Гласът на България

Към Тръмп, Орбан и Фицо можем да добавим държавните глави на България и СРМакедония

Григор ЛИЛОВ

Случаят с Унгария на Орбан и Словакия на Фицо премина всякакви граници на търпимост. Посочвам и Фицо, понеже той заяви, че щял да отиде с Орбан при Путин, но здравословното му състояние не го позволява. Те двамата са инженерингови продукти на руските спецслужби, за които има основателни според мен съмнения, че са били свързани и с мафиите (в първия случай -

руската Солнцевая на Семьон Могилевич, във втория - италианската Ндрангета). В случая с Орбан - и на западни интереси, понеже началото на кариерата му е белязано от западни НПО-та (Сорос).

.

Възходът им като политически феномени се дължи на политиката на бившия германски канцлер Меркел, която усилено развиваше финансово-икономическите връзки с Русия и заради този интерес си затваряше очите за реваншизма на Путин. Много пъти съм отбелязвал, че Кремъл е основният дестабилизиращ фактор в ЕС и подобна политика е парадоксална, понеже поставя акцент върху временните изгоди от нея, вместо върху ужасяващите дългосрочни последици, които ще роди. Сега те се виждат в Унгария, в Словакия, в България и вече търсят почва за проява и в Румъния.

Но както е известно, германските политици по историческа традиция страдат от остро геополитическо късогледство.

.

Посещението на Виктор Орбан в Кремъл е скандално, понеже Унгария е член на два съюза - ЕС и НАТО - но на практика въобще не се съобразява със съюзните позиции по международните проблеми и работи упорито срещу тях.

Поредната война на Русия срещу Украйна направи тази констатация неоспорима.

.

Търпимостта на ЕС и НАТО към тези политики е плод на демокрацията и общоевропейските правила за функционирането на ЕС, както и на равнопоставеността на държавите чрез Устава на НАТО. Напълно безспорно е, обаче, че основополагащи документи на двете организации - тези за единогласието в тях отдавна са остарели и все повече са неадекватни спрямо света, в който живеем. Агресията срещу Украйна направи несъстоятелността им очевидна за всички, макар че тя се виждаше и по-рано покрай други международни политики - например тези в Близкия Изток.

.

Светът се завръща към познатото от 20. век - лагерното противопоставяне.

Разликата е в тенденциите сега: антиатлантическият и антиевропейският блок включват и ще включат безсъмнено далеч повече държави, отколкото навремето комунистическия лагер, като някои от тях са с ключово значение в световната икономика (Китай, енергийно-суровинните монархии в Близкия изток).

За пореден път ще посоча, че стратегическата грешка на Запада е, че политическият, финансово-икономически и капиталов глобализъм, който развиваше след падане на Берлинската стена, е неподходящ. Рано или късно той се превръща във вреден при наличие на авторитарни мощни режими с ядрено оръжия и/или с ключово значение в общопланетната икономика и енергетика.

.

Какво се прави в такъв случай?

Консолидация на онова, което наричаме Демокрация.

Две скандинавски държави, известни с трайната си привързаност към политиката на неутралитет го разбраха и вече са членове на НАТО.

В новото лагерно противопоставяне - демокрация срещу автокрация (открита или пипаща в кадифени ръкавици), което все повече ще се развива, в съюзите на свободния свят не бива да съществуват троянски коне.

Крайно време е Унгария и Словакия да бъдат дисциплинирани! Към тях бих добавил и България. Независимо от противопоставянето на инвестираните западни капитали в икономиката на първите две държави.

.

Напълно обосновано е да се отнеме председателството на Унгария в ЕС. И то веднага: неформално чрез практически блокаж на каквито и да са негови действия, като водещата роля вместо това се поеме от целево свиквани срещи на представители на отделните държави.

Напълно обосновано е да се премахне единогласието както в ЕС, така и в НАТО чрез промяна на основополагащите правила за тяхното функциониране. Тази мярка дори е закъсняла.

Безспорно е, че такава промяна ще донесе огромни загуби за големите корпорации. Но ако не се случи, в бъдеще загубите ще станат непоносими. (Например по моя оценка в момента, в който Китай натрупа достатъчно ядрено-ракетен потенциал, западният капитал, инвестиран в него, или ще трябва да се подчини на Пекин или да напусне, при това без истински компенсации. )

.

Крайно време е тези съюзи - НАТО и ЕС - да заработят като истински съюзи, а не като иди ми - дойди ми. Политическата бюрокрация трябва да се вземе в ръце с визия за настоящето и бъдещето на света и нейното повсеместно налагане, вкл. и за бизнеса, вместо с възгледи и дейност, обслужващи краткосрочни, предимно финансово-икономически цели.

Иначе онова, което сегашните управления ще завещаят на гражданите и техните деца, неизбежно ще е по-ужасно като наследство дори и от двете световни войни.

---------------------

Заглавието е от редакцията

Думата „педал“ в случая е използвана като метафора за феномени и персони, които изглеждат и се етикетират по един начин, а в същността си са коренно противоположни.