Гласът на България

Вижте спомените на един свидетел – големия родолюбец митрополит Методий Кусев

ГБ

„Целта на руската дипломация беше: да бъде България малка, ограничена до Балкана.
Тази цел се изрази в "Рейхщатското" съглашение, според което Австро-Унгария да вземе Босна и Херциговина, а Русия – България до Балкана. Договорът за образуването на велика "Св[ети]-Стефанска “България" има история.

Между "девизът" на руската дипломация за образуването на малка България до Балкана, и образуването на Св[ети]-Стефанска – Велика България, има противоречие.
Историята на Св[ети]-Стефанския договор обяснява това противоречие.
Във време на Руско-турската война, аз бях се установил в Търново.
Тогава Главната квартира беше в с. Студена. Руски генерали, високостоящи, уверяваха, че българско княжество ще се образува само до Балкана. Ние не давахме вяра на тия уверения.
Покойният княз Черкаски беше главния управител по администрацията на новоосвобождаваните области. Казначей му беше покойния Теодор Бурмов. Един ден обадих на последния, че възнамерявам да се заселя в някой от търновските монастири, докато руските войски освободят Южна България. Имах на разположението си пълномощно писмо от покойния Пловдивски Митрополит Панарета – с което ме назначаваше за управляющ на Пловдивската епархия. Това пълномощно ми го донесе племенникът му Христаки Мишайков.
Получих от покойния Бурмова писмо, с което, като ми обаждаше, че е докладвал за мене на княза, канеше ме да замина незабавно за Студена и да се представя на княза по негово искане. Отидох. Представих му се. Покойния княз имаше обичай само да пита: "скажите, пожалоста". Разпита ме подробно за общинското ни и църковно устройство, за владиците, за църквите и прочее. Случи се, за всичко каквото ме питаше, да му отговарям с потребните обяснения. Направи му отрядно впечатление. За по-важните въпроси му оставях писменни изложения, по негово искане. До обед питанета, а подир обед – пишене изложенията. Това се продължи няколко дни. Той ме назначи на служба член на комисията в г. Търново за "призрение беглецов", с месечна заплата 20 полуимпериала. Пръв път получих заплата. До тогава работяхме денонощно само за хляба: чиракувахме. Княз Черкаски ми даде препоръчително писмо до Търновския губернатор. Между другото в това писмо беше казано, че, когато ще се урежда България, ще им бъда полезен и по църковното и по гражданското ведомства. Сбогувахме се. Заминавам си. Временно назначен за свещеник на с. Студена беше свещеник Първан после – Архимандрит Софроний.
Рекохме да направим визита на императорския свещеник. Посетихме го. Благообразен старец, светия. Утро – вечер царят с него си пиеше чаят. Отиваше да го зема и отвежда царска каляска.
"Молете се на Бога", ни рече стария Батушка. "Вашето Отечечество, България, се намира в голяма опасност", добави уплашен старецът. Той ни обади, че императорът бил в намерение да предложи на Турция примирие, с предложение да се освободи България до Балкана. В тия граници да се образува българско княжество.
Обясни старецът, че императорът бил много нажален от загубите които претърпели неговите войски в битките при Плевен.
Царят намерил, че българският народ не заслужвал такива големи жертви. Бил: а) нерелигиозен, неходил в църква и по празниците. б) Несъзнателен, неоценявал жертвата която се прави за него с войната. Когато лица от властта отидат в някое село да поискат съдействие на селяните да помогнат с нещо, със своя добитък, те, селяните, всички се разбятвали и се изпокривали. в) Спекулативен, като мислил, че това не е война, а – един панаир, та скокнали всички за печалба, надигнали до неимоверна висота цените на всичко: и на провизии и на фураж за да опленят руските войници. Изказахме ужасът си и мисълта, че в такъв случай, ако се не освободи Южна България (Румелия), войната ще бъде нещастна за България. Кланетата станаха в Румелия. Неосвободена Румелия и Македония, България разделена и разнебитена, ще стане по-нещастна от колкото беше преди войната.
Оставихме стареца. Отидохме си. Где да се дена? Угрозата на опасността създаде в мене нуждата да скроя един план за предовращение на лошия замисъл.
Реших да приложа незабавно в изпълнение скроения план.
Повърнах се при княз Черкаски. Остана смаян. Казах му, че не намерих превозно средство, та остана да отпътувам за другия ден.
Казах му, че като размишлявах за питанетата които ми задаваше, ми се представиха за необяснени някои явления от живота на българския народ, които, по видимому, представляват недобри черти, но които само прикриват добрите страни на българския народ. Повърнах се, казах му, за да ви обясня тия явления. – „Ну, скажите, пужалоста".
Разправих по първия пункт, че българския народ, на пръв поглед, представлява, че е нерелигиозен: не посещава църквите. „Да, да, это вярно", добави князът.
Факт е, подзех, че българския народ, оставен под режима и произвола на мюсюлманството, в разстояние на ред векове запази своята праотеческа вяра. Тоя факт показва, че в тоя народ религиозното чувство е дълбоко закоренено, та притежава условията за едно бъдаще развитие. Тоя народ беше подпаднал под власт на едно чуждо иноязично духовенство. Нито той разбираше язика му, нито това неговия. Гръцките владици обикновенно ръкополагаха за свещенници невежи хора. И нямаше подготвени. На последно време, като разбраха, че ще бъдат принудени да напуснат епархиите си в България, ръкополагаха, за по-голямо възмездие, съвършенно невежи свещенници, които не можаха да знаят службата, реда – колко да се продължи службата, нито пък да четат и пеят. Най-религиозния човек не може да устои да дочака свършването на една служба, която с всичко възмущава духът. Изпратете, казах на княза, най-религиозни руски войници в една от селските църкви, със задължение да устоят на службата, от начало и до отпуска, и ще видите, че няма да устоят до край и че още един път не ще посмеят да отидат и се черкуват на такава служба. Това не значи, че те не са религиозни. По същите тия причини и нашите селяни не посещават църквите. “Ну да, очен харошо. Продължайте, пожалуста".
По втория пункт: Криенето от властите. Никога, в течение на векове, не се случвало щото властно лице, било от църковно, било от гражданско или военно ведомства, да дойде в селото и да не последват – от дохождането му – неизброими нещастия за селяните. Това положение създало у селяните инстинктът на самосъхранение, изразено в разпръсване и бягство на селяните при появата в селото на властно лице. В доказателство приведох му факта, че когато обикалях селата в Пловдивската Епархия с мисионерска мисия, при появяването ми в селото, селяните се разпръсваха, всички се изпокриваха, но когато се увериха, че отивам само за тяхна полза, толкова се указаха питоми, че ме чакаха с нетърпение, даже с жените и децата си. От село до село ме придружаваха тълпи от множество народ.
По третия пункт, по експлоатацията обясних, че народът предчувствуваше, че Русия ще воюва с Турция за освобождението на България. За това всичките семейства приготовляваха провизии с цел да посрещат руските войски и ги гощават, даром.
На експлоатацията ги научиха вашите хора, интендантите, казах на княза. Му приведох някои примери, като следующите: В гр. Свищов един генерал слязал да пренощува в домът на един гражданин. Хазайнът, каквото имал свое, давал за угощението на генерала, а каквото недостигало, земал от комшиите, които давали всичко, каквото би потрябвало, даром, разбира се. На отиване човекът на генерала, натоварен да завежда с разноските, поискал сметка от хазаина. Последния обадил, че всичко разнесено е даром”. А, това е невъзможно; нищо даром не се дава; военно време е: "можи да бъдите препратени в Сибир", извикал интенданта. И заставил хазаина да нареди сметка в подробности. Кокошката хазаина пише 2 гроша, а интенданта го заставлява да я напише една рубла; яйцето от пет пари – на грош и пр. После заставлява хазаина да подпише сметката, но без да получи нещо последния.
Лесковчане подариха на войската по няколко стотини кила ячмен, жито и др. провизии – фураж. Интендантите заставиха ги да пишат квитанция, в която цената на ячмена от 20 гроша, заставили ги да я напишат 60 гроша. Българите не са прости. Те разбраха, че за всичко се плаща скъпо, но че всичко влиза в джобовете на частни лица, на интенданти и на разни евреи, предприемачи. "Та за това българите се придържат до цените, които им показаха вашите хора и пр., и пр."
Като изслуша това изложение, княз Черкаски достигна до крайно разтревожено нетърпение. Не знаите, отец, каза той, че това обяснение ви е внушено от провидението за спасението на вашето отечество. Не знаете, че прокарваме ceга критическа минута за съдбата на България. Незабавно, тутакси още сега изложете ми, под формата на рапорт, всичките тия обяснения. Надея се на Бога, рече, че тия обяснения ще послужат за спасението на България.
Рапорта се написа. В мое присъствие тутакси се повика от княза покойния Теодор Бурмов. Предаде му се рапорта с поръчката немедленно да го преведе на руски и да се направи потребното за надлежно докладване на Височайши адрес.
Несъмнено бе представен на императора и бе отстранена мисълта за прекратяване на войната.

----------

Из книгата „Погрома на България. Виновникът”, Стара Загора, 1914