Гласът на България

Хероят изненада с миниатюрен фалос, Късопишковците го припознаха като свой родоначалник

ГЛАСЪТ НА НЕСЕРИОЗНИТЕ

Юлските Горещници донесоха вълни от футболни емоции, от депесарски вълнения и не на последно място – антична еротика, предизвикана от новооткритата в Голямата клоака /канализацията/ на античния град Хераклея Синтика мраморна статуя на гол мъж. Тъй като първоначално бяха открити задните седалищни части на статуята, много дами публикуваха в социалните мрежи статуси

с унифицирано съдържание от сорта на: „Ох, вече съм влюбена в тоя…“ И какво бе всеобщото разочарование, когато вчера мраморният мъж бе изваден от клоаката и се видя, че притежава изключително микроскопичен фалос.

Но нека не бързаме със сензационните си заключения, а да се върнем назад във времето.

Хераклея Синтика (позната и като Хераклея Стримонска) е голям античен град, развил се в областта Синтика по средното течение на река Струма. Името на областта идва от населявалите я траки от племето синти. Те обитавали земите между източните склонове на Огражден и Малешевска планина, на север до Кресненското дефиле, на изток до река Струма и на юг до Беласица. В миналото река Струма била наричана Стримон.

Синтите се споменават за първи път от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Те спасили бога на ковачите и огъня Хефест, който бил изхвърлен от Олимп от майка си Хера и паднал на остров Лемнос и окуцял. Не може да се каже със сигурност дали това са същите синти, които векове по-късно обитават земите по поречието на Струма.

Първите исторически сведения за стримонските синти дава древногръцкия историк и военачалник Тукидид при описанието на похода на одриския цар Ситалк към Македония в 429 г. пр. Хр. Тукидид споменава, че тракийската войска достига необитаемата планина Кернике, като отляво са синти и меди, а отдясно пеони.

Според едно от информационните табла в археологическия обект, Хераклея Синтика съществувала в продължение на близо 1000 години – от IV в. пр. Хр. до VI в. Градът бил основан от Филип ІІ (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. Той провеждал целенасочена политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеели македони, гърци и други по-малки групи заселници.

Според някои изследователи градът първоначално носел името Синтике или Синтия. В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече били част от Антична Македония, чиято източна граница се простирала до река Стримон. Македонците преименували града на Хераклея в чест на древногръцкия герой Херакъл. Последният бил особено почитан от тях, защото се смятало, че основателят на държавата им Каран от династията Аргеади бил потомък на героя (Филип и Александър Македонски са от тази династия).

Хераклея Синтика постепенно се превърнал в голям градски център.

След завладяването на Древна Македония от Рим през 168 г. пр. Хр. (по това време република) Хераклея Синтика влиза в границите на римската държава, а малко по-късно става част от римската провинция Македония. По време на римския период градът запазил своя статут на важен стопански център. В него били сечени монети. Развивани били множество занаяти като каменоделство, металообработване, дървообработване, керамично производство.

Разцветът на Хераклея Синтика продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от близката река Струмешница. Разрушенията били огромни. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна. В резултат от двете земетресения голяма част от населението се преселило в град Дезудава, днешен Сандански.

Това накратко е историята на този древен град, описана от Ели Иванова в нейния пътешественически блог „Друми в думи“.

А сега нека хванем бика за рогата! Първоначално екипът от археолози на проф. Вагалински предположи, че става дума за статуя на бог Хермес. По-късно те решиха, че става дума за хероизиран/обожествен местен владетел. Кой е той ли? Ако не е митичният Херакъл, на когото е кръстен градът, то тогава е легендарният Александър Велики, чийто баща е основал града. Предвид историческите данни за предпочитанията на Ацо към мъжки ласки, миниатюрният фалос може да бъде тълкуван като доказателство, че древният скулптор е изобразил именно Ацо Македонски.

Сензационната находка се приплъзна с лекота и в политиката и даже – в геополитиката. Очаква се Късопишковците в Народното събрание да излязат с петиция статуята на техния родоначалник да бъде поставена пред Парламента – на мястото на царя-освободител. Като при това около монумента бъде поставена засилена охрана /за предпочитане от „Делта гард“/, за да не я отмъкнат някоя нощ пишман македонистите на Мицкоски. Които, както знаем, крадат охотно всичко българско – история, територия, царе, език и прочия…