Гласът на България

През 1998 опозиционерката Галина Старовойтова е разстреляна; следите водят към шефа на ФСБ

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Убиец в женско палто, наблюдение на самолети, „бръмбари“ във входа на обикновена многоетажна сграда в Санкт Петербург - убийството на Галина Старовойтова беше разследвано повече от 20 години, появиха се нови подробности по случая, фигури от престъпният свят и коридорите на Държавната дума... Убийците нападнали Старовойтова на 20. ноември 1998 г. във

входа на собствената ѝ кооперация в Санкт Петербург, когато жената се изкачвала по стълбите към апартамента. Два куршума са попаднали в главата, Старовойтова е починала на място. Руското опозиционно издание "Новая газета" припомня живота и смъртта на легендарния политик.

 #   #   #

Учен, политик, лидер на демократичните сили на Русия през 90-те години, Галина Старовойтова е родена на 17. май 1946 г. в Челябинск, през април 1948 г. семейството се премества в Ленинград. Галина е израснала в този град, завършила е факултета по психология на Ленинградския държавен университет и е завършила аспирантура в Института по етнография на Академията на науките. Тя се премества в Москва със съпруга и сина си през 1987 г.

През 1989 г. Галина Старовойтова е избрана за народен депутат във Върховния съвет на РСФСР, а от 1990 г. оглавява комисията по правата на човека във Върховния съвет. През 1991-1992 г. е съветник на Борис Елцин по междуетническите проблеми. Освен това Елцин сериозно обмисля кандидатурата ѝ за поста първи цивилен министър на отбраната на страната. След разпадането на Съюза през 1995 г. Старовойтова е избрана в Държавната дума.

През април 1998 г. тя става съпредседател на движението "Демократична Русия" и се подготвя за нови избори - през декември 1998 г. в Санкт Петербург е избрано законодателното събрание, Галина Старовойтова оглавява асоциацията "Северна столица". Тя не крие, че възнамерява да се откаже от мандата на депутат от Държавната дума и да работи в законодателното събрание на града, а след това да се кандидатира за поста губернатор на Санкт Петербург. Старовойтова имала и други, по-големи амбиции. Още през 1996 г. инициативната група се опита да я регистрира като кандидат за президент на Русия, но тогава Централната избирателна комисия не разреши това, като отхвърли част от събраните подписи.

Кървавите следи водят към Путин, тогавашният шеф на ФСБ

Сред възможните обстоятелства на смъртта на Старовойтова мнозина говориха за участието на специалните служби в случая. Съратникът на Старовойтова, петербургският поет Виктор Кривулин, в интервю за Радио Свобода каза, че около час преди убийството е било изключено уличното осветление на участъка от насипа на канала „Грибоедов“, където се намира кооперацията на Старовойтова, и на успоредния участък на бул. „Римски-Корсаков“, където излиза вторият вход на нейния дом. Това осветление е пуснато едва след убийството. Паленето и гасенето на осветлението по тези улици, според Кривулин, може да става едновременно от два различни трафопоста, а това е, меко казано, проблематично за хора, които не са свързани с властта.

По време на съдебните заседания като свидетел на защитата беше разпитан и журналистът от вестник „Нов Петербург” Николай Андрушченко. Според него, депутатът от градското законодателно събрание Юрий Шутов (същият, който по-късно беше осъден на доживотен затвор за поредица от поръчкови убийства и почина в затвора) му казал, че в деня на убийството на Старовойтова началникът на петербургския отдел на ФСБ Виктор Черкесов е летял с нея в самолета. Освен това се твърди, че Шутов е имал на разположение запис от подслушване, от което е заключил, че в престъплението са замесени най-високите чинове на ФСБ и дори висшите служители на държавата. След като направил това откритие, Шутов отлетял за Москва, за да каже това на Владимир Путин - те се познавали от времето, когато работели заедно в администрацията на Анатолий Собчак. Върнал се разстроен и скоро след това бил арестуван.

През 2005 г. защитата поиска самият президент да бъде призован в съда като свидетел (съдията, естествено, отхвърли това искане). Според адвокат Виктор Калмиков, през 1998 г. Путин лично посетил Линков в болницата и обсъдил нещо с него. А именно Линков, да припомним, разпозна един от набедените убийци. В същото време при съдебните заседания защитата на подсъдимите изрази съмнения, че Линков наистина е видял добре нападателя, тъй като изстрелът от използваното от престъпниците оръжие дава твърде слаба светлина.

Цялото разследване четете ТУК