Гласът на България

Българската русофилия като религиозен култ към Антихриста

Илиян ВАСИЛЕВ

Никога не съм имал илюзии в принадлежността към българската нация на частта от обществото ни, която припознава Русия и производният на руския съветски империализъм паметник на Альоша като "свой Христос". Толкова им е българшината, любовта към Отечеството - винаги под условието на приоритетната връзка с Москва. Толкова им е и християнството, което набързо усвоиха

след 1989 година - репликата "Альоша е нашият Христос" не е само богохулство, но казва всичко за природата на това идолопоклоничество, на русофилството и царепреконението като религия, която има нужда от роби, от крепостни, от безропотно подчинени, а не от свободни и осъзнати граждани, които могат да дефинират и защитават своя интерес и когато той е различен от този на поредния цар в Кремъл.

Погледнете къде стои Альоша! Той доминира със своя шпагин не само над града, над паметничето на Левски, но и над скромния паметник на руско-турската война - болшевишкото доминира над руското. Да, има загинали в руско-турската война и това дава основание за памет и паметник, но няма нито един загинал съветски войник на българската територия, тоест няма основание да има паметник.

"Альоша им е Христос" - паметниците са тяхната църква и това казва всичко, но най-вече - защо тези тотеми на АнтиХриста, тези идеологически наркотици са потребни днес и на Путинова Русия и на нейните адепти у нас - вместо критично мислене /което ще се забранява в образованието на РФ/ и самостоятелни хора, на тях им трябват религиозно вярващи, които да приемат на сляпа вяра, че България е обречена да бъде доминирана от Русия, а не да бъде равноправна част от Европа.