически разследвания "Фронтал" на ZDF. Автори на репортажа са Лукас Аугустин, Ник Голюке,

Ванеса Шлайзер. В началото водещата припомня, че само за година в Германия са били конфискувани 27 000 фалшиви банкноти, а никой не знаел колко още се останали незабелязани. С тези фалшиви пари се купуват накити, луксозни стоки и скъпи коли, а дирите им водят към България, беше казано в репортажа.

Под прикритие

Главната роля в тези 10 телевизионни минути играе Тамер Бакинер, когото авторите представят като икономически детектив, знаещ и български. В квартала край мюнхенската гара Бакинер се среща с човек, който му обещава фалшиви пари от България. Репортерът заминава за София, където според него фалшификаторите действат особено активно. Репортажът припомня, че и българските власти са активни – и показва кадри от обиски и разкриването на печатница за фалшиви банкноти. Пред камерата на Втора германска телевизия застава и Кристиян Горянов, завеждащ отдел „Организирана престъпност“ в МВР, който казва: „Ние имаме едни от най-добрите фалшификатори на пари и на документи в света.“

Но кои са фалшификаторите и кои са техните кукловоди? Репортерът под прикритие Тамер Бакинер в миналото е разследвал и разкрил много подобни случаи, твърдят авторите на репортажа. В 10-минутното видео на ZDF той се среща с посредник от Мюнхен, когото разработва от една година с легендата, че търси големи количества фалшиви пари.

Срещи в Пловдив

Двамата заминават за Пловдив на среща с човек, който твърди, че е супер голям играч на пазара в Германия. Мъжът, чието лице в репортажа е направено неразпознаваемо, разказва, че отпечатал 1 милион фалшиви евро в България, които в Германия продал за 140 000 евро. Там обаче го хванали и го осъдили на 5 г. и 6 месеца лишаване от свобода, от които излежал половината. „Явно това не е потушило криминалните му енергии“, иронично отбелязват авторите на репортажа.

Осъденият фалшификатор им разказва, че сред клиентите му имало търговци на скрап, супермаркети, дюнерджийници, барове, крупни търговци на месо. В края на разговора добавя, че може да свърже посетителите от Германия с подходящ човек. Репортерите проверяват неговата история – властите и в Германия, и в България я потвърждават.

Най-добрите ментета?

В София репортерът под прикритие най-после успява да се срещне с фалшификатор, който го уверява, че е един от най-добрите в България и му предлага фалшиви банкноти от 200 евро - за по 40 евро на парче. По думите на фалшификатора неговите купюри съответствали до около 70% на истинските, само качеството на хартията било малко по-различно. Фалшификаторът подчертава, че по-добри купюри няма никъде по света и кани репортера в един автомобил, където нагледно му показва, че фалшивата банкнота от 200 евро минава теста с обичайния сканиращ молив в супермаркетите. Българите предлагат на потенциалния купувач 5 милиона евро в банкноти по 200.

Репортерът на ZDF взима мострата и я предава на българската полиция, където Кристиян Горянов потвърждава, че качеството на фалшификата е добро. Според него тези банкноти се печатали докъм 2018 година, но производството им вече било спряно.

Фалшификати на повече от 10 години?

Авторите на репортажа носят банкнотата и в германската Централна банка. Специалистите там установяват, че фалшификатът е лесно разпознаваем по контурите на водния знак. Българската фалшива банкнота стига и до специалист в Европейската централна банка във Франкфурт, който добавя, че тези купюри са нещо старо - в Европа напоследък се появявали по стотина такива банкноти месечно – и че със сигурност били отпечатани преди повече от 10 години.

Банкнотата, пропътувала толкова дълги разстояния, ще бъде анализирана от германските власти и прокуратурата. „А дали българската прокуратура ще сложи белезниците на тъй наречените „най-добри фалшификатори в света“ – този въпрос си остава открит“ – така звучи последното изречение в репортажа на ZDF. Водещата на предаването „Фронтал“ добави накрая новина от София за разбита банда фалшификатори и конфискувани банкноти на стойност 120 хиляди евро.

Българин e фалшификатор №1 в света за всички времена

Тодор Кривналиев се изпекъл в занаята под крилото на Ал Капоне. Руска циганка го предала

    Най-известният в света фалшификатор на долари е българин. Тодор Кривналиев не само изобретява цепенето на долара, но дори влиза под кожата на Ал Капоне и става негов ортак. Преди смъртта си пък бандитът закопал в родното си село 10 000 фалшиви долара за черни дни.

Тодор е роден през 1907 г. в с. Вятово, което се намира на пътя между Русе и Разград. Според полицейската сводка бил мургав, тъмнокос и с кафяви очи, изключително хитър. През 1923 г. Кривналиев е едва 16-годишен, когато заминава за Ню Йорк, където изкарва само месец. След това се премества в Чикаго. Започва работа в бар, собственост на Ал Капоне. Действието се развива точно по време на сухия режим в САЩ и от мияч на чинии Кривналиев бързо се издига до основен доставчик на контрабанден алкохол от Мексико.

Няколко месеца по-късно малкият Тошко споделя уменията си с боса Капоне. Мафиотът без колебание му подсигурява пълна база за работа с четирима работници. По това време Тодор живеел в хотел, където Ал Капоне държал 50 стаи на два етажа. Именно в работилницата на мафиотския бос Кривналиев започнал истинското фалшифициране на долари. Заедно с единия от американците стигат до идеята, че много по-лесно е да се фалшифицират готови долари, отколкото да се печатат.

При американската валута това е лесно, тъй като всички банкноти до сто долара са с еднакъв размер. Първоначално групата опитва да печата банкноти, но среща сериозен проблем с набавянето на хартията. Дори Ал Капоне не успява да намери хартия и тогава нашият човек минава на варианта избелване на банкноти с хлорна вар. Съсипали повече от 1000 долара, докато напаснат цялата техника на фалшификацията.

В крайна сметка, технологията била усвоена перфектно. Банкнотите от 1 и 5 долара се избелвали с хлорна вар, след което се изсушавали. След изсушаването били изглаждани в специална преса, а върху тях печатали номинал от 20 до 100 долара. По онова време фалшификатор №1 е работел заедно с френския бежанец Робер Симон, който се занимавал с рисуване. Двамата измислили начина за напасване на двете половинки върху банкнотата, тъй като това бил най-големият им проблем. Двамата експериментирали дни и нощи наред, докато успеят.

Накрая поставяли банкнота между две плочки, намазани с туткал, и я потапяли във вода, докато се размекне хартията. След това отделяли плочките, а върху туткала оставал повърхностният слой на банкнотата заедно с релефните знаци и боята. По това време Кривналиев се запознава с голямата си любов – Надя. Тя е с две години по-млада от него. Руска циганка, която емигрирала заедно с роднините си. Двамата по цели дни обикалят по улиците, тъй като Кривналиев обича да работи през нощта. Бизнесът вървял перфектно, Ал Капоне се занимавал с пласирането на фалшивите банкноти и подсигурявал на Кривналиев охолен живот.

Най-голямата глупост, която направил по онова време, била, че се доверил на любовницата си. Хитрата циганка постоянно го подпитвала от какво печели пари, тъй като българинът харчел с широка ръка. Най-накрая фалшификатор №1 ѝ открил своята тайна. Самият той така и не разбрал кой го издал на американските власти, но една сутрин дузина въоръжени до зъби мъже нахлули в малката печатница.

Кривналиев бил арестуван заедно с единия от работниците си. По-късно по време на процеса банковите експерти останали изумени от качеството на фалшивите банкноти. През 1933 г. българинът е осъден на 15 години затвор и екстрадиран в България.

През 1937 г. го хваща амнистията по случай раждането на Симеончо. Той се установява в Пловдив, където отново подхваща доходния си занаят. Вече е много по-лесно, тъй като цялата технология е измислена. Започва да фалшифицира 20-доларови банкноти. Стига дотам, че си прави безумния експеримент да преведе пари до самия себе си в банката. Чиновниците не разпознават ментетата.

През 1939 г. обаче полицията в Пловдив влиза в дирите му и го арестуват отново, като този път му лепват 12 години и половина. Втория път изкарва в затвора по-дълго, чак до 1943 г., когато успява да избяга. Направил го, като подкупил един от надзирателите да си затвори очите. Без да се мотае, с един фалшифициран пътнически чек Кривналиев заминава за Виена.

Същата година да се връща в България за най-ценните си дюзени, като възнамерява да напусне родината завинаги. Държавна сигурност обаче го е обявила за издирване и на всички гранични пунктове е разлепена снимката му. На 29. октомври 1943 г. го закопчават в Пирот и отново го вкарват в затвора. На 9. септември 1944 г. Кривналиев го хваща втора амнистия. Тогава го назначават на работа в монетния двор, където вече проявява истинските си способности.

Държавната заплата не го устройва и той отново започва да фалшифицира, този път бонове от 5000 лв. Произвежда такова количество ментета, че Министерството на финансите се вижда принудено да изтегли от обращение цялата емисия. Така през 1946 г. е осъден за пореден път на 5 години затвор. Тази присъда фалшификатор №1 излежава цялата. Когато излиза, осъзнава, че единственото, което умее да прави наистина добре, това са фалшиви пари и се захваща отново. Арестуват го в някакво малко селце, докато предава партида фалшиви банкноти на група бандити. Между тях обаче има предател, който предварително е информирал милицията за мястото на срещата и ги закопчават точно в момента на предаването. Арестуват го и отново го вкарват в затвора.

През 1954 г. разказва на съкилийник, че е напечатал 10 000 долара, с които искал да подсигури старините си, и ги е закопал близо до родната си къща в село Вятово. Така и не споделя обаче къде са заровени парите. А през следващата година става ясно, че е болен от туберкулоза и умира в лазарета на затвора.

----------------------

По материали на DW и други медии