Гласът на България

Пленени национални медии. Продажен и негоден медиен регулатор

проф. Георги ФОТЕВ

Дойде краят на предизборния разгул в националните медии. Тяхната отговорност за провала на нацията е огромна. Този разгул е сякаш режисиран. Как стана възможен - ще се питат умните. Повърхностен и глупав закон за участие в парламентарни избори. Пълно неразбиране на демокрацията в късно модерната епоха. Измислените законотворци са слепи за сблъсъка

на демокрацията с модерната меритокрация* в обществото на непрестанно нарастващата комплексност. И само това ли?

В днешните турбулентни времена е остра необходимостта от грижи за демокрацията, която може да бъде тихо удушена.

Предизборният разгул е сякаш режисиран от плитките правила за медийни изяви, съгласувани с Централната избирателна комисия. Критичната публика е отвратена. Некритичната публика е отровена. Разгулът се разрази в пленените национални медии. Продажен и негоден медиен регулатор. И другите са подобни.

Щом дойде редът на фалшивите и нелегитимни регулатори, реформаторите бяха коварно свалени от власт. В демократична България ненавиждат реформаторите.

Много висока е цената на предизборния разгул. Тепърва целият народ, който в мнозинството си не знае какво иска, ще бере горчивите плодове на разгула по никое време.

Победителят ще бъде сам и безпомощен. Липсата на ЛЕГИТИМНОСТ ще превърне законната победа в отровно горчив плод.

Предизборният разгул произведе в България невъобразим по мащабите си арогантен и двуличен анти-европейски маразъм. Оглупяване на нацията.

Предизборният разгул хвърли голяма част от българското общество в ледените прегръдки на зловещия путинизъм. Позор и ужас! Обвиняват жертвата!

България е имала горди и мизерни държавни глави, но не имала като настоящия.

Бог да ни е на помощ!

Коментар на коментара

Горчивината, с която доайенът на българската социология проф. Георги Фотев констатира незавидната ситуация на морален и граждански разпад в България преди изборите е предупреждение - то не е закъсняло, защото е поредно, но рискуваме да бъде последно. Защото упадъкът на политическата и гражданска отговорност достигна дотам, че рискът да изгубим основното достижение на България от последните 35 години - политическата демокрация - е по-голям от всякога. Най-унизителното в тази сама по себе си угнетяваща ситуация е фактът, че президентът, значителна част от политическите фигури, както и непренебрежима част от населението на България са под хипнозата на Путинова Русия - империята, която преди 80 години унищожи българската държава и превърна България в комунистически бантустан, управляван от сервилни лакеи. Това наследство не е преодоляно. Във видоизменена форма то доминира и днешния ден на България. България, която успя в невъзможното - да стане част от цивилизования свят и неговите институции. България, значителна част от която папагалски повтаря нечистите лъжи на руската великодържавна пропаганда. България, която рискува отново да се окаже на дъното - този път лишена дори и от шанса да се завърне в общността на цивилизования свят.

проф. Огнян МИНЧЕВ

---------------------------------

Меритокрация -  форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите) – тези, които се определят чрез доказване на таланта, уменията и интелигентността, било то чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности. Задълженията и социалният авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора.