Гласът на България

Ако старейшините на Пловдив решат, унижаващият националното ни самочувствие паметник може да се преформатира

Петър МАРЧЕВ

За пореден път България има историческия шанс да извоюва своята пълна и окончателна независимост. През 1908 година цар Фердинанд направи първата стъпка в тази посока. Но през 1944-та България се върна с цели две крачки назад. Натрапеното ни кърваво болшевишко иго продължава под една или друга форма и до днес. И ще продължи догогава, докато не бъдат строшени робските печати – срамните и унизителни паметници на съветско-кремълското робство.

МОЧА падна.

Сега е ред на пловдивския Альоша.

Спас Гърневски пръв изрече на глас идеята на мястото на болшевишкия истукан да бъде издигнат паметник на всепризнатия български национален герой – Апостола на свободата.

Моето предложение идва само да улесни реализацията на тази сполучлива идея. Като рожби на епохата на секънд-хенда, нека направим следното: няма да взривяваме Альоша, а просто ще го „преформатираме“. Микеланджело ни е казал как – като махнем излишното от тази наистина внушителна статуя в стил рустика.

Първо – махаме шпагина.

Второ – скулптори махат пилотката и оформят физическата прилика с лицето на Дякона.

Трето – махат се двата ордена.

Четвърто – премахва се катарамата на колана с петолъчката.

Пето – изработват се нови барелефи за постамента.

И – готово!

„Бързо, акуратно, окончателно!“

Имаше такъв филм…