Гласът на България
Национален новинарски портал
Пет сценария за развитие на изкуствената политическа криза у нас
Григор ЛИЛОВ
Търсене на геополитическа демагогия в поредната политическа криза има, защото срещата в Президенството за мандата беше предшествана от среща на Румен Радев с американския посланик Кенет Мертен. И председателят на Еврогрупата* Паскал Донахю не случайно точно сега беше у нас, а преди месец довтаса и еврокомисар Дидие Рейндерс. Руската посланичка Елеонора Митрофанова
обаче не е осветена от прожекторите в такива срещи. Не е и необходимо - указанията ѝ отдавна са раздадени на така наречения ни "елит". А и по понятни причини почти ежедневните ѝ контакти са добре укрити и опосредствани чрез други лица. И представители на ДПС се срещнаха с президента точно в тези ключови два дни...
.
Значи в драмата има много актьори, сценаристи и режисьори.
Актьорите са ПП-ДБ и ГЕРБ.
Основният сценарий е писан в президенството, а режисьорите от ЕС и Вашингтон надничат иззад кулисите и се опитват да внесат поправки. Друг режисьор от Москва пък им пречи за тези поправки.
Вчера се появиха неофициално информации, че кабинетът въобще не е взривен заради подменени 3 имена на министри от одобрения списък. Спорът бил само за едно име (по моя информация Йоловски за електронното управление) Към този заряд от взривен барут в истински динамит обаче се превърнали несъгласия между ПП-ДБ и ГЕРБ за секретните ни служби и необходимостта от съответни промени в Общата декларация на Сглобката. И затова тя също е в два варианта, както в 2 варианта е проектосъставът на кабинета. И досега не е ясно кой какъв вариант на Програмната декларация е подписал или неподписал.
Хипотезата не само е възможно, но и донякъде е истина.
.
А цялата истина?
Същността на драмата се ражда от това, че ПП е пропрезидентската партия на Румен Радев. За да се скрие фактът, в ход се пускат всякакви сценарии – например за негово движение, инициирано от Весела Лечева, например за конституционни промени в ущърб на президенството, например за скандал около ръководителите на секретните служби, които обаче все са си същите. (бележка: без западно съгласие - западен допуск до секретна информация на ЕС и НАТО, нови техни ръководители не могат да се сложат, колкото и да искат някои).
Пропрезидентският характер на ПП ясно се вижда по водопада от думи срещу Путин и делата в негов интерес: отказ за преки доставки за Украйна, мотането с БТР-ите, газовата такса, фактически наложена върху Булгаргаз и Булгартрансгаз, отказа от арбитражен иск срещу Газпром, дерогацията и продължаващия монопол на Лукойл... Вижда се дори и по това, че у нас няма нито един санкциониран руски актив (дори Унгария на Виктор Орбан е блокирала 1 милиард евро такива активи).
Вижда се дори по това, че Радев легитимира Кирил Петков и Асен Василев като политици, а те го легитимираха за втория му мандат. Всъщност да се поправя - Асен Василев беше легитимиран още преди 11 години в служебното правителство на Марин Райков. Но после Задкулисието го изтегли зад кулисите като стратегически резерв, за да го извади на сцената когато му дойде времето - според онзи знаменит лаф.
.
ПП е онова у нас, което е Румен Радев на международни срещи – на думи съгласие с евроатлантизъм срещу Путин и Кремъл, в България – внушения за (ялов) геополитически баланс със сериозно залитане на североизток и много дела с обратен знак.
ПП е негов образ и подобие – много думи и зад тяхната завеса същият ялов баланс + некореспондиращи с тях дела.
.
Но и ГЕРБ е партия с президентски зависимости - от един бивш президент. И е със сериозни ДС и фирмено-обръчови зависимости. И е партия с огромни проруски зависимости. Един Турски поток като доказателство е повече от достатъчно и мащабно и затова няма да соча други. Една "Теменужка" с подпис върху Пътна газова карта - в състава на преговарящия му екип е отдаване на дан към тези зависимости.
И двете сражаващи се страни са с корупционни зависимости. БойкоБорисовата структура е с огромни и всеобвземащи размери в държавата.
Новата ПП структура обаче е с амбицията да стъпи на този терен. Примери дадох в по-горния пасаж, а могат да се добавят например и станали популярни като несъстоялият се завод за електроавтомобили, като енергийни проекти за зелени мощности, като...
В момента двете прокси и корупционни зависимости се карат. Сякаш се бият на живот и смърт.
Спектакъл!
.
Идеята на спектакъла, разиграван не толкова заради родната публика, а заради чуждестранните външни министерства е много проста и с пет замисъла - сценарии.
.
Първият е оперативен и е най-важният за кукловодите в Кремъл.
✔Предстои среща на Върха на ЕС. Започва днес, четвъртък.
Точка 1 от дневния ред: с какво още и как да помагаме на Украйна.
Точка 2: как бързо да се укрепи отбраната срещу опасността от руска агресия.
✔Правителствената криза у нас ще се използва като обяснение за мълчанието ни: процедурно правителството, което е в оставка, няма как да взима отношение по тези решения. Именно затова оставката и ротацията са бавеха, а когато се придвижиха почти до финала, експлодираха всякакви мини - списъчни, декларационни, нападки на лична основа.
*** Първа възможност: под този претекст - кабинет в оставка, на срещата на Върха отива президентът.
*** Втора възможност: Денков и Мария Габриел се карат, ПП-ДБ се карат, няма родно единно решение и пращат някой министър, колкото да се отчетат. Дори и този министър да е Мария Габриел. Там ще е, но с вързани ръце.
*** Трета възможност: отиват съвместно Николай Денков и Мария Габриел и ръцете на партиите се измиват - не са кремълски проксита. Двамата няма как да подкрепят конкретните решения освен общата декларация - т.е. само думите. Министър-председателят е в оставка, а Мария Габриел все още не е премиер.
*** Четвърта възможност - отива само Денков. Само той, понеже Мария-Габриел бойкотира правителството. И си има убедителна причина за това - нарекоха я мафиот. Ако запитате мен: Асен Василев я нарече така според предварително написан сценарий с подготвени такива реплики.
Ако пак запитате мен: Мария Габриел бърка, като бойкотира в толкова ключов момент правителството. Защото утре ще възникне въпросът случайно ли бърка или е преднамерено. В политиката трябва да се научиш на всичко, вкл. и да преглъщаш публичните ругатни на партийните партньори, с които работиш. А и те - да преглъщат твоите. Денков отива там и реализира сценария на проукраинско отношение към думите, но на безотношение по делата. Габриел я няма и съответно няма как да му възрази.
Каквото и да се случи, лъсва фактът, че президент, ГЕРБ и ПП-ДБ разиграват общ сценарий пред Запада, уж карайки се и почти биейки се. В Кремъл доволно потриват ръце - замисълът е изпълнен успешно.
.
Вторият сценарий също е основен: да се провали на всяка цена кандидатурата на Мария Габриел, предложена от ЕС като негова надежда - червена линия за ограничаване на влиянието на кремълските интереси у нас. Заради този интерес практически беше пожертван Асен Василев с толкова остра нападка срещу доскорошен еврокомисар и кандидат за премиер, одобряван от ЕС. Но отговорът на въпроса - дали Мария Габриел ще се справи или не - не е в настоящето, а в бъдещето. Не го знаят никъде - нито в Брюксел, нито в Москва, нито във Вашингтон, каквото и да предполагат. И аз не го знам. София не е европейската столица: тук се ходи в блато, пълно с алигатори, отровни змии и поглъщаща те изцяло кал.
.
Третият замисъл е чрез сегашният междупартиен скандал да се провери възможността за поредно служебно правителство на Румен Радев и направи първа крачка към него. Така поради ограничения от Конституцията капацитет на служебен кабинет всички реформи се блокират, вкл. и по-голяма помощ за Украйна, изисквана от съюзниците ни.
.
Четвъртият сценарий е при зор-заман заради западното противодействие мандатът да отиде в крайна сметка в ДПС. Затова ДПС от известно време насам е невероятно проевропейско и проатлантическо. Естествено, ДПС го движат и лични интереси – Доган да не попадне под санкциите на Магнитски, Пеевски да си освободи поне част от блокираните му активи. За сметка на дозата евроатлантизъм, която се демонстрира и ще се демонстрира, дозата корупция ще си остане.
.
А българското общество? – Такова няма.
„Широките народни маси”, както презрително-насмешливо се изразяват по властовите върхове, са отвратени от партийния партизанлък. Неотвратените – твърдите електорати, са превърнати в кукли на конци. Техният манталитет се кове от медийно-партийната пропаганда по комунистическия тертип за Партията в онзи забележителен по изразните му средства и яснотата му стих: „аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”.
.
В тази панорама няма нищо утешително.
Западът ни е закачил на буксир, за да ни мъкне въпреки ударените спирачки от родния ни елит.
На какво разчитат родните политикани и ръководещото ги Задкулисие?
- На модел а ла Виктор Орбан.
❗❗❗Но повторението на унгарския номер тук няма да мине. Защото в Унгария има стотици милиарди истински западни капиталовложения и инвестиции. Корпоративният им натиск заради техните интереси засега удържа по-краен по сила западен политически натиск срещу Орбан. В България нито има такива пари, нито десетките милиарди руски интереси, макар и маркирани със западни етикети, представляват сериозен западен интерес, за да се предотврати нулиране на родната икономика и финанси.
Освен това, натискът на Запада срещу Путин с явната опозиция в Русия и с неявната му опозиция в коридорите на Кремъл приключи неуспешно, което се и очакваше. Руските капиталовложения и интереси в България вече не са под ембаргото от тази игра да не се пипат. А за интересите на нашата олигархия на никой в чужбина не му дреме.
Затова ако на Запада му писне, за разлика от Унгария няма да се церемони много с България.
Това е петият сценарий за развитието на кризата, който обаче никой в София и в Москва не е отчел.
.
Завършвам с цитат от един велик американски президент:
"В политиката нищо не става случайно. Можете да се обзаложите, че то се случва, понеже е било планирано по този начин."
Франклин Рузвелт
--------------------
Под термина Еврогрупа се разбира групата на министрите на финансите на страните от Еврозоната
Заглавието е от редакцията
