Гласът на България

3. юни е Световен ден против абортите по желание

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Ха! Тц-тц-тц! Вай-вай! Ама-ха! Ами сега?!     В този емоционален диапазон бяха реакциите на публичността, след като председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски обяви резултатите от проведеното Национално преброяване 2021. Ако трябва да сме честни, тези нерадостни цифри вкиснаха най-вече българските политици. И сякаш не докоснаха основната маса от електората, улисана в преследване на ежедневния екзистенц-минимум от половинка „Добруджа“, чаша ракия, кофичка кисело мляко, соево кебапче или кренвирш със загадъчен състав + най-евтиния жълт вестник.

И все пак, новината оглави черните хроники на всички медии: Населението на България се е стопило с цели 11,5 % за 10 години!

„За първи път от 80 години сме под 7 милиона; каквото и да правим, ако няма народ, няма смисъл да го правим“, заяви в минорно изказване от парламентарната трибуна Корнелия Нинова.

Къде е основният проблем в България, който доведе до тази „изненадваща“ черна новина? Ето къде е ключът за бараката – в българската Политика се настани като в уютно гнездо колективният Бай Ганю: държавниците бяха заменени от псевдо-политици келепирджии, чиято основна цел е да вдигнат процента на откровената кражба от държавната хазна – от 10 до 50 %, че и нагоре. В джиповете на парламентарните партии се накачулиха депутатчета, кметчета и кметички, чрез които се случват „проектите“ и се усвояват милионите. А за това, че България си отива като народ и държавност – кой да мисли?!

Нека припомним кога и как положителните демографски тенденции се пречупиха до отрицателни…

Април 1956: Лошото семе е засято в браздите

През 1956 година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на „мероприятията на Партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството“. НК разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност.

Таксата, която се заплаща през 1960-а година, е 45 лв. Днес таксата варира между 100 и 300 лв. Според официалната статистика, в държавните болнични заведения през последните десетилетия се извършват близо 50 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават 100 000. А за 66 години това прави 6 600 000!

Над шест милиона неродени деца. Още по-точно – над 6 милиона убити български деца. Напомня ли ви нещо тази злокобна цифра? А тези фетуси са умъртвени със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл – че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, се транспортират и изгарят заедно с медицинските отпадъци в софийския инсинератор, а произведената топлинна енергия се продава на „Топлофикация“ –

аналогията с истинския Холокост

е потресаваща!

Запознайте се с плевенчанина Валери Митев. Той е бивш офицер, но от дълги години се е преквалифицирал в IT-специалист и изобретател. Женен е за украинка и имат от брака си три деца. Поради доброто си сърце Валери е станал про-лайф активист, участвал е в европейски походи в защита живота на неродените деца. А през 2010 година българинът регистрирал в Twitter датата 3. юни като Световен ден против аборта. Сега към сайта на 3. юни в тази социална мрежа са се присъединили десетки хиляди личности и организации от различни страни, между които лекари, политици, дипломати, медицински учреждения, журналисти, писатели, обществени организации, медии. Има и няколко имена на световноизвестни личности като Йоко Оно…

Целта на плевенчанина е ние, хората, да се опитаме да мислим със сърцата си. И да дадем шанс на живота.

„Някои феминистки организации твърдят, че жената има право да прави каквото иска със своето тяло. Да, но зародишът, който живее и расте в утробата ѝ, не е нейното тяло – това е тялото на друго човешко същество. Нещо повече – някои стигат дотам, че да твърдят как зародишът въобще не бил човешко същество! А какво е тогава – нечовешко същество? Щом си има очи, уши, крачета, ръчички и малко тупкащо сърце? Щом се плаши, крещи без глас и се опитва да избяга от железните клещи на лекаря-гинеколог в утробата на мама?!“ Такива въпроси задава на глас Валери Митев.

Нека видим какво би се случило с България, ако през 1956 година не бяха узаконени абортите по желание. Тези над 6 милиона деца щяха да са пораснали отдавна, щяха да имат свои деца, дори и внуци… А ако българските комунисти не бяха преписали като двойкаджии „домашното“ си от съветските другари и не бяха наложили насилствената колективизация в селското стопанство, днес и териториално българската демография щеше да изглежда по коренно различен начин. Не ви се вярва ли? Ами разходете се до Македония или до Сърбия. Сатрапът Тито, когото ние, българите, имаме много поводи да не обичаме, запази частната собственост върху земята и съхрани живи селата в някогашна Югославия. Докато нашите червени папагали обезлюдиха селските ни райони... С две думи, ако идеологическата проказа на съветския комунизъм ни бе подминала,

днес България щеше да гони 30 000 000!

Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. И никаква фалшива „национална стратегия за демографско развитие“ няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.

Когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество. Върху президента, върху депутата Х., върху съседката, върху всеки пълнолетен български гражданин... Но никой нормален човек не иска да бъде убиец. Какво можем да направим тогава?

Колкото и да е болезнен, изходът е такъв: законово криминализиране на абортите. Разбира се, тоталната забрана на абортите би била крайно непопулярна мярка. Затова на първо време абортите трябва да се инкриминират законово, като се остави една такава вратичка: бременните жени и техните близки – съпруг или родители – да подписват декларации, че по собствена воля убиват децата си. По този начин вината ще се свали от цялото общество и ще се носи от конкретните извършители.

А като цяло – нужни са и конкретни мерки, за да се пробуди съвестта на нацията. Затова е най-удачно Българската православна църква и Правителството да инициират и дългосрочно да се ангажират с една Национална програма срещу абортите „Искам да живея, мамо!”. На първо място Синодът трябва да излезе с официално и категорично становище в потвърждение на това, че абортът е убийство. После трябва да се заложи на системна просветителска дейност сред средношколците и младите хора въобще. Силен ефект би имало и създаването на специална Комисия, състояща се от лекар, социален работник, психолог и свещеник, към която задължително да бъдат насочвани жените, решили да направят аборт по желание.

„Знаете ли колко малко е нужно понякога – просто да окуражиш едно уплашено до смърт момиче, като му кажеш, че не е само. Така преди време успях да разубедя една моя позната да не абортира, днес синът ѝ е голям, над 30-годишен мъж“, уверява Валери Митев.

За да сме честни пред Историята, трябва да признаем, че през 1972 година Тодор Живков предприема мерки за ограничаване на абортите по желание, като забранява на семейни жени без деца или с едно дете да абортират. Освен това, всяка жена била насочвана към комисия, в която имало социален работник и представител на ОФ. Тоест, Партията се опитала чрез командно-административни мерки да увеличи работната ръка в „народната република“.

В Женевската декларация (клетва) на Световната медицинска асоциация, приета в Женева през 1948 година, има и такъв член: „Ще уважавам човешкия живот от самото зачатие“. Тази клетва се полага от лекарите, а съвременните гинеколози неизбежно стигат до морален конфликт по време на упражняването на професията си…

„Аз не мога да говоря от името на цялата гилдия, но мога да споделя своя личен опит. – казва доц. д-р Данаил Даков, един от най-известните гинеколози в Старозагорска област. - Самият аз съм изминал дълъг и мъчителен път в моята професионална кариера, докато осъзная, че да абортираш, да убиваш невинни деца е нещо ужасно. И от доста години отказвам да извършвам аборти по желание. Радостното е, че и доста от моите по-млади колеги също започнаха да отказват да правят аборти... Но, пак казвам – трябва да стигнем до душите на младите хора, да кажем на младите българки: „Спри се, момиче, ти убиваш собственото си дете!”

Привличане на българите от диаспората

обратно в Родината

Увеличаването на раждаемостта е само едната страна на медала. България може да стабилизира числеността на населението си чрез привличане на българи от историческата и новата диаспора обратно в Родината. За да не откриваме отново топлата вода, нека си припомним един проект на ВМРО, разработен заедно с тогавашния шеф на Агенцията за българите в чужбина проф. Пламен Павлов. По ония години, в края на ХХ век, темата за бесарабските българи беше много актуална, тъй като разпадането на СССР доведе тези хора до трайна несигурност, в състояние на перманентна икономическа криза. Българите в Украйна и Молдова никога не са имали своя собствена земя. При преселването им там земята е била собственост на руския цар. По времето на социализма земята пък е била държавна. В момента, когато колхозите фалираха, тези наши кръвни братя заживяха на ръба на мизерията, едва оцелявайки. Тогава се преселиха в България около 200 семейства. Но бездушието на българската администрация ги обезкуражи... Какво може да се направи сега – вместо да си продаваме земята на разни арабски, турски или руски фондове, които са анонимни и не се знае кой и с каква цел купува земята, от държавния и общински поземлен фонд могат да се отделят парцели за оземляване на бесарабските българи. Дават им се по сто декара на семейство, дава им се зелена карта; прави се един фонд, който няма да коства повече от 2-3 милиарда лева, с който да бъдат подпомогнати те като земеделски производители за закупуване на земеделска техника. Ако тези преселници в продължение на 5 години се занимават със земеделие, тази техника им се дава като безлихвен кредит. Тези пари ще се върнат в бюджета, но те ще задвижат земеделието в България. След петата година зелените им карти стават български паспорти, а земята – тяхна собственост. Идеята е не да им даваме български паспорти веднага, за да заминат на Запад, а да уседнат тук... Трябва да има и други протекции. Но това е единственият начин да спасим това българско население от асимилация. В Украйна те са над половин милион, в Молдова са около 100 000; в Молдова живеят и около 150 000 гагаузи, които са православни християни, преселени от нашите земи. Ръководителят на гагаузката автономия там се изявяваше като българин, имаше българско самосъзнание и изпрати децата си да учат в България. Не само към гагаузите, българската държава няма отношение към българите, които живеят на 30 км. от София – в Западните покрайнини.

Даването на привилегии за учене в български университети на млади българи от историческата ни диаспора е нещо добро и трябва да се увеличи квотата за тези студенти. Нещо още по-важно - да се облекчи максимално тежката процедура по придобиване на българско гражданство от всички желаещи наши сънародници. В този си вид тя определено е един истински шедьовър на родната Бюрокрация, създаден да генерира упоителна корупция.

Патриархът да стане кръстник

на децата от многодетни семейства

Още едно средство, което определено работи – Негово Светейшество Патриархът да поеме ангажимент да стане кръстник на всяко трето и следващо дете, родени в българските семейства – по примера на грузинския патриарх. Това бе ефикасен начин 4-милионна Грузия да вдигне чувствително раждаемостта.

В заключение - перманентната цел на държавното ни ръководство трябва да бъде постигането на устойчив икономически растеж на България, който да осигури конкурентно възнаграждение и да задържи работоспособното население в страната. В това отношение е налице обнадеждаваща тенденция – западните икономики забавят осезателно ръста на заплатите в своите страни. Дaнни нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд пoĸaзвaт, чe след влизането на България в ЕС бpyтният ни вътpeшeн продукт нa глaвa oт нaceлeниeтo, изчиcлeн нa бaзa пoĸyпaтeлнaтa cпocoбнocт, e скочил повече от два пъти. Сходен е този показател за Pyмъния, Πoлшa и Словакия, дoĸaтo в Зaпaднa Eвpoпa БВП се e увеличил само с около 50%. В комбинация с по-ниските данъци и по-ниските разходи за живот, скоро Изтокът ще стане още по-привлекателен.

Така че, българските работодатели, ако искат да печелят, ще трябва да се потрудят още малко, за да върнат обратно в България имигрантите. Един пример – скокът на инфлацията в Турция успя да обърне структурата на емигрантските потоци между двете страни и сега завръщащите се от югоизточната ни съседка са повече от изселващите се.

-----------------------------------------

Само цифри

Населението на България към септември 2021 г. е 6 520 314 души. Анализът на данните от преброяването потвърждава задълбочаването на негативните демографски тенденции, съществуващи през последните 30 години в страната - намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на отделни територии на страната вследствие на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси.

От НСИ регистрират намаление на населението с 844 хил. души, или с 11,5% спрямо 2011 година. Естественият прираст за периода 2011 - 2021 г. е в размер на минус 448 хил. души, или 53% от общото намаление за периода. Останалите 47% се дължат на отрицателното салдо на външната миграция през периода.

Проект за Национална програма срещу абортите

„Искам да живея, мамо!”

Тя трябва да включва следните мерки:

І. Изработване на официално и категорично становище на Св. Синод на БПЦ-БП в потвърждение на това, че абортът е убийство.

ІІ. Създаване на гражданско сдружение „Искам да живея, мамо!” – с благословението и под патронажа на Патриарх Неофит, чиято дейност да включва:

1) Координиране на инициативите на Св. Синод срещу аборта с Министерството на здравеопазването, МОН, Министерството на културата, Агенцията за закрила на детето, БЧК и други държавни институции и неправителствени организации.

2) Изработване и разпространение на пропагандни материали срещу абортите: листовки, плакати, филми, клипове в електронните медии и карета в печатните издания /съвместно с Министерството на здравеопазването и МОН/.

3) Беседи в средните училища с прожекция на документалния филм „Безмълвният вик” /съвместно с МОН/.

4) Средношколски конкурс за есе и текст за песен срещу абортите.

5) Създаване на песни от професионални композитори и музикални групи на база на отличените текстове в конкурса от т. 4. /съвместно с МОН и Министерството на културата/. Последващо популяризиране на готовите песни в електронните медии.

6) Конкурс за плакат срещу аборта – за учениците от средните художествени училища /съвместно с Министерството на културата/.

7) Изработване на просветна лекционна програма за цялата страна за населението в репродуктивна възраст по теми, свързани с живота като Божи дар, с аборта като убийство, с аборта като грях, който има много тежки духовни и физически последствия за личността, семейството и обществото ни.

III. Правителствени мерки за осигуряване на достойни условия за майчинство.

1. Създаване на специална Комисия, състояща се от лекар, социален работник, психолог и свещеник, към която задължително да бъдат насочвани жените, решили да направят аборт по желание.

2. Всяка бременна неомъжена жена, която би пожелала да роди и отгледа детето си като самотна майка, да бъде назначавана впоследствие на държавна работа и да ѝ се осигурява общинско жилище.

3. На тези деца държавата да изплаща ежемесечна помощ, която да компенсира заплатата на липсващия втори родител.

4. Солидни детски надбавки, които да насърчат образованата раждаемост в семействата в Р България.