Гласът на България

Военни експерти тълкуват нахлуването 50 000 украинска армия в Курска област

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Военната операция на украинските сили в района на Курск се оказа особено ефективна: през първите два дни те напреднаха до 30 км, превзеха станция на Газпром, през която се доставя газ за Европа, плюс около дузина селища, а десетки руски войници бяха пленени. Въпреки бодрите доклади на Министерството на отбраната и началника на

Генералния щаб Валери Герасимов, руските войски не успяват да окажат значителна съпротива. Но какъв е смисълът от тази операция? – това се питат експертите.

Отклоняване на вниманието

Руската армия има значително превъзходство в жива сила, поради което украинските въоръжени сили (ВСУ) не могат да спрат настъплението им в района на Донецк, което се осъществява с цената огромни загуби в резултат на „касапските щурмове“, пише Роб Лий, старши сътрудник в Евразийската програма към Института за външнополитически изследвания. Нахлуването в района на Харков разтегна още повече украинските резерви. Имало е предишни нахлувания на руска територия, но тези операции включваха руски части /с численост до 2000 души/, които се бият на страната на Украйна, като Руския легион „Свобода“ и Руския доброволчески корпус.

Сега в операцията участват редовни части на украинските въоръжени сили, посочва той. Според някои източници, в украинския корпус са включени 10 бригади с численост над 50 000 бойци, 240 танка, над 700 БМП, БТР и ББМ. Целта на нахлуването може да е да принуди руското командване да прехвърли части от фронта в района на Курск.

Превземане на инициативата

Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, даде друго обяснение. Украйна започна офанзива в района на Курск, за да засили позициите си в преговорите, каза той в ефир на общоукраинския телетон. Според него, загубата на територия, хора и техника от страна на Русия „ще се отрази положително на преговорите“, а настъплението на въоръжените сили на Украйна по-дълбоко в руската територия ще „изплаши руснаците и ще влоши отношението им към Путин“.

„Те [Русия] реагират ли на нещо различно от страх? Не, трябва най-накрая да осъзнаем това“, каза Подоляк.

Операцията може да има политически мотиви, смята Мик Райън, пенсиониран генерал-майор от австралийската армия, специалист по военни изследвания в института Lowy в Сидни и Вашингтонския център за стратегически и международни изследвания (цитиран от Financial Times): „Украинското правителство иска да изземе инициативата и стратегическия дневен ред и за тази цел проведе такава операция.“

Киев не е предупредил Вашингтон за намеренията си, което е нормално за тактическа операция, каза говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър в сряда вечерта. През юни Съединените щати позволиха на Украйна да използва американско оръжие за нападение срещу военни цели на руска територия, за да защити района на Харков. „Тази политика не се е променила и те [въоръжените сили на Украйна] не я нарушават с действията си днес“, каза Милър.

Вашингтон не знае за целите на операцията и се е свързал с Киев, за да получи информация, казаха американски служители пред The ​​Wall Street Journal. Първоначалната оценка е, че инвазията е отговор на руски атаки, организирани включително от района на Курск.

До точката на пречупване

В статия за Foreign Affairs генерал Райън предлага Украйна да се съсредоточи върху по-голяма задача - разработването на "теория на победата", която трябва да включва военни, икономически, дипломатически и информационни аспекти. Във военен аспект Въоръжените сили на Украйна „ще трябва да удвоят броя на руските загуби, за да принудят Москва, която сега губи толкова хора на фронта, колкото набира в армията (повече от 1000 на ден), да се замисли кого да наеме или призове.“ За целта ще е необходимо да се „разработи нова, по-ефективна нападателна доктрина и да се използват големи маси безпилотни системи на земята и във въздуха“.

Ще бъде възможно да се приложи теорията за победата на практика през 2025: сега, според Райън, Украйна е в трудната ситуация, но скоро трябва да започне да се изправя. Със същите темпове, както в началото на годината, руската армия ще може да воюва още месец-два, смята генерал-майорът: „Дори най-големите и най-ефективни военни организации не могат да атакуват непрекъснато и след загубата на толкова много войници, прозорецът на възможностите на Русия може скоро да се затвори... В армията това се нарича повратна точка - моментът, когато атакуващата сила изчерпва живата сила, оборудването и способностите, необходими за продължаване на ефективните операции.“